ВИЗИТКА:
Илиана Илиева е един от разпознаваемите съвременни български артисти. Профилът й в Saatchi Art я описва като наблюдател, визионер, разказвач на истории, документалист, провокатор. Картините ѝ са притежание на колекционери от България, Париж, Лондон, Лос Анджелис, Сан Диего, Хонг Конг.
Реализирала е няколко самостоятелни изложби. През 2022 година участва в престижния арт форум The Other Art Fair, организиран от Saatchi Art в Лос Анджелис. Нейна инсталация е селектирана от Арт Директора на изложението за официалния каталог Best of Fair. През юни ѝ предстои бъде част от изложба към мащабната арт инициатива Тухлата 2023. Отново през юни ще вземе участие в 34-тото издание на фестивал Процес - Пространство в Балчик.
В картините си влага дълбок емоционален смисъл и разказва за свободата, автентичността, овладяната стихийност и рафинираната сила. Енергия и вдъхновение черпи от стихийността на природата. Въпреки, че природният й елемент е огън, вярва, че изкуството я е научило да бъде вода, за да изглажда ръбовете на скалите в себе си.
В личен план Илиана е майка е на две дъщери и е омъжена от 17 години.
Илиана Илиева е един от разпознаваемите съвременни български артисти. Профилът й в Saatchi Art я описва като наблюдател, визионер, разказвач на истории, документалист, провокатор. Картините ѝ са притежание на колекционери от България, Париж, Лондон, Лос Анджелис, Сан Диего, Хонг Конг.
Реализирала е няколко самостоятелни изложби. През 2022 година участва в престижния арт форум The Other Art Fair, организиран от Saatchi Art в Лос Анджелис. Нейна инсталация е селектирана от Арт Директора на изложението за официалния каталог Best of Fair. През юни ѝ предстои бъде част от изложба към мащабната арт инициатива Тухлата 2023. Отново през юни ще вземе участие в 34-тото издание на фестивал Процес - Пространство в Балчик.
В картините си влага дълбок емоционален смисъл и разказва за свободата, автентичността, овладяната стихийност и рафинираната сила. Енергия и вдъхновение черпи от стихийността на природата. Въпреки, че природният й елемент е огън, вярва, че изкуството я е научило да бъде вода, за да изглажда ръбовете на скалите в себе си.
В личен план Илиана е майка е на две дъщери и е омъжена от 17 години.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
За мен като артист женската красота винаги е била вдъхновение. Намирам я в пропорциите, в погледа, детайлите, в светлината. Като човек, обаче, откривам женската красота в смисъла, в дълбочината, в интегритета, в интригуващото и остроумно чувство за хумор, в бистротата и ведростта на духа. Друго важно звено е емпатията. Помня как покойната ми баба, вече на преклонна възраст все още излъчваше една особена женственост и финес.
Външният вид винаги е бил важен за мен, но само до толкова, доколкото отразява вътрешната ми светлина. За нея съм работила много по-целенасочено и осъзнато, отколкото за външната си красота. Разбира се, не мога да отрека, че се радвам на добри гени. Но това, което ми е отваряло врати в много по-голяма степен е било топлото ми отношение, уважението и лъчезарната усмивка, отколкото красотата. За щастие, съвремието ни все по-категорично утвърждава красотата като индивидуалност и отношение. Тогава, когато една жена е автентична, няма никакво значение в какъв размер, цвят или ''опаковка'' идва на този свят. Това послание се опитвам да завещая и на двете си дъщери.
По отношение на личния ми стил смятам, че той е подчертано женствен. През годините стилът ми е еволюирал и се е променял в тесни граници. Може да се каже, че гардеробът ми е капсулен. В него винаги присъства бяла риза, кашмирен пуловер, копринена рокля. Доверявам се на класически кройки и качествени материи. Сред аксесоарите безспорният ми фаворит е шапката във всичките ѝ вариации. Преобладаващите цветове в гардероба ми са бял, крем, пудра и вечното черно.
Моите лични ритуали за красота са свързани най-вече с търсенето на вътрешна хармония. Йога и медитация за дълго обърнаха погледа ми изцяло навътре в търсене на отговори. Особено внимание обръщам на балансираната диета, като основно приготвям храната за семейството си у дома. Изградила съм и личен кодекс за това каква информация, емоции и хора допускам до себе си.
