ВИЗИТКА:
Може и да я познавате, тя е лице от екрана. Но, ако не я познавате спокойно, ето коя е. Тони Рапонска е родена във Варна, обожава слънцето, морето, летния бриз и шума на вълните. Щастлива е, когато зад кулите на пясъчните замъци изпраща поредния залез или посреща изгрева на новия ден. Когато босите й стъпала се докосват до мокрия пясък, очите ѝ направо блестят! За нея ето това е то „усещане за лято“!
Завършила е френската гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ и е учила френска филология в СУ „Климент Охридски“. С други думи - говори френски и обожава френската кухня. Шегува се, че може да ''си изкара боя'' на още няколко езика – английски, италиански, испански и руски. Обича пътешествията и предизвикателствата в тях. Сигурно затова през 2015 година се впуска в приключението, наречено Камино де Сантяго заедно с 11-годишния си син и става пилигрим с парспорт и сертификат. Мечтае да стигне до Перу и до остров Титикака, и това е мечта, която си е обещала, че ще сбъдне.
Гледа на онова, което ѝ се случва с усмивка и продължава напред. Има зад гърба си почти 30 години работа в телевизионното студио и журналистиката. Още през 1991-ва година заедно с Юлияна Дончева създават предаването „Звезди в Ефира“ – първото светско и лайфстайл шоу в родния телевизионен ефир. Журналистиката ѝ носи срещи с интересни, нестандартни и понякога много щури персонажи от различни сфери. Вълнуващи репортажи от седмиците на модата в Лондон, Париж и Милано. Незабравими емоции от червения килим на филмовия фестивал в Кан. Лични автографи от световни знаменитости като Брад Пит и Брус Уилис, Жан-Пол Готие и Кайли Миноуг, Никол Кидман и Джесика Чъстейн. Персонални интервюта с личности като Краля на футбола Пеле и холивудската звезда Куба Гудинг Джуниър. Виждала е на живо легендата Робърт Де Ниро и знаменития Стивън Спилбърг, лошото момче на френското кино Ален Делон и латино-красавеца Антонио Бандерас. И още – Матю Макконъхи, Джейн Фонда, Мат Деймън, Ева Лонгория... Нарича фестивала в Кан „Магията на Кроазет“ и може би затова прави поредица от филми, носещи същото заглавие. Филми, които отразяват най-бляскавото киносъбитие на Френската Ривиера.
В телевизионното студио, докато работи умее и да се забавлява – рисува заедно с Иван Яхнаджиев, танцува валс или еленино хоро редом до професионалстите. Понякога пред камерата плете шарени чорапи за благотворителна кампания, докато прави интервюта и дори опитва да свири на контрабас. Защо ли? Защото вярва, че животът е цветен и ценен – тук и сега, в тази минута. Той е единствената ни плячка. Заслужава си да я уловим! Просто трябва да се опитва!
Телевизията я среща и с голямата ѝ любов – телевизионния оператор Тони Мирков, с когото вече 30 години са заедно. Своето „най-ценно творение“, Тони нарича сина си – Марк Антони Мирков, в момента студент в СУ „Климент Охридски“ – специалност Комуникационен мениджмънт.
Преди 2 години Тони Рапонска излиза от зоната си на комфорт и заменя телевизионното студио с бизнес сграда Атриум. Заедно с Мария Георгиева, главен редактор на списание ELLE България, „стават бизнес дами“, както се шегува Тони. Важното е, че и двете имат артистична нагласа към новото си начинание и гледат на всичко, което им се случва с усмивка.
Може и да я познавате, тя е лице от екрана. Но, ако не я познавате спокойно, ето коя е. Тони Рапонска е родена във Варна, обожава слънцето, морето, летния бриз и шума на вълните. Щастлива е, когато зад кулите на пясъчните замъци изпраща поредния залез или посреща изгрева на новия ден. Когато босите й стъпала се докосват до мокрия пясък, очите ѝ направо блестят! За нея ето това е то „усещане за лято“!
