Има пътувания, които помниш с местата, които си посетил. Други остават с хората, които си срещнал. А има и такива, които помниш, защото са променили нещо в теб. Моето първо самостоятелно пътуване беше именно такова.
Избрах Малта неслучайно. Макар да е една от най-малките държави в Европа, островът събира в себе си повече история, отколкото човек би очаквал. Само за няколко дни можеш да се озовеш сред средновековни улици, да плуваш в едни от най-сините води на Средиземно море и да откриеш места, които сякаш са останали непроменени от векове.
Избрах Малта неслучайно. Макар да е една от най-малките държави в Европа, островът събира в себе си повече история, отколкото човек би очаквал. Само за няколко дни можеш да се озовеш сред средновековни улици, да плуваш в едни от най-сините води на Средиземно море и да откриеш места, които сякаш са останали непроменени от векове.
Още в първия ден се качих на еднодневен круиз, който започна с гледка към величествените крепостни стени на Валета. Да видиш столицата откъм морето е най-добрият начин да разбереш защо векове наред е смятана за една от най-добре защитените крепости в Европа.
Първата спирка беше остров Гозо. По-спокоен и зелен от основния остров, той има съвсем различно настроение. След кратката разходка продължихме към Синята лагуна между Комино и Коминото – едно от най-популярните места в Малта. Цветът на водата трудно може да бъде описан с думи, а още по-трудно уловен със снимка. Там си подарих една истинска лятна класика – пиня колада, сервирана в цял ананас, с гледка към лагуната.
На връщане катамаранът обиколи крайбрежието на Комино и премина покрай впечатляващите пещери Санта Мария. Варовиковите скали, издълбани от вятъра и морето в продължение на хилядолетия, образуват естествени арки, тесни проходи и пещери с кристално чиста вода. Това беше идеалният финал на първия ми ден на острова.
Първата спирка беше остров Гозо. По-спокоен и зелен от основния остров, той има съвсем различно настроение. След кратката разходка продължихме към Синята лагуна между Комино и Коминото – едно от най-популярните места в Малта. Цветът на водата трудно може да бъде описан с думи, а още по-трудно уловен със снимка. Там си подарих една истинска лятна класика – пиня колада, сервирана в цял ананас, с гледка към лагуната.
На връщане катамаранът обиколи крайбрежието на Комино и премина покрай впечатляващите пещери Санта Мария. Варовиковите скали, издълбани от вятъра и морето в продължение на хилядолетия, образуват естествени арки, тесни проходи и пещери с кристално чиста вода. Това беше идеалният финал на първия ми ден на острова.
Следващият ден ме отведе в Мдина и Рабат – два града, които се намират един до друг, но предлагат съвсем различно преживяване. Мдина е старата столица на Малта и е известна като Тихият град заради спокойната си атмосфера и ограничения автомобилен достъп. Разходката из тесните ѝ улички минава покрай аристократични дворци, средновековни фасади и впечатляващата катедрала „Св. Павел“, която доминира централния площад. Само на няколко минути пеша се намира Рабат – град, развил се извън крепостните стени на Мдина и известен със своето богато християнско наследство. Там посетих Базиликата „Св. Павел“, една от най-значимите църкви в Малта, посветена на апостола, чието корабокрушение край острова поставя началото на християнството в страната.
Следобедът беше посветен на Валета – столицата на Малта и най-малката столица в Европейския съюз. Градът е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и впечатлява с над 300 исторически паметника, разположени на сравнително малка площ. Разходката ми започна от Upper Barrakka Gardens, откъдето се открива една от най-красивите гледки към Grand Harbour, Fort St. Angelo и церемониалната Saluting Battery. След традиционния оръдеен салют се изгубих из тесните улички на Валета – най-добрият начин да опознаеш града. По пътя минах покрай величествената St. John’s Co-Cathedral, една от най-богато украсените барокови църкви в Европа, а денят завърши с едно от най-приятните ми открития в Малта – Kamy Cocktail Bar. Барът е собственост на българин и впечатлява с необичайната си концепция – всеки коктейл е вдъхновен от световноизвестна картина и се превръща в малко произведение на изкуството. Още тогава знаех, че това няма да е единственото ми посещение.