Външният вид винаги е бил важен за мен, но само до толкова, доколкото отразява вътрешната ми светлина. За нея съм работила много по-целенасочено и осъзнато, отколкото за външната си красота. Разбира се, не мога да отрека, че се радвам на добри гени. Но това, което ми е отваряло врати в много по-голяма степен е било топлото ми отношение, уважението и лъчезарната усмивка, отколкото красотата. За щастие, съвремието ни все по-категорично утвърждава красотата като индивидуалност и отношение. Тогава, когато една жена е автентична, няма никакво значение в какъв размер, цвят или ''опаковка'' идва на този свят. Това послание се опитвам да завещая и на двете си дъщери.
По отношение на личния ми стил смятам, че той е подчертано женствен. През годините стилът ми е еволюирал и се е променял в тесни граници. Може да се каже, че гардеробът ми е капсулен. В него винаги присъства бяла риза, кашмирен пуловер, копринена рокля. Доверявам се на класически кройки и качествени материи. Сред аксесоарите безспорният ми фаворит е шапката във всичките ѝ вариации. Преобладаващите цветове в гардероба ми са бял, крем, пудра и вечното черно.
Моите лични ритуали за красота са свързани най-вече с търсенето на вътрешна хармония. Йога и медитация за дълго обърнаха погледа ми изцяло навътре в търсене на отговори. Особено внимание обръщам на балансираната диета, като основно приготвям храната за семейството си у дома. Изградила съм и личен кодекс за това каква информация, емоции и хора допускам до себе си.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Дълбоко вярвам, че човек се учи докато е жив. Любопитството, нестихващата жажда за знания, експериментаторството, умението да се удивляваш са все качества, които ни поддържат млади отвътре и създават един особен ореол, една особена харизма на търсещите.
През последната година ясно осъзнах взаимната свързаност на всичко, което ни заобикаля и затвърдих усещането си за принадлежност към нещо по-голямо от семейство, род, нация, раса. Всички тези прозрения намирам в книгите, които буквално ''ме намират'' напоследък. Независимо дали става въпрос за окултна, езотерична, научно-популярна литература, съвременна проза или такава, създадена преди десетки години, книгите, които гравитират около мен демонстрират недвусмислено, че всеки от нас разполага с личен избор, в което именно е и отговорността, но и красотата на самото живеене.
Сред любимите ми книги, въпреки че принадлежат към различни жанрове, се открояват: ''Полет над кукувиче гнездо'', ''Цар плъх'', ''451° по Фаренхайт'',' 'Диви разкази'', ''Нова земя'',''История на религиите''. Въпреки тази особена еклектичност, всяка от гореизброените книги говори за умението да бъдем свободни – привилегия, която е от изключително значение за мен.
В този смисъл вярвам, че балансът в живота на всяка жена е отново личен избор и е напълно осъществим. Аз съвместявам, смятам успешно, ролята си на майка, съпруга, партньор, приятел и професионалист. Йогата ме научи на осъзнатост и присъствие. И докато до скоро беше така популярен изразът multitasking, днес все повече се оформя необходимостта от single-tasking или извършването само на една дейност в даден момент. Този метод гарантира внимание към детайла, осъзнатост и пълноценност. Ако съм със семейството си се старая телефонът да бъде по-далеч, ако съм в ателието си и работя съм напълно отдадена и фокусирана, ако практикувам йога - външният свят спира да съществува.
Когато става въпрос за бизнес, мисля, че има един общ кодекс, който важи както за жените, така и за мъжете. Моята работа като артист изисква определена доза вглъбяване и голяма доза внимание към детайла. Принадлежа към креативна среда на млади и изключително талантливи творци, което налага дисциплина, постоянство, гъвкавост, експериментаторство, за да остана конкурентна.
През последната година ясно осъзнах взаимната свързаност на всичко, което ни заобикаля и затвърдих усещането си за принадлежност към нещо по-голямо от семейство, род, нация, раса. Всички тези прозрения намирам в книгите, които буквално ''ме намират'' напоследък. Независимо дали става въпрос за окултна, езотерична, научно-популярна литература, съвременна проза или такава, създадена преди десетки години, книгите, които гравитират около мен демонстрират недвусмислено, че всеки от нас разполага с личен избор, в което именно е и отговорността, но и красотата на самото живеене.