Завършила е френската гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ и е учила френска филология в СУ „Климент Охридски“. С други думи - говори френски и обожава френската кухня. Шегува се, че може да ''си изкара боя'' на още няколко езика – английски, италиански, испански и руски. Обича пътешествията и предизвикателствата в тях. Сигурно затова през 2015 година се впуска в приключението, наречено Камино де Сантяго заедно с 11-годишния си син и става пилигрим с парспорт и сертификат. Мечтае да стигне до Перу и до остров Титикака, и това е мечта, която си е обещала, че ще сбъдне.
Гледа на онова, което ѝ се случва с усмивка и продължава напред. Има зад гърба си почти 30 години работа в телевизионното студио и журналистиката. Още през 1991-ва година заедно с Юлияна Дончева създават предаването „Звезди в Ефира“ – първото светско и лайфстайл шоу в родния телевизионен ефир. Журналистиката ѝ носи срещи с интересни, нестандартни и понякога много щури персонажи от различни сфери. Вълнуващи репортажи от седмиците на модата в Лондон, Париж и Милано. Незабравими емоции от червения килим на филмовия фестивал в Кан. Лични автографи от световни знаменитости като Брад Пит и Брус Уилис, Жан-Пол Готие и Кайли Миноуг, Никол Кидман и Джесика Чъстейн. Персонални интервюта с личности като Краля на футбола Пеле и холивудската звезда Куба Гудинг Джуниър. Виждала е на живо легендата Робърт Де Ниро и знаменития Стивън Спилбърг, лошото момче на френското кино Ален Делон и латино-красавеца Антонио Бандерас. И още – Матю Макконъхи, Джейн Фонда, Мат Деймън, Ева Лонгория... Нарича фестивала в Кан „Магията на Кроазет“ и може би затова прави поредица от филми, носещи същото заглавие. Филми, които отразяват най-бляскавото киносъбитие на Френската Ривиера.
В телевизионното студио, докато работи умее и да се забавлява – рисува заедно с Иван Яхнаджиев, танцува валс или еленино хоро редом до професионалстите. Понякога пред камерата плете шарени чорапи за благотворителна кампания, докато прави интервюта и дори опитва да свири на контрабас. Защо ли? Защото вярва, че животът е цветен и ценен – тук и сега, в тази минута. Той е единствената ни плячка. Заслужава си да я уловим! Просто трябва да се опитва!
Телевизията я среща и с голямата ѝ любов – телевизионния оператор Тони Мирков, с когото вече 30 години са заедно. Своето „най-ценно творение“, Тони нарича сина си – Марк Антони Мирков, в момента студент в СУ „Климент Охридски“ – специалност Комуникационен мениджмънт.
Преди 2 години Тони Рапонска излиза от зоната си на комфорт и заменя телевизионното студио с бизнес сграда Атриум. Заедно с Мария Георгиева, главен редактор на списание ELLE България, „стават бизнес дами“, както се шегува Тони. Важното е, че и двете имат артистична нагласа към новото си начинание и гледат на всичко, което им се случва с усмивка.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Не знам дали и на вас ви се е случвало, но на мен да! Ще ви разкажа история, а после се запитайте - не сте ли срещали поне веднъж в живота си такава жена? ТЯ е облечена съвсем небрежно в най-обикновена рокля, която обаче ѝ стои прекрасно. Разхожда се някак замечтано с разпиляни от вятъра коси, в движение похапва пица и го прави така заразително, че и на теб ти се иска! Лакомо облизва устни, защото малко доматен сос случайно или не се е настанил там... Изглежда малко непохватна, но е нежна и красива, без самата тя да си дава сметка за това.
О, не! Това не е перфектната жена, защото тя като всички нас си има своите несъвършенства! Това е ЧАРОВНАТА жена – жената с излъчване, естествена, слаба и силна едновременно, уверена и носеща хармония. Тази, която умее да обича и прави със страст всичко, с което се заеме. От нея струи неподозирана енергия, която заразява околните. Тя е като „вирус“, от който не ни се иска да оздравеем. Както казва Чарли Чаплин: „Жените нямат недостатъци, те имат особености!“ . Затова, за мен, очарованието е най-важната особеност на жената.
