ВИЗИТКА:
Гергана Данчева Дончева Янков е родена в град Плевен, където завършва математическа гимназия „Гео Милев“. Има три магистратури – от УНСС със специалност „Икономика на туризма“, „Предучилищна педагогика“ от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и Медии и журналистика със специалност „Връзки с обществеността“ отново в УНСС. В момента завършва докторантура в УНСС под научното ръководство на проф. д. н. Любомир Стойков, а темата на дисертацията ѝ е свързана с дигиталните комуникационни форми на управление в здравната сфера. Автор е на книги за деца: „Истории от Свети Влас“, „Приказни истории – телефон“, „Приказни истории – вентилатор“, както и на „Приказка за лъвчето Биозин“. Втората книга за деца на Гергана Дончева Янков „Приказни истории – телефон“ е представена в седем български училища в САЩ, както и в Генералното консулство на Република България в Ню Йорк.
През годините Дончева Янков се грижи за публичните комуникации по различни проекти за свои частни клиенти от сферите на здравеопазване, мода, изкуство и бизнес. За кратко през 2017 година поема по заместване PR-а на Български Олимпийски Комитет.
Гергана е телевизионен водещ на различни предавания в национален ефир, а през 2017 година се появява авторското ѝ лайфстайл предаване „Карамел с Гери Дончева“ (BiT) до 2018 година. Водеща е на предаването „Emergency makeover“ в ефира на The Voice. Гергана има богат сценичен опит като организатор и водеща на специални събития в България и в чужбина – на церемонии, премиери и събития от различно естество, сред които най-авторитетните награди за мода в България „Златна игла“ и „БГ модна икона“.
От 2019 година работи като PR мениджър и Координатор пациенти в най-голямата болница за рехабилитация в България – МБПЛР „Сердика“, грижи се и за публичните комуникации на първия и единствен в България Център за роботизирана рехабилитация – ReGo Rehabilitation, както и на верига резиденции за възрастни „Сердика“ и верига хосписи „Сердика“. Паралелно с това е автор и водещ на телевизионното предаване „По стъпките на красотата“ – предаване с теми от здравеопазване до кино и изкуство, в ефира на WNESS TV (Wellness TV). Дончева Янков е автор на статии в списание FLM в рубриките: Здраве, Лайфстайл и Семейство.
Омъжена е и има дъщеря, интересува се от процеси за подобрение на информационната фауна в здравната сфера, определя себе си като гражданин на света и обича да пътува.
Гергана Данчева Дончева Янков е родена в град Плевен, където завършва математическа гимназия „Гео Милев“. Има три магистратури – от УНСС със специалност „Икономика на туризма“, „Предучилищна педагогика“ от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и Медии и журналистика със специалност „Връзки с обществеността“ отново в УНСС. В момента завършва докторантура в УНСС под научното ръководство на проф. д. н. Любомир Стойков, а темата на дисертацията ѝ е свързана с дигиталните комуникационни форми на управление в здравната сфера. Автор е на книги за деца: „Истории от Свети Влас“, „Приказни истории – телефон“, „Приказни истории – вентилатор“, както и на „Приказка за лъвчето Биозин“. Втората книга за деца на Гергана Дончева Янков „Приказни истории – телефон“ е представена в седем български училища в САЩ, както и в Генералното консулство на Република България в Ню Йорк.
През годините Дончева Янков се грижи за публичните комуникации по различни проекти за свои частни клиенти от сферите на здравеопазване, мода, изкуство и бизнес. За кратко през 2017 година поема по заместване PR-а на Български Олимпийски Комитет.
Гергана е телевизионен водещ на различни предавания в национален ефир, а през 2017 година се появява авторското ѝ лайфстайл предаване „Карамел с Гери Дончева“ (BiT) до 2018 година. Водеща е на предаването „Emergency makeover“ в ефира на The Voice. Гергана има богат сценичен опит като организатор и водеща на специални събития в България и в чужбина – на церемонии, премиери и събития от различно естество, сред които най-авторитетните награди за мода в България „Златна игла“ и „БГ модна икона“.
