Едно интервю на Татяна ф. Педерсен с Чарли Сием, специално за „Великолепната Жена“, само броени дни преди първия концерт на звездата в София.
Чарли Сием е виртуозът на цигулката, който прави класическата музика много атрактивна. Той е един от най-забележителните съвременни цигулари и безсъмнено е най-красивия и магичен сред тях. Класиката е закодирана в родословното му дърво, потомък е на Оле Бул, наричан още норвежкия Паганини.
Роден като Чарлз Максимилиан Сием, той израства в Лондон в семейството на крупен норвежки бизнесмен и майка от Южна Африка. Чарли учи и Итън Колидж, продължава образованието си в университет Кеймбридж. Усъвършенства уменията си на цигулар при легендарния Ицхак Рашковски и е наставляван от талантливия Шломо Минц. На 26 г. Чарли е най-младият професор по музика в Обединеното кралство.
Обсебен от цигулката вундеркинд, Чарли Сием живее според собствения си ритъм. Буквално. Той е един от най-изтъкнатите класически музиканти в света, който за първи път хваща лъка и цигулката на тригодишна възраст. Оттогава той е свирил с почти всеки оркестър под слънцето и е преминал културното разделение, за да си сътрудничи със световни звезди като Брайън Адамс, Майли Сайръс, Кейти Пери, The Who и много други.
Чарли Сием е виртуозът на цигулката, който прави класическата музика много атрактивна. Той е един от най-забележителните съвременни цигулари и безсъмнено е най-красивия и магичен сред тях. Класиката е закодирана в родословното му дърво, потомък е на Оле Бул, наричан още норвежкия Паганини.
Роден като Чарлз Максимилиан Сием, той израства в Лондон в семейството на крупен норвежки бизнесмен и майка от Южна Африка. Чарли учи и Итън Колидж, продължава образованието си в университет Кеймбридж. Усъвършенства уменията си на цигулар при легендарния Ицхак Рашковски и е наставляван от талантливия Шломо Минц. На 26 г. Чарли е най-младият професор по музика в Обединеното кралство.
Обсебен от цигулката вундеркинд, Чарли Сием живее според собствения си ритъм. Буквално. Той е един от най-изтъкнатите класически музиканти в света, който за първи път хваща лъка и цигулката на тригодишна възраст. Оттогава той е свирил с почти всеки оркестър под слънцето и е преминал културното разделение, за да си сътрудничи със световни звезди като Брайън Адамс, Майли Сайръс, Кейти Пери, The Who и много други.
Къде те откриваме днес, как се чувстваш преди първия си концерт в София?
Много съм развълнуван, България е специално място за мен. През октомври 2020 г, по време на Ковид-19 не можах да продължа за концерта ми в Индия и останах няколко дни в София. Използвах времето за репетиции, много съм впечатлен от българските музиканти и от „Александър Невски“. Нямам търпение да разгледам София. Наложи се да отложа първия си концерт в София, отново заради карантина от Ковид-19 и от 30.11.23 преместихме датата за 22.01.24г. Надявам се третият път да е на късмет, както се казва в поговорката (смее се)
Кога и защо избра да свириш на цигулка?
На 3-годишна възраст ме впечатли музикално произведение, което майка ми пускаше редовно на касети. Това беше първата част от величествения Концерт за цигулка на Бетовен и тази много „проста“ мелодия, представляваше нещо почти непостижимо в своята красота. Това произведение на Бетовен, изпълнено от Йехуди Менухин ме плени.
Свириш с един от най-редките инструменти на класическата сцена – цигулка Guarneri del Gesú от 1735 г., притежавана преди това от краля на Прусия и великия барон Йехуди Менухин. Би ли я заменил някога?
Свирил съм с тази цигулка почти 15 години. Всичко, което съм постигнал е направено с тази цигулка. Това не е най-надеждния инструмент. Много е темпераментна, понякога пристигам на концерт, вземам я и тя просто не иска да свири. В един момент щях да я продам, но осъзнах, че всъщност не мога. Предполагам, съм й верен. (смее се)
„Джеймс Бонд на класическата музика“, не каза ли някой това за теб някога? Свирил си с Кралската, Московската, Израелската, Берлинската, Чешката филхармония – често си в Осло, Китай, Турция, Австралия, Италия, Северна и Южна Америка...