Физическата красота е дар Божи, вътрешната си я подаряваме сами. Всяка жена е красива! По своему! Някои са като диамантите – шлифовани и бляскави, а други са просто „остри камъни“. Но нека не забравяме, че и последните могат да се превърнат в „бижута“ – уникални и неповторими, ако са обичани. Най-красива, и вътрешно и външно, е обичаната жена!
Личният стил е важен! Звучи като клише, но има ситуации, в които си даваме сметка, защо клишето се е превърнало в такова. Личният стил е нашата запазена марка, онова нещо, което ни направи различни от другите. През различните етапи от живота ми стилът ми се е променял, но има елементи, които сякаш са непреходни. Удобно – това е най-важната дума в гардероба ми. След нея идва всичко останало. Никога няма да ме видите с пола, която ми е прекалено къса и ме кара да се чувствам неловко, с рокля, която ми е малко тясна, колкото и да е страхотна тя, с обувки, които леко ми стискат, дори и да са последен писък в момента...
Обличам се цветно – през повечето време. Харесвам ярките тонове, те носят особена енергия и настроение. Слагам нещо жълто, оранжево, цикламено и ... изведнъж света около мен някак грейва! Работата в телевизията ме е научила да се чувствам „в кожата си“, обличайки различни по стил дрехи, защото и поводите са различни. Комфортно ми е, както в бяла тениска и дънки, така и в строго официална вечерна рокля. Не съм маниачка на тема дрехи, умея да комбинирам по различен начин онова, което вече имам в гардероба и да му придам ново излъчване. Е, понякога и аз като всички жени по света „просто нямам какво да облека“, но това се случва рядко. Нали знаете, още Ева е била първата жена, която е казала: “Нямам абсолютно нищо какво да облека”. Но пък тя е била единствената, която е била съвършено права!
Относно ритуалите ми за красота, ще си призная – нямам такива. Понякога имам настроение за фитнес, друг път за масаж (препоръчвам аюрведичният масаж наречен „удвартана“!!! – направо те пренася в друга вселена), трети път съм на тема маски за лице и фейс йога... Вярвам, че когато си сложиш строги правила за каквото и да е, винаги е много изкушаващо да ги нарушиш. Затова се глезя, когато пожелая, без правила и ритуали.
О, не! Това не е перфектната жена, защото тя като всички нас си има своите несъвършенства! Това е ЧАРОВНАТА жена – жената с излъчване, естествена, слаба и силна едновременно, уверена и носеща хармония. Тази, която умее да обича и прави със страст всичко, с което се заеме. От нея струи неподозирана енергия, която заразява околните. Тя е като „вирус“, от който не ни се иска да оздравеем. Както казва Чарли Чаплин: „Жените нямат недостатъци, те имат особености!“ . Затова, за мен, очарованието е най-важната особеност на жената.
Физическата красота е дар Божи, вътрешната си я подаряваме сами. Всяка жена е красива! По своему! Някои са като диамантите – шлифовани и бляскави, а други са просто „остри камъни“. Но нека не забравяме, че и последните могат да се превърнат в „бижута“ – уникални и неповторими, ако са обичани. Най-красива, и вътрешно и външно, е обичаната жена!
Личният стил е важен! Звучи като клише, но има ситуации, в които си даваме сметка, защо клишето се е превърнало в такова. Личният стил е нашата запазена марка, онова нещо, което ни направи различни от другите. През различните етапи от живота ми стилът ми се е променял, но има елементи, които сякаш са непреходни. Удобно – това е най-важната дума в гардероба ми. След нея идва всичко останало. Никога няма да ме видите с пола, която ми е прекалено къса и ме кара да се чувствам неловко, с рокля, която ми е малко тясна, колкото и да е страхотна тя, с обувки, които леко ми стискат, дори и да са последен писък в момента...
Обличам се цветно – през повечето време. Харесвам ярките тонове, те носят особена енергия и настроение. Слагам нещо жълто, оранжево, цикламено и ... изведнъж света около мен някак грейва! Работата в телевизията ме е научила да се чувствам „в кожата си“, обличайки различни по стил дрехи, защото и поводите са различни. Комфортно ми е, както в бяла тениска и дънки, така и в строго официална вечерна рокля. Не съм маниачка на тема дрехи, умея да комбинирам по различен начин онова, което вече имам в гардероба и да му придам ново излъчване. Е, понякога и аз като всички жени по света „просто нямам какво да облека“, но това се случва рядко. Нали знаете, още Ева е била първата жена, която е казала: “Нямам абсолютно нищо какво да облека”. Но пък тя е била единствената, която е била съвършено права!