От 2019 година работи като PR мениджър и Координатор пациенти в най-голямата болница за рехабилитация в България – МБПЛР „Сердика“, грижи се и за публичните комуникации на първия и единствен в България Център за роботизирана рехабилитация – ReGo Rehabilitation, както и на верига резиденции за възрастни „Сердика“ и верига хосписи „Сердика“. Паралелно с това е автор и водещ на телевизионното предаване „По стъпките на красотата“ – предаване с теми от здравеопазване до кино и изкуство, в ефира на WNESS TV (Wellness TV). Дончева Янков е автор на статии в списание FLM в рубриките: Здраве, Лайфстайл и Семейство.
Омъжена е и има дъщеря, интересува се от процеси за подобрение на информационната фауна в здравната сфера, определя себе си като гражданин на света и обича да пътува.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Истинската красота на жените е в тяхната безкрайна сила да продължават напред независимо от обстоятелствата. Силата да се справят с всякакви предизвикателства, да карат нещата да се случват, да са майки, да са съпруги, да са ВСИЧКО и да правят тези неща с финеса и грацията, която само една жена може да притежава.
Външният вид е важен за успеха на една жена (личен и професионален), но само тогава, когато красивият външен вид не е всичко, което притежава. Според мен е важно една жена да изглежда добре, обаче по-важно например е, да има изискани обноски, подходящо образование, да е добра.
Стилът ми е екстравагантен, но удобен. Харесвам класическия стил, пречупен през призмата на екстравагантността. Любим тип аксесоари може да се каже, че са обеците и шапките, а брачната ми халка например, не съм я сваляла от сватбата, много я харесвам и ми е удобна. Мислех, че нямам любими цветове, но сега като се замисля в гардероба ми преобладават бели дрехи. Има и доста в класическото черно, а шарените са в различни принтове, нямам любим.
За мен е много важно да почиствам грима си перфектно - да няма никакви остатъци от макиаж. Друго важно нещо е да хидратирам добре кожата си - както на лицето, така и по цялото тяло. В последните години открих тайната сила на сухото олио и изобщо на подобен тип масла, кожата става супер еластична и млада. Здравословното хранене е част от ритуала за красота - отвътре навън - когато си здрав отвътре, личи на кожата, на косата… За косата полагам рутинни грижи като хидратиране с крем за коса, ампули за подхранване, маски, а от няколко месеца и серум за растеж на косата. Вярвам, че всяка една жена прави същото.
Външният вид е важен за успеха на една жена (личен и професионален), но само тогава, когато красивият външен вид не е всичко, което притежава. Според мен е важно една жена да изглежда добре, обаче по-важно например е, да има изискани обноски, подходящо образование, да е добра.
Стилът ми е екстравагантен, но удобен. Харесвам класическия стил, пречупен през призмата на екстравагантността. Любим тип аксесоари може да се каже, че са обеците и шапките, а брачната ми халка например, не съм я сваляла от сватбата, много я харесвам и ми е удобна. Мислех, че нямам любими цветове, но сега като се замисля в гардероба ми преобладават бели дрехи. Има и доста в класическото черно, а шарените са в различни принтове, нямам любим.
За мен е много важно да почиствам грима си перфектно - да няма никакви остатъци от макиаж. Друго важно нещо е да хидратирам добре кожата си - както на лицето, така и по цялото тяло. В последните години открих тайната сила на сухото олио и изобщо на подобен тип масла, кожата става супер еластична и млада. Здравословното хранене е част от ритуала за красота - отвътре навън - когато си здрав отвътре, личи на кожата, на косата… За косата полагам рутинни грижи като хидратиране с крем за коса, ампули за подхранване, маски, а от няколко месеца и серум за растеж на косата. Вярвам, че всяка една жена прави същото.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Разбира се, че човек се учи докато е жив. Не само учи, а и гради докато е жив - себе си, репутацията си, проекти за семейството, за обществото. Добиването на знания е прекрасен процес на самоусъвършенстване и смятам, че то е като храненето - за да се чувстваме добре имаме нужда от “храна” за душата и ума, не само за тялото.
