СПОДЕЛЕНО
Тери Георгиева-Караиванова

Заслужава м/ме ли си - мисли от тефтерчето на един дизайнер

Срещаме се с Тери Георгиева-Караиванова, основател, собственик и дизайнер на модния бранд Terry's Fashion Style, специализиран в създаването на дрехи уникати за специални поводи.

Днес тя ще ни сподели лична история от нейния живот, провокираща ни да се замислим за любовта към себе си и за това каква е нашата стойност.

Заслужава /м/ме ли си?!

- Ехааа....! Погледни колко е хубава! И другата! Изобщо толкова са красиви всички рокли! Произведение на изкуството! Който ги облече ще се чувства звезда!

- Да хубави са.....ама за веднъж....толкова пари....НЕ си заслужава!....

Обичам моментите, когато нямам срещи с клиенти и мога да потъна в творчество, да оставя фантазията ми да се рее свободно и вдъхновена от красивите материи да рисува силуети, детайли, форми и послания! Заедно с цветовете те ми разказват вълшебна приказка за нечии мечти и аз позволявам тази уникална енергия да ме изпълни и създаде прекрасен образ, носещ усещането на изключителното и великолепното!

Този ден не правеше изключение. Бях се потопила в поредната идея, когато дочух този разговор. За толкова години в дизайнерското поприще, посветено на дрехите за поводи, съм чувала всякакви коментари - от пълно възхищение и доверие... до абсолютно отрицание, подигравки и презрение. Мислех, че нищо, и никой не може да ме провокира вече. Сега обаче нещо ме жегна отвътре, нашепна ми:

- Обърни внимание, в тези думи има нещо повече от просто мнение...

Във времето се научих да не подминавам подобни послания - те не идват случайно и винаги носят мъдрост и си заслужава да отделиш време да помислиш.

Вдигнах поглед и видях две жени, стоящи пред витрината. Бяха на възраст 55+ и с видим интерес се взираха във витрината на шоурума ми. Не ме виждаха. Постояха и си тръгнаха, а аз останах с думите им.
Какво караше втората жена да мисли така, нима не разбираше, че тези нейни думи са отражение на оценката, която сама даваше на себе си, че тя не си заслужава за нея да се дадат пари, за да има своя специален момент. Сигурно ако ставаше дума за някой друг важен за нея човек, щеше да плати и двойна цена, но за нея.....едва ли!

Стана ми тъжно, защото тя не единствена или рядък случай. Замислих се....Защо става така? Защо поставяме себе си на пауза, убеждаваме се, че гроздето е кисело, че не си заслужава онази красива рокля, в която блестим и се чувстваме прекрасно, защото е много скъпа. Онзи концерт на любим изпълнител, чиято музика така ни вдъхновява, но е само 2 часа, а цената на билетите е висока. Онази екскурзия до мястото, което сме виждали на снимка и на филм, и толкова силно ни е въздействало, но има по-важни сметки за плащане. И така до безкрайност...

Залъгваме се, че тези неща нямат чак такава стойност и смело ги пренасяме в жертва на олтара на сериозния и отговорен човек който отново си казва:
- Ще си го позволя утре, когато...
И ето, че изреждаме един дъъъъълъг списък, само че времето си върви и може да няма утре.

Тези мисли ме връхлетяха като ураган и осъзнах, че с втората жена имаме много общо. Тези същите идеи са ме управлявали толкова дълго време, спотайвайки се в подсъзнанието ми, саботирайки всеки опит за нещо различно. Да, грижила съм се за себе си, но винаги вътрешно имаше някаква съпротива и вина...

Последната година беше доста интензивна и променяща за мен. Редица събития ме изкараха от зоната ми на комфорт и чрез тях започнах да осъзнавам нови истини за моя живот. Това откликна на вътрешната ми потребност да разбера повече за себе си - коя съм и как искам да танцувам с живота. Да, да танцувам, а не да се боря с живота!

За да танцуваш е нужно да знаеш стъпките. Правилните такива и ако си научил грешни, първо да ги разучиш и после да научиш истинските! И така започна моето пътуване...

В момента съм на стъпка номер едно - да давам любов към себе си. Да се науча да виждам и комуникирам със себе си с възхищение и висока оценка... всеки ден, въпреки неуспехите, въпреки грешките и страховете. Ежедневно се уча на това и ето, че срещата с тези жени беше поредната провокация, за да разбера аз къде съм, в какво успявам и в какво имам още да уча, да вдигна летвата още малко.

  • Аз бих ли платила по-висока цена за мен, за мечтите в сърцето ми, за роклята, прическата, събитието, екскурзията?!

  • Оценявам ли себе си достатъчно високо, за да платя по-високата цена?!

  • Заслужава/м ли си?!

  • А Вие?

И дали не е късно...

Не, не е късно! Дори и да ти остават 5 минути живот, но да го изживееш като свободен човек си заслужава!

И да, цената си заслужава! (Вместо цена просто сложете вашето име)
С много любов: Трендафила (Тери)- дизайнер на красиви мечти
Из: "Мисли от тефтерчето на един дизайнер"
Facebook: Terry's Fashion Style