Срещаме се с Мирослава Велева-Радкова, която е част от Клуб Великолепната Жена. Тя е вдъхновяващ писател, мозъчен треньор и автор на редица програми за трансформация на мисленето и живота на дами работещи в сферата на услугите и Бюти бранша. Днес тя ще ни разкаже за новата си книга "Неизпратени писма до баща ми".
Мирослава разкажи ни как реши да напишеш тази книга?
Ще започна с един любим цитат, който преобърна моят мироглед за миналото и взаимоотношенията с баща ми, с когото не комуникираме от осем години.
Болката, от която не можеш да се отървеш, трябва да превърнеш в своето изкуство.
Сюзан Кейн
Идеята за тази книга се роди мъгляво в разговор с голямата ми дъщеря, с чийто баща и мой бивш съпруг сме разделени почти от 16 години. Не беше и вдигал телефона от дълго време и детето тъгуваше. Попита ме: "Мамо ще спре ли да боли някога...?" Чувствах болката ѝ, не знаех какво да ѝ отговоря. Мислех, че времето лекува. Предложих ѝ да напише книга с писма и там да излее всички мисли и чувства, които би искала да му сподели. Писането помага, поне на мен ми помага. Когато извадя всичко на листа и после го прочета, и преживея наново, понякога дори аз самата се учудвам колко много е било вътре в мен. А това е товар. Не лек товар, който в годините само увеличава обема и тежестта си при всеки момент, в който се усеща липсата на бащиното рамо. И колкото и да избягвах да срещна собствената си истина в очите, тя ме връхлетя малко след разговора с дъщеря ми. След един дълбок процес наречен Сатори, книгата се "изля" буквално за 24 часа. Освен, че написаното изцели мен, вярвам че ще придружи и много други дъщери и синове по техния път, към трансформация и пренаписване на миналото.
Какво да очакват читателите от тази книга?
Бих казала, да очакват неочакваното! Всеки ще мине през собствен процес и ще получи това, което му е нужно за собствените му взаимоотношения. Препоръчвам горещо преди прочита на книгата, читателят да изгледа американския филм "Колибата", за по-пълно разбиране на замисълът.
Често детското съзнание фрагментира и изкривява случките от детството по странен начин, генерализира и запаметява истории по детски, поради липсата на достатъчно житейски опит и психологически познания. Впоследствие като големи хора, наблюдаваме много възрастни във видимо пораснали тела, но разсъжденията и поведението им не отговарят на възрастта. За да бъде човек осъзнат трябва да работи със себе си и да преработва детските си травми, тъй като всички имаме такива.
Често детското съзнание фрагментира и изкривява случките от детството по странен начин, генерализира и запаметява истории по детски, поради липсата на достатъчно житейски опит и психологически познания. Впоследствие като големи хора, наблюдаваме много възрастни във видимо пораснали тела, но разсъжденията и поведението им не отговарят на възрастта. За да бъде човек осъзнат трябва да работи със себе си и да преработва детските си травми, тъй като всички имаме такива.
Би ли дала повече яснота за детските травми?
Разбира се, това е любима моя тема, тъй като самата аз преминах през доста голям обем от вътрешна работа през последните пет години.
Детския мозък до 7 години функционира на алфа и тета вълни, и децата нямат критично мислене. Те са като хипнотизирани и живеят във собствен фантазиен свят. От навършването на една година - родителите, социума и заобикалящата ни реалност започват да ни опитомяват и обуславят, като мислене, поведение и вярвания. Което е добро и лошо, кое е правилно и неправилно, кои сме, какво можем и не можем, какво е възможно и невъзможно - това са все автоматични програми от нашето детство, които сме приели за даденост. Впоследствие като големи хора, ние действаме или реагираме в живота и взаимоотношенията си подсъзнателно, заради тези усвоени програми и рядко се замисляме, защо го правим точно по този начин. Докато не дойде момента на пробуждане, който обикновено е предизвикан от повтаряеми болезнени сценарии в живота ни или системно неудовлетворение. Така стартира процеса на личностно развитие, изцелението на детските травми и изграждането на новата ни идентичност.