В различни направления осъзнатостта ми напредва. Все повече осъзнавам, че по-малкото е повече. Тази минималистична максима има чудесно приложение в живота. Да говоря по-малко, да слагам по-малко бижута, да правя по-минималистични презентации с по-малко слайдове ако щете, да ям по-малко количества храна, да създавам по-кратки текстове… когато човек осъзнае, че по-малкото е повече ще е победител в живота.
Любима книга ми е всяка, която ме е накарала да се почувствам по-добре, да надградя знания, да си задавам въпроси, всяка книга, която ме е обогатила трайно. Сред последните такива са “Пет звезди” на Кармайн Гало, “Тайна за един милиард долара” на Рафаел Бадзиаг, “Принципи” на Рей Далио.
Баланс в живота е мисията възможна, да. Когато човек има желание - намира начин. Когато няма желание - намира оправдание. Аз съм намерила начина мисията с баланса да е възможна.
Бизнес по женски - да има такъв начин, жените по цял свят доказват това всеки ден. Има безброй примери за успешен бизнес по женски почти на всяка точна на планетата.
В различни направления осъзнатостта ми напредва. Все повече осъзнавам, че по-малкото е повече. Тази минималистична максима има чудесно приложение в живота. Да говоря по-малко, да слагам по-малко бижута, да правя по-минималистични презентации с по-малко слайдове ако щете, да ям по-малко количества храна, да създавам по-кратки текстове… когато човек осъзнае, че по-малкото е повече ще е победител в живота.
Любима книга ми е всяка, която ме е накарала да се почувствам по-добре, да надградя знания, да си задавам въпроси, всяка книга, която ме е обогатила трайно. Сред последните такива са “Пет звезди” на Кармайн Гало, “Тайна за един милиард долара” на Рафаел Бадзиаг, “Принципи” на Рей Далио.
Баланс в живота е мисията възможна, да. Когато човек има желание - намира начин. Когато няма желание - намира оправдание. Аз съм намерила начина мисията с баланса да е възможна.
Бизнес по женски - да има такъв начин, жените по цял свят доказват това всеки ден. Има безброй примери за успешен бизнес по женски почти на всяка точна на планетата.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Човек няма втори шанс за първо впечатление, така че то е важно, но дотолкова, колкото то отговаря на истината.
От всички писани и неписани правила за етикета и протокола има нещо, което ще е винаги на мода и това е ЛЮБЕЗНОСТТА. Именно тя има всекидневно приложение и място в живота ни - да поздравим, да се усмихнем, да погледнем в очите, да благодарим!
Винаги е по-добре да можеш и да знаеш повече, дори да не се налага да прилагаш тези умения и знания, отколкото да не знаеш, да не можеш и да си в ситуация, която изисква именно такива знания. Моето мнение е, че е необходимо всеки млад и успешен човек да е наясно с всички (или поне с по-общоприложните) правила на поведение и етикет. Щом съществуват хотели и ресторанти със стриктни правила не само за служителите си, а и за гостите си, всеки може да си даде сметка колко е важно да имаме повече познания в тази посока. Както за личностно удовлетворение, така и за целите на интеграцията ни в обществото.
От всички писани и неписани правила за етикета и протокола има нещо, което ще е винаги на мода и това е ЛЮБЕЗНОСТТА. Именно тя има всекидневно приложение и място в живота ни - да поздравим, да се усмихнем, да погледнем в очите, да благодарим!