Следобедът беше посветен на Валета – столицата на Малта и най-малката столица в Европейския съюз. Градът е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и впечатлява с над 300 исторически паметника, разположени на сравнително малка площ. Разходката ми започна от Upper Barrakka Gardens, откъдето се открива една от най-красивите гледки към Grand Harbour, Fort St. Angelo и церемониалната Saluting Battery. След традиционния оръдеен салют се изгубих из тесните улички на Валета – най-добрият начин да опознаеш града. По пътя минах покрай величествената St. John’s Co-Cathedral, една от най-богато украсените барокови църкви в Европа, а денят завърши с едно от най-приятните ми открития в Малта – Kamy Cocktail Bar. Барът е собственост на българин и впечатлява с необичайната си концепция – всеки коктейл е вдъхновен от световноизвестна картина и се превръща в малко произведение на изкуството. Още тогава знаех, че това няма да е единственото ми посещение.
Третият ми ден беше изцяло посветен на Валета. Започнах го с по-спокойна разходка, за да посетя местата, за които предишния ден не ми беше останало време. Разгледах St. Paul’s Pro-Cathedral с впечатляващия ѝ 60-метров шпил, който се вижда от почти всяка точка на града, както и величествения Fort St. Elmo, пазил входа на Grand Harbour още от времето на рицарите на Св. Йоан. Продължих към Victoria Gate – една от най-красивите исторически порти на Валета, а по обяд спрях в King’s Own Band Club Restaurant, където опитах една от най-добрите карбонари, които съм яла извън Италия.
Четвъртият ми ден започна в Националния археологически музей във Валета. Макар Малта да е известна най-вече с рицарите на Св. Йоан и впечатляващите си крепости, историята на острова започва много по-рано. Сред експонатите се съхраняват находки от праисторическите малтийски храмове – едни от най-старите свободностоящи каменни постройки в света, които предшестват дори египетските пирамиди.
Вечерта реших да направя нещо необичайно за едно пътуване и гледах „Дяволът носи Прада 2“ в местно кино. След прожекцията отново се върнах в Kamy Cocktail Bar, където първото ми посещение вече ме беше превърнало в почитател на концепцията им. Ако първия път опитах коктейлите „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог и „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермеер, този път изборът ми беше „Целувката“ на Густав Климт. Всеки коктейл беше толкова впечатляващ визуално, колкото и като вкус, а това окончателно затвърди Kamy като едно от любимите ми места във Валета.
Вечерта реших да направя нещо необичайно за едно пътуване и гледах „Дяволът носи Прада 2“ в местно кино. След прожекцията отново се върнах в Kamy Cocktail Bar, където първото ми посещение вече ме беше превърнало в почитател на концепцията им. Ако първия път опитах коктейлите „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог и „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермеер, този път изборът ми беше „Целувката“ на Густав Климт. Всеки коктейл беше толкова впечатляващ визуално, колкото и като вкус, а това окончателно затвърди Kamy като едно от любимите ми места във Валета.
Последния си ден в Малта реших да прекарам по съвсем различен начин. Вместо да тичам между забележителности, избрах да забавя темпото. Открих красив див плаж, чиято локация ще запазя в тайна, и прекарах последните часове от пътуването си в плуване до залез слънце. Това беше най-хубавият начин да се сбогувам с острова.
На следващата сутрин се отправих към летището, а полетът ми обратно към София сложи край на пет дни, изпълнени с история, средиземноморски гледки и нови открития. Куфарът ми беше натежал от сувенири, а сърцето ми – от красиви спомени. Малта беше първото ми самостоятелно пътуване, но със сигурност няма да бъде последното. И макар да успях да видя голяма част от острова, си тръгнах с усещането, че това е място, към което един ден бих се върнала.
Целият филм от това приказно пътуване може да гледате тук: CloudBound: Chapter 4 | Malta 🇲🇹
Автор: Рая Аламурова
Сники: Личен архив
На следващата сутрин се отправих към летището, а полетът ми обратно към София сложи край на пет дни, изпълнени с история, средиземноморски гледки и нови открития. Куфарът ми беше натежал от сувенири, а сърцето ми – от красиви спомени. Малта беше първото ми самостоятелно пътуване, но със сигурност няма да бъде последното. И макар да успях да видя голяма част от острова, си тръгнах с усещането, че това е място, към което един ден бих се върнала.
Целият филм от това приказно пътуване може да гледате тук: CloudBound: Chapter 4 | Malta 🇲🇹
Автор: Рая Аламурова
Сники: Личен архив