Музиката се превърна в целия ми живот, без да осъзнавам. Когато съм на сцената, се вживявам в мелодиите на знаменити композитори. Това е лично пътуване в емоциите, които те са завещали на нас, ние да продължим.
Това да излезеш на сцената е като да влезеш в клетка с тигър. Винаги има дори елемент на опасност. Сценичен опит от предишни концерти, не е задължително да работи два пъти. Винаги е неизвестно и винаги е много вълнуващо.
Най-запомнящите ти изпълнения?
Да свиря със Зубин Мехта и Израелския филхармоничен оркестър в Китай беше невероятно, отчасти защото винаги съм бил толкова голям фен на Зубин Мехта. Винаги е било мечта да свиря с Израелската филхармония, един от емблематичните оркестри. Да свиря в Royal Albert Hall винаги е специално, защото съм израснал точно до него.
Какво е чувството да имаш фенове като Кралицата на Дания и Лейди Гага?
Като цигулар със сериозен репертоар не мисля, че имам фенове. А историята с Лейди Гага е много забавна. На нейното афтърпарти на C.F.D.A. Fashion Awards аз свирех, когато тя дойде и просто ми даде целувка, а аз ѝ изпълних серенада!
Кой / какво е твоето вдъхновение в музиката?
Като момче беше Яша Хейфец – „богът на цигулката“, но и виртуозите от средата на века Нейтън Милщайн и Кристиан Ферас.
От какво се нуждае един професионален музикант?
Времето е от съществено значение като музикант. Музиката се определя от времето. Метрономът е нещо, с което работя всеки ден. Имам нужда от него, за да гарантирам, че вътрешното ми чувство за ритъм е стабилно. Времето е решаващ аспект от живота ми. Редовно се улавям в моменти, губейки всякакво чувство за време, като поет от началото на 19-ти век, препъващ се в особено грандиозен водопад.
За да си постигнал такъв световен успех, със сигурност имаш стриктна дисциплина?
Някои хора са достатъчно дисциплинирани, за да не позволят на относителното преживяване на времето да повлияе на живота им. Докато аз често съм напълно отнесен. Закъснях невероятно за някои много важни неща и в някои случаи, пропуснах ситуации.
Според мен музиката се определя от времето и трябва да се уверя, че вътрешното ми чувство за ритъм е стабилно, защото времето е решаващ аспект от моя живот. Репетирам по осем часа на ден, без изключения.
Ти ми сподели, че на 18г си свирил с Кралския филхармоничен оркестър и че си бил едва на 15г, когато тръгваш сам за Бразилия, за първият ти концерт извън Англия. Каква беше емоцията?
Толкова се вълнувах, чувството да застана на сцена е същото и днес. Магично!
Бразилия е специално място за мен. Няма да забравя Sala в Сао Пауло, беше изненадващо страхотно място. Беше в тази доста западнала част на града и от нищото се появи тази невероятно голяма концертна зала. Трябваше да се возим в бронирани коли, за да стигнем до там, но вътре беше фантастично.
Като момче беше Яша Хейфец – „богът на цигулката“, но и виртуозите от средата на века Нейтън Милщайн и Кристиан Ферас.
От какво се нуждае един професионален музикант?
Времето е от съществено значение като музикант. Музиката се определя от времето. Метрономът е нещо, с което работя всеки ден. Имам нужда от него, за да гарантирам, че вътрешното ми чувство за ритъм е стабилно. Времето е решаващ аспект от живота ми. Редовно се улавям в моменти, губейки всякакво чувство за време, като поет от началото на 19-ти век, препъващ се в особено грандиозен водопад.
За да си постигнал такъв световен успех, със сигурност имаш стриктна дисциплина?
Някои хора са достатъчно дисциплинирани, за да не позволят на относителното преживяване на времето да повлияе на живота им. Докато аз често съм напълно отнесен. Закъснях невероятно за някои много важни неща и в някои случаи, пропуснах ситуации.