Винаги е по-добре да можеш и да знаеш повече, дори да не се налага да прилагаш тези умения и знания, отколкото да не знаеш, да не можеш и да си в ситуация, която изисква именно такива знания. Моето мнение е, че е необходимо всеки млад и успешен човек да е наясно с всички (или поне с по-общоприложните) правила на поведение и етикет. Щом съществуват хотели и ресторанти със стриктни правила не само за служителите си, а и за гостите си, всеки може да си даде сметка колко е важно да имаме повече познания в тази посока. Както за личностно удовлетворение, така и за целите на интеграцията ни в обществото.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Публичното говорене е като карането на кънки, като художествената гимнастика, като всеки спорт - изисква тренировки, редовни упражнения, репетиции. Чак тогава ще изпитаме удоволствие. Също така зависи от начина на възприемане на нещата. Ако говорещият се настрои, че това е едно позитивно изживяване ще изпита удоволствие, а ако се фокусира върху притесненията си е възможно да бъде сериозно изпитание. Усилията за самоусъвършенстване в тази посока много бързо проличават на сцена и пред публика.
Работата ми предполага да съм добър комуникатор, а дали съм такъв - могат да кажат само събеседниците ми. Харесва ми да общувам с хората, а дали е важно да умеем да водим светски разговори… бих казала, че има много по-важни неща. Ако някой изпитва затруднения в светското общуване, трябва да знае, че има по-важни неща в живота и да не се тревожи. Светските разговори могат да помогнат за развитието на едни отношения, но не са причина за създаването им.
На тази тема сме си говорили неведнъж със студенти, с които провеждам семинарни занятия в УНСС. Парвенющината, или желанието да се изразим със сложни и засукани думи, чието значение обикновено не е познато или е грешно схванато, недобра подготовка на комуникатора, различията във възприемането, прибързаните заключения, недостиг на знания по дискутираните теми,, липса на интерес, трудности при самоизразяването, чувствата и индивидуалността - всички тези фактори могат да се окажат бариера при комуникацията. Начини за преодоляване на тези пречки могат да бъдат естественото, натурално поведение, позитивната нагласа, любезността, усмивката (дори и когато говорим по телефона, тя се усеща), емпатията, толерантността, умението да слушаме, информираността и прочие.
В моите представи култура на словото е концепция за нивото на безупречност при употребата на писмена и устна реч. Стремежът да не засегнем нито една от ответните страни в дадена комуникация също може да е култура на словото. Подборът на лексиката, цялостният модел на поведение при разговори - това е културата на словото според мен.
Работата ми предполага да съм добър комуникатор, а дали съм такъв - могат да кажат само събеседниците ми. Харесва ми да общувам с хората, а дали е важно да умеем да водим светски разговори… бих казала, че има много по-важни неща. Ако някой изпитва затруднения в светското общуване, трябва да знае, че има по-важни неща в живота и да не се тревожи. Светските разговори могат да помогнат за развитието на едни отношения, но не са причина за създаването им.
На тази тема сме си говорили неведнъж със студенти, с които провеждам семинарни занятия в УНСС. Парвенющината, или желанието да се изразим със сложни и засукани думи, чието значение обикновено не е познато или е грешно схванато, недобра подготовка на комуникатора, различията във възприемането, прибързаните заключения, недостиг на знания по дискутираните теми,, липса на интерес, трудности при самоизразяването, чувствата и индивидуалността - всички тези фактори могат да се окажат бариера при комуникацията. Начини за преодоляване на тези пречки могат да бъдат естественото, натурално поведение, позитивната нагласа, любезността, усмивката (дори и когато говорим по телефона, тя се усеща), емпатията, толерантността, умението да слушаме, информираността и прочие.
В моите представи култура на словото е концепция за нивото на безупречност при употребата на писмена и устна реч. Стремежът да не засегнем нито една от ответните страни в дадена комуникация също може да е култура на словото. Подборът на лексиката, цялостният модел на поведение при разговори - това е културата на словото според мен.
Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Ако говорим за излъчването на една жена начинът, по който тя се движи в пространството е съществен. Естетиката на движенията, финеса, грацията, стойката - те са фундаментална част от излъчването на една лейди. Проксемиката, паралингвистиката, начинът, по който жената се движи, са изграждащи дамския образ, обаче не бива да се уповаваме само на това.
Да, може. Случвало ми се да забележа жена заради походката й, заради начина, по който превзема пространството. Тези стойности обаче не биха били от значение ако жената няма нищо друго освен тях. Важно е да те забележат, но още по-важно е да успееш да реализираш идеите си в перспектива. Това не става само с едната осанка или походка.
Рядко спортувам. Със съпруга ми всеки ден правим разходки пеша около 7-10 км из града, понякога караме велосипеди, а истинският ключ за поддръжка на тялото ми е здравословното хранене с качествена храна. Баланс в менюто е начинът, който при мен дава дълготраен ефект.
Да, може. Случвало ми се да забележа жена заради походката й, заради начина, по който превзема пространството. Тези стойности обаче не биха били от значение ако жената няма нищо друго освен тях. Важно е да те забележат, но още по-важно е да успееш да реализираш идеите си в перспектива. Това не става само с едната осанка или походка.
Рядко спортувам. Със съпруга ми всеки ден правим разходки пеша около 7-10 км из града, понякога караме велосипеди, а истинският ключ за поддръжка на тялото ми е здравословното хранене с качествена храна. Баланс в менюто е начинът, който при мен дава дълготраен ефект.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Едва ли има човек, който не обича себе си. Заложено е в човешкото ДНК. Именно това кара хората да се стремят към превземане на нови и нови върхове - заради обичта към себе си. Изразявам тази любов като се грижа за себе си и за бъдещето си. Забелязвам, че откакто съм семейна обичта към себе си премина в грижи за семейството, имам по-грандиозни цели и още по-голяма, по-смислена любов.
Години наред редя пъзели, неведнъж съм споделяла това си увлечение, а преди години осъществих и благотворителна изложба с пъзели. Сега нямам време да редя. Увличам се да чета книги, а пътуванията са моята страст. Понякога имам вдъхновение да пиша забавни пътеписи, само като хоби, едва ли някога ще издам книга с тези творби.
Любима ми е всяка дестинация, която ми донесе страхотен спомен - на която съм с любимите ми хора. Може да е Мавриций или Флоренция, а може и да е Волуяк, или Садовец.
Като всяко семейство и в моето имаме традиции. С родителите и семействата на сестрите ни се събираме не само на големи празници (Коледа, Великден и Гергьовден), а всяка седмица. Харесва ми, че го правим така често, забавляваме се, надявам се повече семейства да го практикуват.
Винаги съм била по-скоро планиращ човек, отколкото “пусната по течението”, а сега още повече е практично да организирам времето с точен план. Всички майки ще ме разберат - с деца няма как да разчиташ на импровизации.
Години наред редя пъзели, неведнъж съм споделяла това си увлечение, а преди години осъществих и благотворителна изложба с пъзели. Сега нямам време да редя. Увличам се да чета книги, а пътуванията са моята страст. Понякога имам вдъхновение да пиша забавни пътеписи, само като хоби, едва ли някога ще издам книга с тези творби.
Любима ми е всяка дестинация, която ми донесе страхотен спомен - на която съм с любимите ми хора. Може да е Мавриций или Флоренция, а може и да е Волуяк, или Садовец.
Като всяко семейство и в моето имаме традиции. С родителите и семействата на сестрите ни се събираме не само на големи празници (Коледа, Великден и Гергьовден), а всяка седмица. Харесва ми, че го правим така често, забавляваме се, надявам се повече семейства да го практикуват.
Винаги съм била по-скоро планиращ човек, отколкото “пусната по течението”, а сега още повече е практично да организирам времето с точен план. Всички майки ще ме разберат - с деца няма как да разчиташ на импровизации.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Забелязвам тази тенденция за развиването на Личен Имидж и Бранд,от поне 20 години в чужбина, и се радвам, че това се налага като предпочитание от младите хора и в България.
