От родителите си съм наследила огромното желание да пътувам! Все едно накъде, важното е да пътувам! Зарежда ме с особен вид енергия, а ако имам спътници на същата честота е просто безценно! Много съм щастлива, че със съпругът ми споделяме това отношение към пътуването и винаги, когато можем тръгваме нанякъде!
Пътуването до Хаттшимитско Кралство Йордания стана по повод дългогодишната покана от страна на семейството на сестрата на съпруга ми, която над 30 години живее там.
Ден първи от приключението Йордания, започна с пристигане на летището в град Акаба в късната сутрин и зареждане с кафе по арабски - къде за събуждане, къде за добре дошли! Решихме,че разходка край морето ще е добре за всички, но вместо до него нещо се обърка посоката и стигнахме до границата със Саудитска Арабия.... Е, върнахме се и преди да стигнем морето уцелихме руините останали от замъка на средновековен Египетски владетел, които в момента се реставрират.
Последва разходка с лодка със стъклено дъно с цел разглеждане на коралите, живеещи на дъното на залива както и рибите, които ги населяват. Потопили са цял танк, както и самолет с цел коралите да се разположат отгоре - доста атрактивно!
И разбира се приключихме разходката с хапване в типичен ресторант близо до плажа като избрахме прочутата арабска Шауарма - разновидност на дюнера, но с Йордански дизайн - и във визията и във вкуса!
ГрадАкаба е курортен град на Червено море и има възможност човек да посети плажната ивица . Това и направихме през този ден. Има няколко хотела, които имат техни плажове както и комплекса, който ние посетихме, но той няма хотелска част, а само басейни, плаж и понтон от където човек може да се качи на яхта за морска разходка.
Денят започна с чаша ароматно кафе с кардамон, което стои приготвено в красив чайник в лобито на хотела през целия ден и всеки може да го опита като комплимент. Бонбоните са задължителната част към кафето...След това отидохме в комплекса, където прекараме целия ден. Плажът на Червено море е доста различен от този с който съм свикнала в България. Има пясък, но е по-груб и с малки камъчета. Самата ивица е осеяна с дребни червени камъчета както и парчета от корали. Морето също е с такова дъно, което прави ходенето бос малко неприятно (поне за мен). Повечето хора там бяха туристи, чужденци и се бяха подготвили със специални обувки и шнорхели, защото дъното предлага интересни гледки. Водата е доста по-солена от Черноморската и е належащо човек да се изплакне след влизане в морето иначе става целия бял от солта.
Последва чудесна вечерна разходка по улиците и крайбрежната алея на града. Беше пълно с хора, които се забавляваха на групи. Слушаха музика, а някои танцуваха тяхното хоро - Дъбке. Исках много да опитам йорданска бира и успях да намеря такава в един от специалните им магазини за алкохол. Казва се Азиза - в превод означава Любима.
Великолепната Уади Рам - Низината на пясъка е невероятна, уникална, величествена и зрелищна! Може да видите снимки, видеа или филми посветени на нея или да ви разказват с подробности, но трябва да се види, защото нищо не е в състояние да предаде истината за нея така като да бъдеш там сред тези величествени скали наподобяващи пясъчен замък залят с вода, която е оставила уникални следи върху него. За момент ми заприличаха на йероглифи, с които Творецът е написал някаква уникална история за това място, а цветовете ме оставиха без думи!
Стигнахме след обяд и бяхме настанени в най-отдалечения в пустинята лагер. Шатрите бяха закътани между скалите и бяха оборудвани с всякакви удобства в стил "Хиляда и една нощ" без Wi-Fi и телевизор, но и кому са му нужни при цялата емоция на пътуването в каросерията на джип между скалите, любуването на залеза, вятърът в косите, препускащите камили с бедуините върху тях, уникалните форми и цветове по скалите, минералния грим, финият розово-златист пясък, нежно галещ стъпалата. Имаше туристи от цял свят и можеш да чуеш всякаква реч. Имаше и вечеря специално приготвена с типични за региона ястия - месо, сготвено в пясъка, хумус, лебне, салати, сосове, хляб,ориз, сладкиши.
След вечерята насядахме около един голям огън и от всякъде можеше да се чуят впечатленията на хората от пътешествията им в Йордания. Беше уникално преживяване! Месните хора са много усмихнати, отзивчиви и знаят достатъчно езици, че да отговорят на всеки въпрос.