Относно ритуалите ми за красота, ще си призная – нямам такива. Понякога имам настроение за фитнес, друг път за масаж (препоръчвам аюрведичният масаж наречен „удвартана“!!! – направо те пренася в друга вселена), трети път съм на тема маски за лице и фейс йога... Вярвам, че когато си сложиш строги правила за каквото и да е, винаги е много изкушаващо да ги нарушиш. Затова се глезя, когато пожелая, без правила и ритуали.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Съвършено вярно е, че човек се учи, докато е жив! В книгата на Хорас Джаксън Браун „Правилата на живота“ една от сентенциите звучи така: "Научи някого на нещо. Учи се от другите." Колко простичко и колко хубаво! Защото има реципрочност. Защото всеки човек, когото срещаме по пътя си знае нещо, което ние не знаем. Колкото повече знание съберем, толкова по-богати ще бъдем. На практика човек се учи всеки божи ден, без дори да го съзнава. Непрекъснато сме изправяме пред различни предизвикателства, правим избори, понякога успяваме, друг път грешим, но всичко, което се случва в живота ни носи своята поука. От нас се иска да имаме очи да я видим и да я осъзнаем.
Понякога изпитвам необходимост да уча в буквалния смисъл на думата – така карам мозъка ми да работи, а не да мързелува. Предполагам, че ще прозвучи странно и невероятно, но понякога ми се иска просто да решавам квадратни уравнения заедно със сина ми, друг път полагам усилия да науча как се изписват и какво означават няколко китайски йероглифа... с други думи, ако нещо предизвика любопитството ми – опитвам го!
Любима книга - нима може да е само една? Аз съм от поколението, което обича да чете. Почти никога не чета само по една книга - обикновено са поне две. Избирам тази, която в конкретния момент отговаря на настроението ми. „Търговска къща“ на Джеймс Клавел ми е много на сърце. Това е „тухла“ (както биха казали някои), повече от 700 страници, които буквално изядох с корицата, когато преди 25 години книгата попадна за първи път в ръцете ми. Не помня да съм чела нещо друго с такова настървение. Грабна ме, защото сякаш целия живот е събран само в едно четиво. В тази книга има любов и омраза, история и настояще, има тайни агенти, шпионаж и контрашпионаж, тайфуни и други природни бедствия, азиатски традиции и международен бизнес... Прекрасна е!
Като типичен представител на зодия Везни знам колко е важен балансът в живота. Някак си съм се научила да го постигам. Да, тази мисия е възможна – от мен зависи! Вярвам, че трябва да се научим да се радваме на онова, което имаме тук и сега, докато се борим и работим за онова, което искаме. В това отношение се чувствам изключителна щастливка – имам работата, която съм искала и която обожавам. Животът ми винаги е бил цветен, пълен с емоции и преживявания, със срещи с най-различни хора и всеки един от тях е оставил частица от себе в моето съзнание. В телевизионното студио съм танцувала танго и мамбо, свирила съм на цигулка и контрабас, майсторила съм обици от бетон, жонглирала съм заедно с циркови артисти, докоснала съм се до най-различни сфери, изживяла съм емоции, които са незабравими... и съм благодарна на съдбата за всичко това.
Бизнес по женски – ако изобщо бизнесът може да се дели на мъжки и женски – нещо такова правим заедно с Мария Георгиева в Атриум в момента. И много му се наслаждаваме!
Понякога изпитвам необходимост да уча в буквалния смисъл на думата – така карам мозъка ми да работи, а не да мързелува. Предполагам, че ще прозвучи странно и невероятно, но понякога ми се иска просто да решавам квадратни уравнения заедно със сина ми, друг път полагам усилия да науча как се изписват и какво означават няколко китайски йероглифа... с други думи, ако нещо предизвика любопитството ми – опитвам го!
