Интервю с ВЕЛИКОЛЕПНАТА Валерия Миланова–Христова

ВИЗИТКА:
Валерия Миланова–Христова е поредното доказателство за това, че една жена може да бъде едновременно красива, умна и успешна в професионален план. Родена в семейство на политици и общественици, тя завършва Езикова гимназия и след това Право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва професионалния си път в една от водещите български застрахователни компании, където след няколко години става Директор. Към настоящия момент ръководи и юридическия екип на компанията.

Валерия е силно емоционален, романтичен, състрадателен и чувствителен човек, но и изключително борбена и амбициозна. В професионален план е перфекционист и се води от разбирането, че „Няма непостижими цели и невъзможни неща!“.

Има нестихващо желание за нови приключения, предизвикателства и интересни преживявания. Пътешествията и в различни държави е нейното най-любимо хоби, пътува от малка по света, първоначално с родителите си, а понастоящем и със съпруга си, дъщеря си и с приятели. Пътешествията, почивките и опознаването на нови места я обогатяват, както културно, така и я зареждат емоционално, дават и сили да се справя с житейските и професионалните предизвикателства.

Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове? Какви са Вашите ритуали за красота?

Истинската красота на жената е симбиоза между физическата и душевната красота. Тя извира отвътре и се изразява най-ярко в погледа, блясъка в очите и в неподправената жизнерадостност. Красива е жената, която има добро сърце, притежава достойнство, морал и великодушие, която проявява обич и загриженост към околните. Една жена е красива, когато обича и уважава себе си. Красива е уверената в себе си жена, в интелекта си, в постъпките си. Жената излъчва красота и привлича, когато е самоуверена, но без да се натрапва и да демонстрира това.

Красотата при жената се изразява не само във физически дадености, но и в начина и на общуване, маниери на поведение, обноски и възпитание. За мен всяка жена притежава вътре в себе си истинска красота и това е нейната женственост, грация, излъчване, смиреност и доброта. За да открие тази истинска красота обаче жената трябва да бъде наясно със себе си, с желанията си, да следва и да чувства поривите на душата си, да обича себе си, да е в хармония и баланс. Тогава тя проявява най-силно своята красота, привлича и излъчва харизма.

От друга страна безспорно и външния вид на една жена е изключително важен. Външният вид е този, който прави първо впечатление и привлича. А всички знаем колко важно е първото впечатление. Аз държа много на външния си вид, старая се да изглеждам приветливо и да се обличам стилно. В моята професия това е от изключителна важност, в работното ми ежедневие стилът ми да бъде елегантен и изискан. Но в действителност не обичам изчистените и класически костюми и рокли. Затова обикновено разнообразявам и в извънработна обстановка залагам на по-нестандартни, различни и по-цветни облекла.
Нямам конкретно любими цветове, обичам да подбирам облеклото си спрямо вътрешното си усещане и моментното ми настроение. Смея да твърдя, че имам усет към красивото и умея да съчетавам дрехите и аксесоарите си така, че да придам индивидуалност и същевременно изящество на цялостната си визия.

Ще бъда честна, че едва от скоро се опитвам да си формирам точни ритуали за поддържане на външната - физическата красота. Това, на което винаги съм залагала и продължавам да го правя, е достатъчно часове сън. Научно е доказано, че недоспиването се отразява лошо на кожата на лицето, затова се старая да спя поне по 8 часа на денонощие.

Що се отнася до поддържането на вътрешната - душевна красота, там вече съм открила своята формула и тя е - йога, медитация, разходки сред природата, релаксация, четене на интересна книга, зареждащи емоционално пътувания и пътешествия.

Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?

Напълно съм съгласна, че човек се учи докато е жив. Въпросът е доста философски. Моите убеждения са, че това е мисията на всеки един от нас в живота ни – да се учим, да надграждаме, да откриваме своите житейски истини, да се развиваме, както интелектуално, така и духовно.