Ако Уади Рам е чисто природен феномен то Петра- Каменният град представлява човешкия творчески потенциал комбиниран с Божествения - Грандиозен, зрелищен, внушителен, уникален! Петра е огромна и има различни туристически пътеки, предлагащи уникални гледки и емоции.
Цветовете са рисували по скалите уникални картини подобни на гоблени, а човешката ръка ги е дооформила в жилищни камери, където е живял народът на набатейците. По наше време там са живели и все още живеят бедуини - дребни на ръст, с фини черти и тъмна кожа хора, които знаят всякакви езици и с готовност и усмивка общуват с туристите, предлагайки сувенири, разходки с файтон, магарета или камили, чай, кафе, информация. И не, не са изостанали от съвременната култура - образовани са, слушат и съвременна западна музика.
За мен беше удоволствие да си купя шал с дизайн с бедуински мотиви, който услужливо го вързаха на главата ми, за да пази от слънцето.
Мъртво море - най-ниската точка на земята - 398м. Солта е 80% във водата. Калта е изключително лековита за кожни и ставни проблеми. Тук идват тълпи туристи от цял свят. Има много хотели със собствени плажове като осигуряват собствен транспорт до морето. И можеш да се възползваш от него както на отиване така и на връщане. За съжаление и тук плажът е комбинация от пясък и камъни. Зеленината тук е все повече и повече и можеш да видиш стада от камили, овци и кози от терасата на хотела.
Мадаба - туристическата столица на Йордания. В Мадаба бяхме посрещнати от нашите домакини със специално ястие - Куса у уараг - пълнени тиквички и лозови сърми. Невероятно вкусно!
Самият град има богата история датираща от Римско, Византийско и Отоманско време. На много места в града могат да се видят останките от сгради от тези години. Има уникални мозайки, разположени на обширни площи и поддържани в много добър вид. Има православна църква, която е действаща, защото в града има християни. Там също повечето икони са направени от мозайки, а на пода има уникална карта на Светите земи също от мозайка.
Многобройните магазинчета за сувенири могат да зарадват всеки, който иска да си вземе спомен от там. Традицията в изработването на мозайки се поддържа от ателиета, където майстори създават с любов и въображение уникални картини, които могат да бъдат закупени и зарадват всеки дом!
Планината Небо - мястото от което Мойсей е видял Обещаната земя! Действително от там се открива уникален поглед надалеч над местността и при ясно време може да бъде видян Ерусалим. За съжаление имаше мъгла и не успяхме да го видим. В момента това парче земя е собственост на Францисканския католически орден и монаси се грижат за него (било е купено и възстановено от тях миналият век). Посещава се от огромни групи туристи от цял свят всеки ден. Да стоиш на мястото на Мойсей и да гледаш към изпълнението на Божиите обещания след много години на очакване и несгоди -безценно!
Джераш или по-скоро Гераса, както са го наричали в древността. Изключително съм впечатлена от гледката, която този древен град предоставя! Не бях виждала до този момент толкова добре запазени останки от архитектурата от времето на Римската империя. Гераса е открит през 19 век и от тогава постепенно бива връщан към живот. Бил е важен център на търговията в древния свят, но с промяната на търговските пътища губи значение и бива изоставен, погребан под пясъците.
Разказаха ни интересни подробности за строителните похвати на древните. Те са познавали особеностите на камъните и са ги използвали за различни неща - например:
Лунният камък събира през деня светлина от слънцето и свети през нощта. Те са знаели това и са го използвали като лампи вгрждайки го в стените на помещенията.
Други камъни заради съдържанието на желязо в тях издават звук при удар. Поставяйки ги високо като греди в колонадата по цялата главна улица при най-малкото земетресение те са се удряли един в друг издавайки звук, който предупреждавал хората.
Тук расте и една специална билка, която местните наричат" Щастливо листо" или "Листото на късмета" , с която са лекували възпаления и гангрена. Толкова е била на почит, че е изобразена на капителите на колоните.
Поради важното си стратегическо значение градът е бил доста богат и е привличал много хора, които са се нуждаели от забавления - построени са Хиподрум, няколко театри, които се използват и в наше време за концерти, храмове на Зевс и Артемида (покровители на града), а по-късно с християнството и няколко църкви, многобройни магазини, бани, улиците са широки с канализация под тях и специални места за пресичане на пешеходците.