Любима книга - нима може да е само една? Аз съм от поколението, което обича да чете. Почти никога не чета само по една книга - обикновено са поне две. Избирам тази, която в конкретния момент отговаря на настроението ми. „Търговска къща“ на Джеймс Клавел ми е много на сърце. Това е „тухла“ (както биха казали някои), повече от 700 страници, които буквално изядох с корицата, когато преди 25 години книгата попадна за първи път в ръцете ми. Не помня да съм чела нещо друго с такова настървение. Грабна ме, защото сякаш целия живот е събран само в едно четиво. В тази книга има любов и омраза, история и настояще, има тайни агенти, шпионаж и контрашпионаж, тайфуни и други природни бедствия, азиатски традиции и международен бизнес... Прекрасна е!
Като типичен представител на зодия Везни знам колко е важен балансът в живота. Някак си съм се научила да го постигам. Да, тази мисия е възможна – от мен зависи! Вярвам, че трябва да се научим да се радваме на онова, което имаме тук и сега, докато се борим и работим за онова, което искаме. В това отношение се чувствам изключителна щастливка – имам работата, която съм искала и която обожавам. Животът ми винаги е бил цветен, пълен с емоции и преживявания, със срещи с най-различни хора и всеки един от тях е оставил частица от себе в моето съзнание. В телевизионното студио съм танцувала танго и мамбо, свирила съм на цигулка и контрабас, майсторила съм обици от бетон, жонглирала съм заедно с циркови артисти, докоснала съм се до най-различни сфери, изживяла съм емоции, които са незабравими... и съм благодарна на съдбата за всичко това.
Бизнес по женски – ако изобщо бизнесът може да се дели на мъжки и женски – нещо такова правим заедно с Мария Георгиева в Атриум в момента. И много му се наслаждаваме!
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Последният ти пост в Инстаграм не струва – ми казва един ден синът ми.
А ти прегледа ли го докрай ? – питам аз възмутена.
Ами, не, не го е прегледал, защото първата снимка от поста ми не е успяла да го грабне. За по малко от секунда съзнанието ни формира едно светкавично първо впечатление. От него зависи дали ще продължим да четем или ще минем към следващия пост. И с хората е така. "Никога нямаме шанс да направим първо впечатление втори път!", стара истина, казана на глас от Коко Шанел! Първото впечатление е важно, защото след него можем да получим шанс за нещо много повече. Или пък този шанс завинаги да ни бъде отнет. Силно вярвам, че красотата на живота е в детайлите, онези малки и уж незабележими на пръв поглед неща, които провокират, открояват и които карат сетивата ни да се усмихват.
На кинофестивала в Кан преди няколко години имах уникалния шанс да видя на живо първичната холивудска дама Шерън Стоун – само на една ръка разстояние. И въпреки, че тя е лице добре познато от големия екран, първият досег до нея беше поразителен. Тя е невероятно харизматична, жена с осанка на кралица, но най-важното - излъчваше щастие! Мисля, че ако се научим да излъчваме щастие, винаги ще правим отлично първо впечатление.
Етикет, протокол и добри обноски – за едни необходимо зло, за други просто начин на живот. Аз съм по средата (но пък тя е златна!) На първо четене – етикетът и протоколът сякаш искат да ни сложат в един скучен коловоз, сякаш ни ограничават и отнемат нашата свобода и идентичност. Да, ама не! Ако се задълбочим по темата и ако прочетем малко история – ще установим, че етикетът и протоколът са създадени не за да ни затормозяват и измъчват, а напротив – има ги с една-единствена цел - да ни облекчат, да ни карат да се чувстваме удобно, да ни дадат уверености и от там самочувствие. Когато го няма притеснението, че правим нещо, не както трябва, тогава съзнанието ни е свободно да мисли спокойно, а сърцето ни да чувства на воля. Познаването на етикета е въпрос на възпитание и на желание за усъвършенстване.