Според мен музиката се определя от времето и трябва да се уверя, че вътрешното ми чувство за ритъм е стабилно, защото времето е решаващ аспект от моя живот. Репетирам по осем часа на ден, без изключения.
Ти ми сподели, че на 18г си свирил с Кралския филхармоничен оркестър и че си бил едва на 15г, когато тръгваш сам за Бразилия, за първият ти концерт извън Англия. Каква беше емоцията?
Толкова се вълнувах, чувството да застана на сцена е същото и днес. Магично!
Бразилия е специално място за мен. Няма да забравя Sala в Сао Пауло, беше изненадващо страхотно място. Беше в тази доста западнала част на града и от нищото се появи тази невероятно голяма концертна зала. Трябваше да се возим в бронирани коли, за да стигнем до там, но вътре беше фантастично.
Карл Лагерфелд те снима за неговата книга Little Black Jacket. Бил си пред обективите на великите Марио Тестино и Брус Уебър, позирал си за за Vogue, GQ, Harper’s Bazaar, Vanity Fair и много други луксозни списания. Със сигурност да си модел все пак е забавно за теб?
Първата ми модна фотосесия бе за да получа популярност при по-широка публика, различна от тази, която идва на класическите концерти. Всичко беше много случайно. Поканиха ме да се срещна с Марио Тестино преди години, който беше видял видео как свиря и искаше да участвам на представянето на негова книга. На следващия ден бях помолен от кастинг директор да участвам в кампания за Алфред Дънхил.
Разкажи ни моля те за твоето приятелство с покойния Карл Лагерфелд?
Отново беше случайно, Карл ме покани да снима лицето ми в негова кампания. Имахме дълги разговори с него на различни теми. Беше високо еродиран и изключително талантлив и прецизен. Бях модел за кампанията на Dior през 2016 г.
Определян си като супер красавец, това комплимент ли е за теб?
Не се определям като такъв и не обичам когато ме описват със суперлативи.
Освен световно известен музикант, ти си лице и посланик на няколко престижни марки. Джорджо Армани, Шанел, Ралф Лорен, Ролс Ройс, Хуго Бос, Дънхил и т.н. Какво е отношението ти към модата и аксесоарите?
Да съм модел е перфектния контраст за живота като класически музикант, все по-често получавам такива предложения.
Имам спомен от детството си за часовник Cartier. Знаех, че дядо ми има един, но един ден забелязах, че всички имат поне по един. Мислех си, че всеки трябва да има, толкова е шик и толкова са елегантни. На 21-ия си рожден се присъединих към семейния клуб и получих и аз един. Все още часовникът означава най-много за мен, като връзка с моето детство.
Часовниците според мен са показател за вашето чувство за стил. Не всеки ще разпознае или оцени часовника, но някои хора ще го направят, аз го правя.
На сцената носиш елегантни дрехи и те изглеждат шити специално за теб, така ли е?
Дрехите винаги са играли някаква роля в живота ми. Предполагам, че за да имам идентичност на сцената, визуален образ, дрехите очевидно са част от моята личност.
За сцената имам необходимост от свобода на движението, не съм намерил конфекция с която да ми е удобно. Заради това аз си избирам моделите и имам шивач. Странно беше запознанството ми с него. Бащата на най-добрия ми приятел в училище беше полковник от Императорската гвардия и всичките му дрехи бяха направени от Meyer & Mortimer, който всъщност е военен шивач. Моят приятел имаше много костюми, подаръци от баща си и ги носеше в училище. Винаги сме се чудили кой е този Meyer & Mortimer и отидохме там, когато бяхме на около 18 години и намерихме този „прашен“ шивач. Реших, че ще си направя палто, за да видя за какво става въпрос. Никога не съм ходил другаде след това.
Първата ми модна фотосесия бе за да получа популярност при по-широка публика, различна от тази, която идва на класическите концерти. Всичко беше много случайно. Поканиха ме да се срещна с Марио Тестино преди години, който беше видял видео как свиря и искаше да участвам на представянето на негова книга. На следващия ден бях помолен от кастинг директор да участвам в кампания за Алфред Дънхил.
Разкажи ни моля те за твоето приятелство с покойния Карл Лагерфелд?