Детския мозък до 7 години функционира на алфа и тета вълни, и децата нямат критично мислене. Те са като хипнотизирани и живеят във собствен фантазиен свят. От навършването на една година - родителите, социума и заобикалящата ни реалност започват да ни опитомяват и обуславят, като мислене, поведение и вярвания. Което е добро и лошо, кое е правилно и неправилно, кои сме, какво можем и не можем, какво е възможно и невъзможно - това са все автоматични програми от нашето детство, които сме приели за даденост. Впоследствие като големи хора, ние действаме или реагираме в живота и взаимоотношенията си подсъзнателно, заради тези усвоени програми и рядко се замисляме, защо го правим точно по този начин. Докато не дойде момента на пробуждане, който обикновено е предизвикан от повтаряеми болезнени сценарии в живота ни или системно неудовлетворение. Така стартира процеса на личностно развитие, изцелението на детските травми и изграждането на новата ни идентичност.
Искаш да кажеш, че този процес е неизбежен?
За хората, които искат повече от живота е неизбежен. За жените този момент настъпва след 38 години, когато децата са малко по-големи и жената осъзнае, че освен майка има и други поведенчески роли в своя живот, които е загърбила.
Да, книгата не е написана от позицията на жертвата и не търся съжаление. Напротив, идеята е да вдъхновя читателите да се върнат в болезнените спомени от детството и да ги преработят от позицията на пораснали, осъзнати хора, които имат разбиране и приемане за родителите, и осмислят че техните родители, също са били деца. Че те също са усвоили определени вярвания и програми, и като родители са ни предали най-доброто на което са били способни, според наученото и обстоятелствата от техните родители и времената, в които са живели. Когато осъзнаем тези факти, ние спираме да имаме обвинения, очаквания и претенции към тях и изпитваме само, и единствено благодарност за най-безценния дар, който сме получили - Дарът на живота.
Да, книгата не е написана от позицията на жертвата и не търся съжаление. Напротив, идеята е да вдъхновя читателите да се върнат в болезнените спомени от детството и да ги преработят от позицията на пораснали, осъзнати хора, които имат разбиране и приемане за родителите, и осмислят че техните родители, също са били деца. Че те също са усвоили определени вярвания и програми, и като родители са ни предали най-доброто на което са били способни, според наученото и обстоятелствата от техните родители и времената, в които са живели. Когато осъзнаем тези факти, ние спираме да имаме обвинения, очаквания и претенции към тях и изпитваме само, и единствено благодарност за най-безценния дар, който сме получили - Дарът на живота.
От къде Дамите могат да си закупят твоята книга "Неизпратени писма до баща ми"?
Всяка дама, която иска може да закупи книгата ми от моя сайт ето тук, а като комплимент от мен ще получи автограф и лично послание от мен. При желание за консултация с мен по темата ще получи 20% отстъпка от цената. По долу ще оставя контакти за връзка с мен.
Анотация: Във всяка пораснала дъщеря живее едно малко момиченце, което цял живот копнее за бащината благословия и одобрение. Независимо колко сме големи, подсъзнателно ние завинаги оставаме дъщери, които имат базовата нужда да бъдат "принцесата на тати" или "на татко най-доброто момиче". Често тази нужда и нейната липса, водят до силни душевни терзания и болки. В тази книга всяка една дъщеря ще открие нов поглед над своите взаимоотношения с бащата. Ще пренапише спомените и ще получи изцеление за което всяко момичешко сърце мечтае.
Винаги е възможно да имаш щастливо детство, независимо от възрастта!
Не подминавай ТАЗИ книга..
Винаги е възможно да имаш щастливо детство, независимо от възрастта!
Не подминавай ТАЗИ книга..
За повече информация:
Мирослава Велева-Радкова
MIRELAND
Телефон: 0896737221
Facebook: Mireland
Facebook: Miroslava Veleva-Radkova
www.mireland.bg
Мирослава Велева-Радкова
MIRELAND
Телефон: 0896737221
Facebook: Mireland
Facebook: Miroslava Veleva-Radkova
www.mireland.bg