На кинофестивала в Кан преди няколко години имах уникалния шанс да видя на живо първичната холивудска дама Шерън Стоун – само на една ръка разстояние. И въпреки, че тя е лице добре познато от големия екран, първият досег до нея беше поразителен. Тя е невероятно харизматична, жена с осанка на кралица, но най-важното - излъчваше щастие! Мисля, че ако се научим да излъчваме щастие, винаги ще правим отлично първо впечатление.
Етикет, протокол и добри обноски – за едни необходимо зло, за други просто начин на живот. Аз съм по средата (но пък тя е златна!) На първо четене – етикетът и протоколът сякаш искат да ни сложат в един скучен коловоз, сякаш ни ограничават и отнемат нашата свобода и идентичност. Да, ама не! Ако се задълбочим по темата и ако прочетем малко история – ще установим, че етикетът и протоколът са създадени не за да ни затормозяват и измъчват, а напротив – има ги с една-единствена цел - да ни облекчат, да ни карат да се чувстваме удобно, да ни дадат уверености и от там самочувствие. Когато го няма притеснението, че правим нещо, не както трябва, тогава съзнанието ни е свободно да мисли спокойно, а сърцето ни да чувства на воля. Познаването на етикета е въпрос на възпитание и на желание за усъвършенстване.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
За да говориш пред публика най-важното е да има какво да кажеш! След това е от значение как точно ще го кажеш – ще подбереш ли правилните думи, ще се спреш ли на подходящата интонация, ще си подготвен ли достатъчно по темата, преди да си отвориш устата пред аудиторията? Говоренето пред публика не е детска игра, а нещо много сериозно. То е като свиренето на музикален инструмент – изисква непрестанни тренировки – в буквалния и в преносния смисъл на думите.
Говоренето пред публика за мен е част от професията. Намирам го за предизвикателство, с което трябва да се справя. Прекарала съм живота си на сцената и в телевизионното студио – не мога да си го представя по друг начин. Колкото и да съм подготвена, адреналин от това предизвикателство винаги има – през първите 30 секунди. След това идва удоволствието от преживяването.
Основните бариери в комуникацията между хората идват от неувереността, която мнозина носят в себе си, от възпитанието и образованието. И още - недостатъчен ''багаж'' от думи, беден речник, липса на обща култура, която помага да започнеш първоначелен разговор с напълно непознат човек, неумение да слушаш – защото в комуникацията е важно, както да умееш да говориш, така и да си добър слушател.
Култура на словото наричам умението да се подбират точните думи, според случая, да се пише грамотно - без правописни, граматични и пунктуационни грешки.
Говоренето пред публика за мен е част от професията. Намирам го за предизвикателство, с което трябва да се справя. Прекарала съм живота си на сцената и в телевизионното студио – не мога да си го представя по друг начин. Колкото и да съм подготвена, адреналин от това предизвикателство винаги има – през първите 30 секунди. След това идва удоволствието от преживяването.
Основните бариери в комуникацията между хората идват от неувереността, която мнозина носят в себе си, от възпитанието и образованието. И още - недостатъчен ''багаж'' от думи, беден речник, липса на обща култура, която помага да започнеш първоначелен разговор с напълно непознат човек, неумение да слушаш – защото в комуникацията е важно, както да умееш да говориш, така и да си добър слушател.
Култура на словото наричам умението да се подбират точните думи, според случая, да се пише грамотно - без правописни, граматични и пунктуационни грешки.
Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Случвало ли ви се е някъде на обществено място - било то коктейл, семинар или изложба, да се появи жена, която само за секунди и без видими усилия да окупира и завладее цялото пространство. Харизмата и излъчването на тази жена са една от причините за това, а другата причина е начинът, по който тя се придвижва в пространството – финес, грация, увереност. А иначе, правилната стойка е преди всичко здраве, а след това всичко останало.
По отношение на спорта съм малко мързелива. Фитнес залата не е точно моето място. Но пък обичам да карам колело и да вървя пеша и го правя всеки ден. Някой ми беше казал, че всяко изкачено стъпало удължава живота с 4 секунди... Ами, какво да правя, всеки ден си удължавам живота с около 500-600 секунди, защото не ползвам асансьор.