Отново беше случайно, Карл ме покани да снима лицето ми в негова кампания. Имахме дълги разговори с него на различни теми. Беше високо еродиран и изключително талантлив и прецизен. Бях модел за кампанията на Dior през 2016 г.
Определян си като супер красавец, това комплимент ли е за теб?
Не се определям като такъв и не обичам когато ме описват със суперлативи.
Освен световно известен музикант, ти си лице и посланик на няколко престижни марки. Джорджо Армани, Шанел, Ралф Лорен, Ролс Ройс, Хуго Бос, Дънхил и т.н. Какво е отношението ти към модата и аксесоарите?
Да съм модел е перфектния контраст за живота като класически музикант, все по-често получавам такива предложения.
Имам спомен от детството си за часовник Cartier. Знаех, че дядо ми има един, но един ден забелязах, че всички имат поне по един. Мислех си, че всеки трябва да има, толкова е шик и толкова са елегантни. На 21-ия си рожден се присъединих към семейния клуб и получих и аз един. Все още часовникът означава най-много за мен, като връзка с моето детство.
Часовниците според мен са показател за вашето чувство за стил. Не всеки ще разпознае или оцени часовника, но някои хора ще го направят, аз го правя.
На сцената носиш елегантни дрехи и те изглеждат шити специално за теб, така ли е?
Дрехите винаги са играли някаква роля в живота ми. Предполагам, че за да имам идентичност на сцената, визуален образ, дрехите очевидно са част от моята личност.
За сцената имам необходимост от свобода на движението, не съм намерил конфекция с която да ми е удобно. Заради това аз си избирам моделите и имам шивач. Странно беше запознанството ми с него. Бащата на най-добрия ми приятел в училище беше полковник от Императорската гвардия и всичките му дрехи бяха направени от Meyer & Mortimer, който всъщност е военен шивач. Моят приятел имаше много костюми, подаръци от баща си и ги носеше в училище. Винаги сме се чудили кой е този Meyer & Mortimer и отидохме там, когато бяхме на около 18 години и намерихме този „прашен“ шивач. Реших, че ще си направя палто, за да видя за какво става въпрос. Никога не съм ходил другаде след това.
Спомена за няколко неприятни ситуации заради Covid-19 . Как ти повлия пандемията в професионален и личен план?
Преди пандемията последно свирих в Осло на фестивал, през март 2020 г. в Ливан. Пандемията ме завари у дома във Флоренция. Беше доста пагубно от гледна точка на кариерата. Но ефектът, който пандемията оказа върху мен като човешко същество, в някои отношения беше доста положителен. Не си бях вземал отпуск или по-дълга почивка. Живеех от концерт на концерт. Животът ми нямаше структура, смисъл и напредък, в много отношения бях зависим от поканата да свиря някъде. Понеже всичко това се стопира, трябваше да преоценя на фундаментално ниво, собствената си идентичност и това, в което наистина намирам смисъл и значение.
Липсата на музикални събития на живо принуди ли те да обмислиш различни и алтернативни начини за комуникация с фенове?
Да, мисля, че целият този период всъщност направи възможно свързването с хората на по-индивидуална основа, на по-интимно ниво. Разработих концепция от телевизионен тип, тогава бях базиран в Италия. Пътувам от един град в друг, изследвам културните истории на всяко място и след това имах участия във всеки град. Това е нещо като документален филм или риалити телевизионно шоу, базирано на група оркестранти и как те взаимодействат и се ангажират с музиката, която свирят.
Кое е най-голямото и погрешно схващане за класическата музика?
Мисля, че много предполагат, че тя е за хора, които имат образование по класическа музика. Хората смятат, че класическата музика представлява нещо елитарно, което е напълно погрешно схващане. Вярно е, че до известна степен човек се нуждае от малко повече търпение, малко повече инвестиция, за да се свърже с някои аспекти на класическата музика. Всеки може да намери смисъл в класическата музика, ако желае да опита.
Кои музикални произведения би предложил за „начинаещи“ в класическата музика?