В момента разкопките продължават, тъй като около 70% от града все още са под пясъците, но едва ли ще се покаже целият, защото много от съвременните къщи са построени отгоре.
Аман - столицата на кралство Йордания. Интересен, многопластов, космополитен! Историята му започва далеч в древността. През вековете е имал различни имена и различни култури са го обитавали като са оставили своя отпечатък. През римско време е носил името Филаделфия. Да, това е онзи същият град Филаделфия от книгата Откровение на Йоан от Библията!
Останки от тях могат да се видят в археологическия музей в Цитаделата на Първия хълм (Аман има 7 хълма или кръгове, които обозначават ключови места в града). Гледката от там е уникална - виждаш панорама към целия град на 360° както и съчетанието на съвременни ултрамодерни сгради и останки от великолепни такива от Римско и Отоманско време - храмове, църкви, дворци, амфитеатър.
Самият град има много квартали и като навсякъде някои са по-луксозни, други са доста неприветливи. Старият град вечер е изпълнен с живот - заведения, туристи, магазини, можеш да чуеш всякаква реч и видиш хора от всякакви народности. Пътищата са в отлично състояние.
Baptismal site - Мястото на река Йордан, където Христос бива кръстен от Йоан Кръстител и започва своето служение! Мястото е на границата с Израел но точно се пада на Йорданска територия. До 1994 година е било забранено за посещение, защото е било военна зона, но благодарение на един католически свещеник от тази година, територията е била демилитаризирана, а от 1999година е отворена за посещение. Присъствието на военните се усеща на всяка крачка. Въпреки това е организиран транспорт от музейния комплекс до самото място и екскурзовод, който обяснява.
Има построени няколко съвременни църкви на различни деноминации.
От далече може да се видят пещерите където е живял Йоан Кръстител.
Също наблизо е и хълмът, от който пророк Илия е бил грабнат, а пророк Елисей приема неговото помазание.
Съвсем различно е да отидеш на местата, където са се случвали събития, за които само си чел и имат значение за теб. Връщаш се различен!
Музеят на историята на битието на хората от региона "Панорама" - място с уникална панорамна гледка към морето и Музей на историята на Мъртво море.
По пътя към "Панорама" се отбихме от пътя, за да видим останалата красива и доста голяма по площ мозайка на църква от Византийския период. Изключително красива и запазена в първоначалният и вид! Панорама е уникална! Вижда се Мъртво море от край до край, както и в далечината Ерусалим и Витлеем
Музеят е изключително интересен - дава информация за естеството на скалите в тази част на земята, като и за живите обитатели - растения и животни.
Отделено е място и на дървото, от което е направена короната на Христос по пътя към кръста. Наричат го Африканска ябълка, заради вкуса на дребните плодове - прилича на ябълковия.
Ум ар-Расас - военен гарнизон - за човек, който е видял Петра, Цитаделата на Аман и Джераш това място ще му се стори просто купчина камъни и ще остане с усещането, че е бил напразно път до там. Но ако продължи да разглежда ще остане много приятно изненадан - там се намира най-голямата прекрасно запазена мозайка върху пода на църква!
Самият град все още не е разчистен и изкопан от пясъците. Едва от 2014година една много малка част е подготвена, за да бъде видяна. Навсякъде има много красиви сводове, много характерни за средновековната архитектура. Има останки от 16 църкви.!
Последните няколко дни минаха в срещи и приятни разговори с различни хора от широкото семейство на нашите домакини. Разхождахме се безцелно в най-старата част на Аман, тесни и живописни улички те разхождат покрай кафета, малки ресторантчета, клубове и магазинчета за всякакви сувенири.
В Мадаба също направихме разходка, но тук имахме цел - сладките предизвикателства!. Техните сладкиши си приличат с турските, но вкусът е по-различен, не е много сладък, както си имат и специфични техни си. Любими ми станаха тези със специален вид сирене и ги препоръчвам на всеки да ги опита!
В заключение на всичко преживяно тези дни ще кажа:
Ако някой се чуди дали си заслужава да отиде и разгледа тази страна - Да, заслужава си!
Обаче едно нещо не достига - времето. Има много, много какво да се види, на всяка крачка те очаква нещо различно и интересно - много различна от нашата природа, богата на артефакти история, поклоннически места за християните, вкусна храна на всеки ъгъл, срещи с уникални, усмихнати и гостоприемни хора.
Автор: Тери Георгиева-Караиванова Снимки: Личен архив