Вярвам, че всички трудности в живота на всеки един от нас се случват с определена цел и защото искат да ни научат на нещо, да си направим съответните изводи, да продължим напред и да не повтаряме грешките си. Защото безгрешни хора няма и е човешко да се греши, но има хора, които след като сгрешат си научават урока и продължават напред в развитието по пътя си и други, които никога не си вадят поука и повтарят едни и същи грешки отново и отново. Последният тип хора обикновено след това се чудят защо не им върви в живота, защо им се случват постоянно неприятности, без да си дават реална сметка и без да осъзнават, че тези беди са само и единствено в следствие на тяхното собствено поведение и отказът им „да си научат урока“ и да си извадят поука.

Голяма част от тези мои съждения по-горе ги “научих” по трудния начин в последната година, година и половина. Осъзнах, че всеки човек преживява своите добри и лоши моменти, че животът е устроен така и трябва да се научим да приемаме трудностите като събития, които ни се случват, защото имат да ни научат на нещо.

Обичам да чета исторически романи и биографии на известни личности. Интересно ми е да научавам за живота, за пътя на успеха на значими за световната история лица. Но романът, който истински ме е докоснал и смятам, че е книга с много скрит смисъл и от която може да си извадят много житейски изводи и поуки, това е оригиналното и първо издание на „Тютюн“ на Димитър Димов. Романът поставя на дневен ред много актуални и към наши дни въпроси, по които следва да се замислим, като например страшната разрушаваща власт на страстите и парите, нравствената деградация, физическата и духовна разруха на личностите и други.

Балансът в живота е това, към което всеки човек е добре да се стреми и да работи, за да го постигне. За да се намери баланс в живота, първо трябва да сме в баланс със себе си - да сме постигнали вътрешен душевен мир, който ще даде отражение на всичко останало.

Има много примери за успешни бизнес дами, които са започнали от нулата, доказали са се и са изградили големи бизнес империи. Смятам, че бизнес дамите са успешни, защото, за да просперира един бизнес, са необходими търпение и ежедневна упорита работа, а това са качества, присъщи на много жени.

Важно ли е първото впечатление, което оставяме когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?

Първото впечатление, което една дама прави с поведението си, с обноските и дори с облеклото си, е от изключително значение. Важно е всяка жена да изглежда поддържана физически, да се грижи за себе си, да се облича подходящо и с вкус. Аз смятам, че пословицата „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ е много точна, защото ако човек не изглеждаш добре, той изначало ще отблъсне „посрещачите“ и въобще няма да се стигне до момента с „опознаването“ на интелектуалните му способности. Тоест, външният вид е този, който привлича и ако една дама не направи добро първо впечатление с поддържан и спретнат външен вид, с изисканост и елегантност, с обноски и добри маниери, намалява шанса някой да и обърне по-сериозно внимание и да иска да общува с нея.

Мисля, че всяка една уважаваща себе си дама е редно да познава етикета, протокола, добрите обноски и да ги прилага в ежедневието си. Елегантната жена е възпитаната жена, която прави впечатление с изисканото си държание в обществото.

Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?

Говоренето пред публика за някои е изпитание, а за други удоволствие. Има хора, които имат вродена дарба да бъдат добри оратори, а за други това е изключително трудно. Смятам обаче, че ако човек иска да е успешен, това е нещо, на което трябва да се научи. Аз лично съм от тези хора, които са положили усилия и смея да твърдя, че съм се научила да говоря пред публика. Говоренето пред публика е необходимост и е задължителна предпоставка за успешна професионална реализация в моята професия.

Да, по отношение на себе си мога да кажа, че съм комуникативна личност и ми доставя удоволствие да водя бизнес и светски разговори.

„Културата на словото“ е това да говориш правилно, изискано, ерудирано, да подбираш точните думи и изрази, да се изразяваш грамотно. Смятам, че всяка една изискана дама трябва да се старае да говори по този начин. Комуникацията с човек, който говори културно, ерудирано и възпитано, винаги прави впечатление и буди възхищение. Културата на словото е израз и на отношението и уважението, което говорещият има към събеседника си.

Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?

Грациозната осанка прави жената да изглежда елегантно и допринася съществено за нейната красота. Походката на една дама играе важна роля за нейния външен вид и излъчване. С походката си жената изпраща невербални сигнали на хората около нея, а грациозната осанка е израз на нейното самочувствие и себеуважение.