По отношение на спорта съм малко мързелива. Фитнес залата не е точно моето място. Но пък обичам да карам колело и да вървя пеша и го правя всеки ден. Някой ми беше казал, че всяко изкачено стъпало удължава живота с 4 секунди... Ами, какво да правя, всеки ден си удължавам живота с около 500-600 секунди, защото не ползвам асансьор.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Да обичаш себе си е началото на една дълга любовна история – някой, не помня точно кой, беше казал тези думи. Ами – вярно е! Любовта най-вероятно е закодирана някъде в човешките гени. Обратното би било разрушително.
Увлечения и хобита ми са различни, през различните етапи от живота ми, но винаги съм имала такива. Отглеждам цветя, в жилището ми има повече от 50 саксии, в някои от които растат цели дървета, стигащи чак до тавана. Носят ми радост на очите и душата. Понякога рисувам – не, не картини – не се изживявам като художник. Рисувам върху стъкло, правя картички, рециклирайки старата хартия... Страхотно е да видиш как сметката за тока или парното – от един не особено приятен лист хартия се превръща в малко произведение на изкуството.
Животът е скучен без шапка – обича да казва нашата майстор-шапкарка Ирина Сардарева, аз пък ще парафразирам: ''Животът е скучен без любимо занимание''.
Увлечения и хобита ми са различни, през различните етапи от живота ми, но винаги съм имала такива. Отглеждам цветя, в жилището ми има повече от 50 саксии, в някои от които растат цели дървета, стигащи чак до тавана. Носят ми радост на очите и душата. Понякога рисувам – не, не картини – не се изживявам като художник. Рисувам върху стъкло, правя картички, рециклирайки старата хартия... Страхотно е да видиш как сметката за тока или парното – от един не особено приятен лист хартия се превръща в малко произведение на изкуството.
Животът е скучен без шапка – обича да казва нашата майстор-шапкарка Ирина Сардарева, аз пък ще парафразирам: ''Животът е скучен без любимо занимание''.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Преди много години, в телевизията, когато черпих по повод именния си ден – вместо стандартното пожелание ''Да ти е живо и здраво името“, един колега с много опит в занаята ми каза следното: „Сега ти работиш за името си, ще дойде ден, когато името ти ще работи за теб“. Чакам го!
Не мога да се опиша с три думи – малко са! Защото и аз, като всяка друга жена съм огромна Вселена!
Не мога да се опиша с три думи – малко са! Защото и аз, като всяка друга жена съм огромна Вселена!
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Обкръжението и приятелите, всъщност те са нашето ''разширено'' семейство. Затова на кого ще позволим да влезе в нашия личен свят е избор от първостепенно значение. В приятелството, поред мен е важна максимата: „Малкото е много!“ Понякога и един-единствен приятел е достатъчен, когато е до теб във важния момент. Най-верните ми приятели са колкото пръстите на едната ми ръка, но са истински и ги обичам с цялата си душа.
Вдъхновяват ме визионерите, хората с големи мечти и идеи, смелите, щедрите и най-вече онези, които умеят да изпитват наслада от живота!
Граници в комуникацията понякога ни се налага да поставяме. Просто, защото животът е сцена, на която всеки играе някаква роля. В ролята на родители комуникираме по един начин, в ролята на съпруги – по друг, а в ролята колеги – по трети. Смятам обаче, че е уникално умение човек да е способен да комуникира с различни хора – от различни етноси и култури, от различни сфери на живота – да можеш да общуваш както с майстора дошъл да ти поправи водопровода, така и с професора по физика от горния етаж – ценно е!
Вдъхновяват ме визионерите, хората с големи мечти и идеи, смелите, щедрите и най-вече онези, които умеят да изпитват наслада от живота!
Граници в комуникацията понякога ни се налага да поставяме. Просто, защото животът е сцена, на която всеки играе някаква роля. В ролята на родители комуникираме по един начин, в ролята на съпруги – по друг, а в ролята колеги – по трети. Смятам обаче, че е уникално умение човек да е способен да комуникира с различни хора – от различни етноси и култури, от различни сфери на живота – да можеш да общуваш както с майстора дошъл да ти поправи водопровода, така и с професора по физика от горния етаж – ценно е!
Снимки: Личен архив