Сред любимите ми книги, въпреки че принадлежат към различни жанрове, се открояват: ''Полет над кукувиче гнездо'', ''Цар плъх'', ''451° по Фаренхайт'',' 'Диви разкази'', ''Нова земя'',''История на религиите''. Въпреки тази особена еклектичност, всяка от гореизброените книги говори за умението да бъдем свободни – привилегия, която е от изключително значение за мен.
В този смисъл вярвам, че балансът в живота на всяка жена е отново личен избор и е напълно осъществим. Аз съвместявам, смятам успешно, ролята си на майка, съпруга, партньор, приятел и професионалист. Йогата ме научи на осъзнатост и присъствие. И докато до скоро беше така популярен изразът multitasking, днес все повече се оформя необходимостта от single-tasking или извършването само на една дейност в даден момент. Този метод гарантира внимание към детайла, осъзнатост и пълноценност. Ако съм със семейството си се старая телефонът да бъде по-далеч, ако съм в ателието си и работя съм напълно отдадена и фокусирана, ако практикувам йога - външният свят спира да съществува.
Когато става въпрос за бизнес, мисля, че има един общ кодекс, който важи както за жените, така и за мъжете. Моята работа като артист изисква определена доза вглъбяване и голяма доза внимание към детайла. Принадлежа към креативна среда на млади и изключително талантливи творци, което налага дисциплина, постоянство, гъвкавост, експериментаторство, за да остана конкурентна.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Доскоро смятах, че първото впечатление е особено важно. Като силно интуитивна личност вярвах, че мога съвсем безпогрешно да определя човека срещу себе си. Напоследък обаче, се оставям все по-често да бъда просто наблюдател, да не натоварвам първото си впечатление от някого с категории, стереотипи или очаквания. Тази свобода в общуването ми донесе изобилие от нови и изненадващи познанства с многопластови личности. Този подход освободи и мен самата от емоции, свързани с това дали съм направила подходящото първо впечатление. Старая се да бъда лъчезарна и автентична и смятам, че това е достатъчна атестация при първа среща. Точно тази непринуденост се старая да присъства както у дома, така и в бизнес отношенията ми.
Определено оценявам етикетът като необходимост, но усещането за уют, топлина и споделеност за мен имат много по-голяма стойност. Най-устойчивите договорни отношения, по стечение на обстоятелствата, съм реализирала в най-неформална обстановка, а най-забележителните вечери са се случвали директно под звездите.
Определено оценявам етикетът като необходимост, но усещането за уют, топлина и споделеност за мен имат много по-голяма стойност. Най-устойчивите договорни отношения, по стечение на обстоятелствата, съм реализирала в най-неформална обстановка, а най-забележителните вечери са се случвали директно под звездите.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Неведнъж съм казвала, че за мен думите са най-големият капитал, с който човек разполага и затова се старая да поддържам езика си чист и богат. Думите ни имат съзидателна сила, според Брехт те имат своя собствена душа, не малко изследвания потвърдиха научно, че думите имат силата да променят ДНК.
Нямам страх от говорене пред публика, защото както вече казах, се освободих от клопката да отговарям на чуждите очаквания. Разбира се, иска ми се винаги, когато се случи да говоря пред публика, да го правя по най-добрия начин, на който съм способна към настоящия момент, заради вроденото ми чувство за естетика.
Аз съм комуникативна личност, но все по-често съвсем осъзнато се старая да говоря по-структурирано и без излишества. Харесва ми да играя с думите, да намигам с тях, да моделирам, да градя невидими мостове, да предизвиквам. Думите са важна част от работата ми като артист, за да мога чрез тях да артикулирам идеите, вложени в картините ми.
Имах шанса да получа изключително добро образование. Част от уменията, които ми бяха преподадени бяха именно презентационни и аргументационни умения. Вярвам, че реториката е важно качество, което може да бъде придобито или многократно подобрено ако човек работи съзнателно в тази посока. Както и външната красота, умението да говорим се гради от вътре навън. Да бъдеш начетен, да бъдеш остроумен, да бъдеш уверен, са все качества, които могат да бъдат придобити и рафинирани осъзнато и целенасочено и помагат не само при говорене пред публика, но и в така наречените small talks.