Според мен Бах е в основата на голяма част от класическия канон, не е непременно най-лесното нещо за слушане, но ако можете да отделите време, ако можете да влезете в нещо като медитативно състояние, за да можете да слушате соловите сюити за виолончело, например, там има нещо толкова духовно и лесно за свързване. Музиката на Бах, а също и вариациите на Голдберг са прекрасно изживяване. Реквиемът на Моцарт е нещо, което хората разпознават от вариациите му в киното и поп-култура контекст. Страстите по Матей на Бах са същото нещо. Симфониите на Моцарт, симфониите на Бетовен, симфониите на Брамс – това са „основите“.
Съдейки по акаунта ти в Instagram, изглежда, че обръщаш почти толкова време на визията си, на луксозните „малки неща“, колкото на музиката ?
Ха- ха, не съвсем, но винаги съм бил очарован от малките неща, малките детайли, не само в дрехите, но и в аксесоарите на живота, независимо дали става въпрос за запалка или чаша. Всички тези неща обогатяват вашия опит от живота. От дете, от гледане на филми и наблюдение на хора, ме вдъхновяваха тези, които обръщаха повече внимание на детайлите в живота си. Някои хора могат да седят на пластмасов стол, да носят тениска и да са добре. Разбрах, че това не е така за мен. Имам нужда от малко артистичност, за да почувствам, че извличам максимума от живота.
Избра да учиш музика в университета в Кеймбридж, вместо да се запишеш в консерватория, насочена към цигулка. Защо беше важно за теб да имаш широко разбиране за музика, вместо да се концентрираш единствено върху техническото си обучение?
Не съм израснал в музикално семейство. Макар, че на 12-годишна възраст бях доста убеден че ще преследвам кариера като соло цигулар, родителите ми не бяха толкова подкрепящи мен и моята мания да свиря на цигулка. Те не бяха много сигурни в това мое убеждение, че ще следвам този еднопосочен път. Успяха да ме убедят, че „широко-обхватно“ образование би било от полза за мен и когато бях на 18 осъзнах, че не искам да отида в консерватория. Да бъда в университетска среда, в кампуса, да съм в комуникация със състуденти, които изучават и правят всякакви неща - това беше вдъхновяващо. Дори да не получих интензивно изучаване на цигулка, което получавате в консерваторията, според мен решението ми как да продължа с образованието беше правилно и само мое.
Преди пандемията последно свирих в Осло на фестивал, през март 2020 г. в Ливан. Пандемията ме завари у дома във Флоренция. Беше доста пагубно от гледна точка на кариерата. Но ефектът, който пандемията оказа върху мен като човешко същество, в някои отношения беше доста положителен. Не си бях вземал отпуск или по-дълга почивка. Живеех от концерт на концерт. Животът ми нямаше структура, смисъл и напредък, в много отношения бях зависим от поканата да свиря някъде. Понеже всичко това се стопира, трябваше да преоценя на фундаментално ниво, собствената си идентичност и това, в което наистина намирам смисъл и значение.
Липсата на музикални събития на живо принуди ли те да обмислиш различни и алтернативни начини за комуникация с фенове?
Да, мисля, че целият този период всъщност направи възможно свързването с хората на по-индивидуална основа, на по-интимно ниво. Разработих концепция от телевизионен тип, тогава бях базиран в Италия. Пътувам от един град в друг, изследвам културните истории на всяко място и след това имах участия във всеки град. Това е нещо като документален филм или риалити телевизионно шоу, базирано на група оркестранти и как те взаимодействат и се ангажират с музиката, която свирят.
Кое е най-голямото и погрешно схващане за класическата музика?
Мисля, че много предполагат, че тя е за хора, които имат образование по класическа музика. Хората смятат, че класическата музика представлява нещо елитарно, което е напълно погрешно схващане. Вярно е, че до известна степен човек се нуждае от малко повече търпение, малко повече инвестиция, за да се свърже с някои аспекти на класическата музика. Всеки може да намери смисъл в класическата музика, ако желае да опита.
Кои музикални произведения би предложил за „начинаещи“ в класическата музика?