Походката и осанката са част от цялостната визия на жената и винаги играят голяма роля във формирането на първото впечатление за нея. Смятам, че всяка уважаваща себе си дама е добре да положи усилия и да се научи да се движи грациозно и елегантно.

Въпреки физическите си дадености, все пак се съобразявам как и с какво се храня. Спортувам, главно защото ми е приятно и ме тонизира. Обичам и разходките сред природата, дори много често се разхождам сама, това ми помага да проясня съзнанието си и ме зарежда с положителна енергия.

Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?

Обичам себе си, опитвам се да поставям себе си на първо място, да се съобразявам с вътрешните си усещания и желания, но същевременно се старая това да не е „на всяка цена“ и да не проявявам егоизъм, като винаги се съобразявам и с желанията на близките ми. Любовта към себе си я изразявам като се старая да правя само неща, които ми харесват, които ми доставят удоволствие и удовлетворение.

Моето хоби са пътешествията. Обикновено точно аз съм тази, която избира дестинацията, маршрута, проучва хотелите, резервира и организира пътуванията ни. Да организирам и планирам почивки и пътешествия за себе си и близките ми, е моето хоби и ме зарежда истински, правя го през свободното си време и докато го върша изпитвам тръпка и вълнение. Приятелите ми дори се шегуват с мен, че трябва да си открия собствена туристическа агенция, защото така или иначе чета, проучвам и организирам всичко.

Нямам любима дестинация. Има дестинации, които съм посещавала повече от веднъж, на които ми е приятно да се връщам и го правя. Но истината е, че искам и да посещавам все повече нови, непознати за мен и интересни места.

Израснала съм и съм възпитана в семейство, в което семейните традиции са високо ценени. Обичам семейните традиции и се старая да изградя такива със съпруга ми и дъщеря ми, да създаваме общи спомени от семейния уют и приятни емоции, от времето прекарано с любимите ни хора.

Аз съм изключително организиран човек, който е свикнал всичко да планира. Определям себе си като прагматичен авантюрист. Въпреки, че обичам да планирам всичко предварително по някога изпитвам желание да се „впусна в неизвестното“ и да замина на някъде без план и без определена дата на връщане, да се отдам изцяло на преживяването, но все не събирам смелост да го направя.

През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?

За мен личният имидж и репутация са изключително важни. Те играят съществена роля и се отразяват пряко както в професионалните ни отношения, така и в личния ни живот. Хората с добра репутация са уважавани от всички, всеки би искал да комуникира и общува с тях. Винаги съм се старала да спазвам поведение и да изградя за себе си добро име в обществото. Държа на високата оценка и уважението на околните. Бих искала някой ден дъщеря ми да се гордее с мен и да бъда нейния пример за успяла и уважавана жена.

Трите думи, с които бих се описала са честен, откровен и добър човек.

Не мисля, че има някакъв унифициран успешен делови вид за жените. В зависимост от професията на всяка жена, деловият вид е различен. Успешен би бил този вид, който дава резултат и допринася за развитието на бизнеса в конкретната сфера на дейност.

Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли е да поставяме граници в общуването си с хората?

Считам, че едно от най-важните неща в живота е да подбираме правилно обкръжението си. Аз имам много познати и комуникирам с много хора, но истинските ми приятели са малко.

Професията ми изисква да общувам с мнозина, но животът ме научи да поставям една бариера в комуникацията си с хората, които не са ми толкова близки. Обичам да комуникирам с непознати, но винаги подхождам предпазливо и поставям граници в тази комуникация, тъй като считам, че прекалената откровеност с такива хора и споделянето на лични неща граничи с наивност. В общуването с даден човек е важно да се обсъждат теми, касаещи целта на конкретния разговор, било то професионален или личен.

На последно място искам да споделя и моето разбиране, че една дама никога не трябва да се разкрива напълно пред непознати, особено пред непознати мъже. Тя трябва да бъде поне малко загадъчна, да се държи леко на дистанция и да бъде до някъде недостъпна. За мен едно подобно поведение прави жената да изглежда по-грациозна и великолепна.

Снимки: Личен архив