Бих се описала като забавна, грижовна, целеустремена.
Най-успешният делови вид е този, който излъчва увереност. Увереността е водеща за успеха на визията. А ако говорим за мода, то независимо дали е рокля, костюм или риза с панталон например, е важно дрехите да са красиви и с удобни кройки. Да са ушити добре, да стоят добре на фигурата, независимо дали разполагате с пищни форми, или сте със слабо тяло.
Бих се описала като забавна, грижовна, целеустремена.
Най-успешният делови вид е този, който излъчва увереност. Увереността е водеща за успеха на визията. А ако говорим за мода, то независимо дали е рокля, костюм или риза с панталон например, е важно дрехите да са красиви и с удобни кройки. Да са ушити добре, да стоят добре на фигурата, независимо дали разполагате с пищни форми, или сте със слабо тяло.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Съществено е да подбираме обкръжението си. Едва ли някой ще Ви отговори по друг начин. Приятелският кръг не е само приятелски кръг за нас, а и за децата ни.
Не знам колко са “много” и колко се смята за “малко” приятели. Имам достатъчно на брой качествени приятелства и всички те са се случили натурално. Ценя ги високо и знам, че са за цял живот.
Вдъхновяват меМайка ми Мариела, съпругът ми Емил, майките, които виждам в парка всеки ден - да кърмят бебетата си, да успокояват падналото си от колело детенце… Научният ми ръководител ме вдъхновява също - проф. Любомир Стойков с това, че няма невъзможни неща и че всеки ден е нов шанс за още по-добър живот. Ако се очаква от мен да кажа имена на хора, които не познавам, може би Лейди Даяна е вдъхновяваща за мен, а сега като гледах последната церемония по връчването на наградите “Оскар” смятам, че историята на Джонатан Ке Куан е вдъхновяваща и разчувстваща.
Относно поставянето на граници в общуването - да и не. Без да осъзнаваме ние поставяме граници в общуването. Най-вече заради различните роли, които приемаме в живота - за едни сме шефове, за други сме колеги, за трети сме родители, за четвърти - клиенти и така нататък. Всяка роля предполага определена близост в общуването - с едни общуваме отблизо, с други се налага да поставим граници. Това е съвсем нормално. Важно е да бъдем естествени, да не натрапваме комуникационните граници като някакъв вид надменност. Когато имаме граници гарантираме спокойствие както на себе си, така и на нашите събеседници, това е полезно за комуникационния процес.
Не знам колко са “много” и колко се смята за “малко” приятели. Имам достатъчно на брой качествени приятелства и всички те са се случили натурално. Ценя ги високо и знам, че са за цял живот.
Вдъхновяват меМайка ми Мариела, съпругът ми Емил, майките, които виждам в парка всеки ден - да кърмят бебетата си, да успокояват падналото си от колело детенце… Научният ми ръководител ме вдъхновява също - проф. Любомир Стойков с това, че няма невъзможни неща и че всеки ден е нов шанс за още по-добър живот. Ако се очаква от мен да кажа имена на хора, които не познавам, може би Лейди Даяна е вдъхновяваща за мен, а сега като гледах последната церемония по връчването на наградите “Оскар” смятам, че историята на Джонатан Ке Куан е вдъхновяваща и разчувстваща.
Относно поставянето на граници в общуването - да и не. Без да осъзнаваме ние поставяме граници в общуването. Най-вече заради различните роли, които приемаме в живота - за едни сме шефове, за други сме колеги, за трети сме родители, за четвърти - клиенти и така нататък. Всяка роля предполага определена близост в общуването - с едни общуваме отблизо, с други се налага да поставим граници. Това е съвсем нормално. Важно е да бъдем естествени, да не натрапваме комуникационните граници като някакъв вид надменност. Когато имаме граници гарантираме спокойствие както на себе си, така и на нашите събеседници, това е полезно за комуникационния процес.
Снимки: Личен архив