Според мен Бах е в основата на голяма част от класическия канон, не е непременно най-лесното нещо за слушане, но ако можете да отделите време, ако можете да влезете в нещо като медитативно състояние, за да можете да слушате соловите сюити за виолончело, например, там има нещо толкова духовно и лесно за свързване. Музиката на Бах, а също и вариациите на Голдберг са прекрасно изживяване. Реквиемът на Моцарт е нещо, което хората разпознават от вариациите му в киното и поп-култура контекст. Страстите по Матей на Бах са същото нещо. Симфониите на Моцарт, симфониите на Бетовен, симфониите на Брамс – това са „основите“.
Съдейки по акаунта ти в Instagram, изглежда, че обръщаш почти толкова време на визията си, на луксозните „малки неща“, колкото на музиката ?
Ха- ха, не съвсем, но винаги съм бил очарован от малките неща, малките детайли, не само в дрехите, но и в аксесоарите на живота, независимо дали става въпрос за запалка или чаша. Всички тези неща обогатяват вашия опит от живота. От дете, от гледане на филми и наблюдение на хора, ме вдъхновяваха тези, които обръщаха повече внимание на детайлите в живота си. Някои хора могат да седят на пластмасов стол, да носят тениска и да са добре. Разбрах, че това не е така за мен. Имам нужда от малко артистичност, за да почувствам, че извличам максимума от живота.
Избра да учиш музика в университета в Кеймбридж, вместо да се запишеш в консерватория, насочена към цигулка. Защо беше важно за теб да имаш широко разбиране за музика, вместо да се концентрираш единствено върху техническото си обучение?
Не съм израснал в музикално семейство. Макар, че на 12-годишна възраст бях доста убеден че ще преследвам кариера като соло цигулар, родителите ми не бяха толкова подкрепящи мен и моята мания да свиря на цигулка. Те не бяха много сигурни в това мое убеждение, че ще следвам този еднопосочен път. Успяха да ме убедят, че „широко-обхватно“ образование би било от полза за мен и когато бях на 18 осъзнах, че не искам да отида в консерватория. Да бъда в университетска среда, в кампуса, да съм в комуникация със състуденти, които изучават и правят всякакви неща - това беше вдъхновяващо. Дори да не получих интензивно изучаване на цигулка, което получавате в консерваторията, според мен решението ми как да продължа с образованието беше правилно и само мое.
Силно сме впечатлени от авторското ти парче „Canopy”. Интересно ли ти беше да пишеш собствена музика. Как ти дойде идеята за него? Означава ли нещо специално името?
Това също беше случайно. Няма специално значение самото заглавие. Бях помолен да напиша музика за CBSWatch! И го записах с English Chamber Orchestra. Имах няколко месеца и буквално го написах за една нощ, в последния момент. Рефрена ми беше в главата, после се появиха и другите ноти и цялата композиция. Щастлив съм, че ви харесва и има премиера в София.
За снимките на филма за Учителя Петър Дънов ни гостува във Варна за да изпълниш музика от него. Какво запомни от морската столица на България?
Много беше интензивно и вълнуващо. Варна е много красив град, с голям потенциал.
Да изсвиря музика от Учителя Беинса Дуно / Петър Дънов за документалния ви филм беше уникално и духовно преживяване, което не може да се опише. Не бях се срещал с неговото Учение, но чрез музиката, която изпълнихме във Варна се получи силна енергия, за която споделям и във филма. Няма да издам повече. Ще поканя дамите от Клуб „Великолепната жена“ да изживеят с нас представянето на филма в Кан и на премиерата във Венеция.
Спомена Венеция. Ти се ожени за графиня Авивабене-Гонзага, чиято фамилия е много ключова за Венеция и Италия, а семейният им домицил „Палацо Пападополи“ е легендарно място във Венеция, Джорд Клуни и Амал и други знаменитости са си казали „да“ там. Вие също!
Знаеш, че не обичам да говоря за личния си живот. В социалните ни медии споделихме малко снимки, събитието беше в тесен кръг…
Във Варна, освен съпругата ти Виола, ти бе придружен и от маестро Итамар Голан.