Нямам страх от говорене пред публика, защото както вече казах, се освободих от клопката да отговарям на чуждите очаквания. Разбира се, иска ми се винаги, когато се случи да говоря пред публика, да го правя по най-добрия начин, на който съм способна към настоящия момент, заради вроденото ми чувство за естетика.
Аз съм комуникативна личност, но все по-често съвсем осъзнато се старая да говоря по-структурирано и без излишества. Харесва ми да играя с думите, да намигам с тях, да моделирам, да градя невидими мостове, да предизвиквам. Думите са важна част от работата ми като артист, за да мога чрез тях да артикулирам идеите, вложени в картините ми.
Имах шанса да получа изключително добро образование. Част от уменията, които ми бяха преподадени бяха именно презентационни и аргументационни умения. Вярвам, че реториката е важно качество, което може да бъде придобито или многократно подобрено ако човек работи съзнателно в тази посока. Както и външната красота, умението да говорим се гради от вътре навън. Да бъдеш начетен, да бъдеш остроумен, да бъдеш уверен, са все качества, които могат да бъдат придобити и рафинирани осъзнато и целенасочено и помагат не само при говорене пред публика, но и в така наречените small talks.
Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Смятам, че естетиката на движенията на една жена са свързани най-вече с финеса и вътрешния огън. Наблюдавала съм множество „нетрадиционно“ красиви жени, които притежават много повече грация и чувственост от една овладяна и добре построена походка. Смятам, че една жена може да завихри енергията на пространството дори и да е в инвалидна количка. Това, което в много по-голяма степен грабва е присъствието, харизмата, осанката, ненатрапчивата женственост, които нахлуват заедно с една уверена в своята стойност жена.
Като човек, който практикува, не мога да отрека необходимостта и ползите от правилно построената стойка на тялото. Старая се да поддържам тялото си чрез йога. Междувременно съм заклет почитател и на по-екстремни спортове. От години карам сноуборд, наскоро опитах и кайтсърф. Играя тенис, а все по-често се задържам в залата по катерене. Опитах да преодолея страха си от дълбочини чрез гмуркане и към днешна дата съм безвъзвратно влюбена в усещането за безтегловност и пълен покой.
Вярвам, че тялото ни е храм и е необходимо да му осигурим добри условия да функционира правилно. Спортът е първият ключ към постигане на по-добро психическо и физическо здраве.
Като човек, който практикува, не мога да отрека необходимостта и ползите от правилно построената стойка на тялото. Старая се да поддържам тялото си чрез йога. Междувременно съм заклет почитател и на по-екстремни спортове. От години карам сноуборд, наскоро опитах и кайтсърф. Играя тенис, а все по-често се задържам в залата по катерене. Опитах да преодолея страха си от дълбочини чрез гмуркане и към днешна дата съм безвъзвратно влюбена в усещането за безтегловност и пълен покой.
Вярвам, че тялото ни е храм и е необходимо да му осигурим добри условия да функционира правилно. Спортът е първият ключ към постигане на по-добро психическо и физическо здраве.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Обичам се в разумни граници. Не прекалявам със самооценката си, но и се старая да не съм толкова самокритична, колкото бях преди. Всеки ден осъзнато и с много желание работя над това да бъда по-добра версия на себе си, да разширявам хоризонта си, да запълвам резервите си от емоции и приключения.
На този етап не съм от жените, които прекарват часове в салоните за красота. Не винаги е било така, но днес все повече разбирам грижата за себе си като грижа за душата и вътрешния мир. Медитирам, правя дихателни практики, храня се в тишина поне веднъж дневно, спортувам. Научих се да слушам тялото си и да му отговарям адекватно. Не плувам срещу течението, а се нося по него. Ако нямам енергия се оставям на по-бавния ритъм, ако съм тъжна си давам време за да преработя тази емоция. Не натоварвам такива дни с усещането за непълноценност, а точно обратното – с благодарност и смирение.
В този смисъл съм човек, който е живял в абсолютен контрол и е планирал всеки детайл до педантичност. Днес се уча да приемам всички завои и отклонения от първоначалния план с чувство за хумор, адаптивност и доза креативност. Опитвам се да извличам полза от всеки обрат и да се наслаждавам на новите възможности. Организирана и дисциплинирана съм, но само в границите, в които обстоятелствата зависят от мен.