Да, с Итамар ни свързва дълго професионално и лично приятелство. Създадохме албум, компилация от доста леки и забавни пиеси, които са наистина неразделна част от основния канон на репертоара за цигулка – един вид репертоар за бис от достъпни пиеси за цигулка и пиано от композитори като Крейслер, Сарасате, Паганини, Елгар и Виенявски, които Итамар и аз бяхме свирили заедно в рецитали. Това в никакъв случай не е комерсиален албум, но е нещо, което не е правено преди. Когато споделих на Итамар, че сте ме поканили да свиря в България, той пожела да ме придружи и така изсвирихме заедно и музика от Учителя.
Беше магичен момент в Опера Варна. Просто вълшебно.Благодарим ви!
На Виола също й беше забавно във Варна, нали?
Виола ме придружава на участията, във Варна много се впечатли от местата, които посетихме. Вашите приятели са великолепни, разбрахме че Благо (Благомир Коцев) е вече кмет на Варна, това е чудесно, той е изключително интелигентен и ерудиран, със сигурност ще управлява мъдро и успешно този важен за Европа град. Вие със Стайко сте много ангажирани за културния туризъм в България, разказаха ни за най-старото златно съкровище в света, открито във Варна, впечатлихте ме с разказа за Свещари.
Защо да не се върнем там през следващото лято и да направим грандиозен концерт с мои приятели, един от тях Хойзер (не му казвай, че не го харесваш).
Но нека за сега да не разкриваме повече подробности!
Можем ли вече да ви поздравим като родители?
Пак лични въпроси... Не може да се опише чувството да си баща. Особено на дъщеря. За мен това е вълнуващо, имам прекрасни взаимоотношения с майка ми, израснал съм със сестри, от скоро съм женен, а сега да имам и момиченце е голямо предизвикателство…
Да пътуваш по света, за да правиш това, което обичаш, не е толкова приказно, колкото изглежда, или?
Е, през изминалата година осъзнах колко не мога да понасям пътуванията. Качвах се на самолет почти веднъж седмично и мисля, че пътуването сега стана много нецивилизовано. Начинът, по който те посрещат на летищата, опашките, това е почти непоносимо...
Това също беше случайно. Няма специално значение самото заглавие. Бях помолен да напиша музика за CBSWatch! И го записах с English Chamber Orchestra. Имах няколко месеца и буквално го написах за една нощ, в последния момент. Рефрена ми беше в главата, после се появиха и другите ноти и цялата композиция. Щастлив съм, че ви харесва и има премиера в София.
За снимките на филма за Учителя Петър Дънов ни гостува във Варна за да изпълниш музика от него. Какво запомни от морската столица на България?
Много беше интензивно и вълнуващо. Варна е много красив град, с голям потенциал.
Да изсвиря музика от Учителя Беинса Дуно / Петър Дънов за документалния ви филм беше уникално и духовно преживяване, което не може да се опише. Не бях се срещал с неговото Учение, но чрез музиката, която изпълнихме във Варна се получи силна енергия, за която споделям и във филма. Няма да издам повече. Ще поканя дамите от Клуб „Великолепната жена“ да изживеят с нас представянето на филма в Кан и на премиерата във Венеция.
Спомена Венеция. Ти се ожени за графиня Авивабене-Гонзага, чиято фамилия е много ключова за Венеция и Италия, а семейният им домицил „Палацо Пападополи“ е легендарно място във Венеция, Джорд Клуни и Амал и други знаменитости са си казали „да“ там. Вие също!
Знаеш, че не обичам да говоря за личния си живот. В социалните ни медии споделихме малко снимки, събитието беше в тесен кръг…
Във Варна, освен съпругата ти Виола, ти бе придружен и от маестро Итамар Голан.
Да, с Итамар ни свързва дълго професионално и лично приятелство. Създадохме албум, компилация от доста леки и забавни пиеси, които са наистина неразделна част от основния канон на репертоара за цигулка – един вид репертоар за бис от достъпни пиеси за цигулка и пиано от композитори като Крейслер, Сарасате, Паганини, Елгар и Виенявски, които Итамар и аз бяхме свирили заедно в рецитали. Това в никакъв случай не е комерсиален албум, но е нещо, което не е правено преди. Когато споделих на Итамар, че сте ме поканили да свиря в България, той пожела да ме придружи и така изсвирихме заедно и музика от Учителя.
Беше магичен момент в Опера Варна. Просто вълшебно.Благодарим ви!
На Виола също й беше забавно във Варна, нали?
Виола ме придружава на участията, във Варна много се впечатли от местата, които посетихме. Вашите приятели са великолепни, разбрахме че Благо (Благомир Коцев) е вече кмет на Варна, това е чудесно, той е изключително интелигентен и ерудиран, със сигурност ще управлява мъдро и успешно този важен за Европа град. Вие със Стайко сте много ангажирани за културния туризъм в България, разказаха ни за най-старото златно съкровище в света, открито във Варна, впечатлихте ме с разказа за Свещари.
Защо да не се върнем там през следващото лято и да направим грандиозен концерт с мои приятели, един от тях Хойзер (не му казвай, че не го харесваш).
Но нека за сега да не разкриваме повече подробности!
Можем ли вече да ви поздравим като родители?
Пак лични въпроси... Не може да се опише чувството да си баща. Особено на дъщеря. За мен това е вълнуващо, имам прекрасни взаимоотношения с майка ми, израснал съм със сестри, от скоро съм женен, а сега да имам и момиченце е голямо предизвикателство…
Да пътуваш по света, за да правиш това, което обичаш, не е толкова приказно, колкото изглежда, или?
Е, през изминалата година осъзнах колко не мога да понасям пътуванията. Качвах се на самолет почти веднъж седмично и мисля, че пътуването сега стана много нецивилизовано. Начинът, по който те посрещат на летищата, опашките, това е почти непоносимо...
Какво предстои през 2024?
Имам вече планирани участия и концерти, аз обожавам да свиря, но изключително подбирам къде и с кого свиря. Първите концерти за тази година са в Рим и София.
Нямам търпение да бъда с вас в София.
Каква е програмата?
Ще свиря много любимия за мен „Цигулков концерт № 1“от Макс Брух, който последно свирих с Израелската Филхармония под диригентството на великия маестро ЗубинМета. Във втора част ще изсвирим няколко мои любими произведения и моята музикална творба.
Ще има няколко изненади, които съм подготвил за Вас!
Ти си голям привърженик на каузи в подкрепа на децата, посланик си на британския Prince's Trust:
Удостоен съм с голяма чест да бъда посланик Prince's Trust. Винаги съм подкрепял стойностни каузи. Особено съм развълнуван от моя Мастър Клас, който ще изнеса благотворително за млади български таланти в София на 21.01. Знам колко се вълнуват и децата. Винаги съм споделял, че моята цигулка ще бъде наследена от следващо поколение таланти. Защо да не е от България!
Имам вече планирани участия и концерти, аз обожавам да свиря, но изключително подбирам къде и с кого свиря. Първите концерти за тази година са в Рим и София.
Нямам търпение да бъда с вас в София.
Каква е програмата?
Ще свиря много любимия за мен „Цигулков концерт № 1“от Макс Брух, който последно свирих с Израелската Филхармония под диригентството на великия маестро ЗубинМета. Във втора част ще изсвирим няколко мои любими произведения и моята музикална творба.
Ще има няколко изненади, които съм подготвил за Вас!
Ти си голям привърженик на каузи в подкрепа на децата, посланик си на британския Prince's Trust:
Удостоен съм с голяма чест да бъда посланик Prince's Trust. Винаги съм подкрепял стойностни каузи. Особено съм развълнуван от моя Мастър Клас, който ще изнеса благотворително за млади български таланти в София на 21.01. Знам колко се вълнуват и децата. Винаги съм споделял, че моята цигулка ще бъде наследена от следващо поколение таланти. Защо да не е от България!
Дами, Чарли Сием отвява праха от бляскавата класическата музика с модерния си пленяващ външен вид, очарователен британски акцент и широка усмивка.
Имате уникалната възможност да се срещнете на живо с уникалния Чарли Сием:
София – 22.01.2024, 19:00ч., Зала България
Вземете Билет от тук:
Charlie Siem live in Sofia
Имате уникалната възможност да се срещнете на живо с уникалния Чарли Сием:
София – 22.01.2024, 19:00ч., Зала България
Вземете Билет от тук:
Charlie Siem live in Sofia