Това възприятие ми позволи да преодолея страхове, да разширя своята опитност и да позволя в живота ми да влязат хобита и практики, за които не съм подозирала, че могат да ми носят вълнение и удовлетворение.
Семейните ни традиции са свързани с приобщаването на двете ни дъщери към всички спортове, които спортуваме заедно, както и с общите ни пътувания. Щастлива съм, че със съпруга ми отглеждаме и възпитаваме децата си в любопитство и устрем за нови усещания. Посетили сме невероятни кътчета по света, но се чувстваме дълбоко свързани с Рила и с българското Черноморие.
На този етап не съм от жените, които прекарват часове в салоните за красота. Не винаги е било така, но днес все повече разбирам грижата за себе си като грижа за душата и вътрешния мир. Медитирам, правя дихателни практики, храня се в тишина поне веднъж дневно, спортувам. Научих се да слушам тялото си и да му отговарям адекватно. Не плувам срещу течението, а се нося по него. Ако нямам енергия се оставям на по-бавния ритъм, ако съм тъжна си давам време за да преработя тази емоция. Не натоварвам такива дни с усещането за непълноценност, а точно обратното – с благодарност и смирение.
В този смисъл съм човек, който е живял в абсолютен контрол и е планирал всеки детайл до педантичност. Днес се уча да приемам всички завои и отклонения от първоначалния план с чувство за хумор, адаптивност и доза креативност. Опитвам се да извличам полза от всеки обрат и да се наслаждавам на новите възможности. Организирана и дисциплинирана съм, но само в границите, в които обстоятелствата зависят от мен.
Това възприятие ми позволи да преодолея страхове, да разширя своята опитност и да позволя в живота ми да влязат хобита и практики, за които не съм подозирала, че могат да ми носят вълнение и удовлетворение.
Семейните ни традиции са свързани с приобщаването на двете ни дъщери към всички спортове, които спортуваме заедно, както и с общите ни пътувания. Щастлива съм, че със съпруга ми отглеждаме и възпитаваме децата си в любопитство и устрем за нови усещания. Посетили сме невероятни кътчета по света, но се чувстваме дълбоко свързани с Рила и с българското Черноморие.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Трите думи, които най-често чувам за себе си са: вдъхновяваща, чувствена, устремена. Вярвам, че те ме описват доста точно. В този смисъл смятам, че успявам да артикулирам личния си бранд категорично и недвусмислено.
Деловият вид изисква в него да бъдат вложени послание и индивидуалност, за да добави стойност на личния имидж. Моята работа изисква размах, движение и флуидност. По този повод в ателието ми можете да ме видите в гащеризони и кецове. За публични ангажименти винаги се старая в облеклото и аксесоарите ми да има нотка женственост и загадъчност.
Деловият вид изисква в него да бъдат вложени послание и индивидуалност, за да добави стойност на личния имидж. Моята работа изисква размах, движение и флуидност. По този повод в ателието ми можете да ме видите в гащеризони и кецове. За публични ангажименти винаги се старая в облеклото и аксесоарите ми да има нотка женственост и загадъчност.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Имам голям кръг от познанства с разнообразни по професия, интереси и възраст многопластови личности. От друга страна, кръгът от хора, които наричам приятели е малък, бих казала бутиков. В живота си имам приятелства от над 20 години. С течение на времето повечето ми приятели са се превърнали в семейство по избор.
Определено подбирам обкръжението си и смятам това за привилегия. Генерално съм екстровертна личност и влизам в отношения открито и без предубеждения, но съм способна да поставям и категорични граници. Всеки, към чиято личност съм любопитна, всеки, с когото взаимно разширяваме хоризонтите си, всеки, който ме провокира, предизвиква ме да се променям, да раста и да търся е оставал, и то за дълго.
Определено подбирам обкръжението си и смятам това за привилегия. Генерално съм екстровертна личност и влизам в отношения открито и без предубеждения, но съм способна да поставям и категорични граници. Всеки, към чиято личност съм любопитна, всеки, с когото взаимно разширяваме хоризонтите си, всеки, който ме провокира, предизвиква ме да се променям, да раста и да търся е оставал, и то за дълго.
Снимки: Личен архив
