ВИЗИТКА: Росица Кавазова е адвокат - водена от дълбокото убеждение, че правото е не просто система от норми, а път към справедливостта и доверието между хората.
Вече повече от десетилетие Росица работи в сферата на данъчното и митническото право, където всеки казус е предизвикателство, но и възможност — възможност да помога, да защитава, да вдъхва увереност. Тя споделя, че обича своята професия, защото ѝ дава смисъл – да бъде до хората и бизнесите в моментите, когато най-много се нуждаят от яснота, подкрепа и сила.
Нейната правна подготовка е допълнена с образование по „Счетоводство и контрол“, което ѝ позволява да гледа на всеки проблем едновременно с юридически и финансов поглед – прецизно, аналитично и отговорно. Тази синергия ѝ помага да изгражда устойчиви решения, основани на знание, логика и грижа за дългосрочния интерес на клиента.
Росица вярва, че истинският професионализъм не е просто в закона, а в отношението – в желанието да чуеш, да разбереш и да отстояваш. Тя вярва, че всяка победа започва с доверие, а доверието се гради с почтеност, постоянство и сърце. Нейната мисия е ясна - да бъда гласът на справедливостта там, където тя се губи. Да бъда силата зад увереността на нейните клиенти, и да докаже, че в правото – както и в живота – всичко започва от вярата, че правилното винаги има значение.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външният вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Истинската красота на жената не се измерва с черти или форми – тя се ражда от нейното излъчване, от начина, по който гледа на света, от светлината в очите ѝ, силата, благородството, добротата и позитивизма, които носи в себе си.
Красотата е отражение на вътрешната хармония, на това как се чувстваш, как мислиш, как действаш. И затова вярвам, че грижата за външния вид е форма на любов към себе си – израз на уважение към женствеността, към личната сила и индивидуалност.
Моят стил е елегантен, класически и безупречно изискан – стил, който говори тихо, но категорично. Той е отражение на вътрешното ми усещане за баланс и увереност. Вярвам, че истинската елегантност не крещи, тя се усеща – в походката, в погледа, в начина, по който присъстваш. Обичам червеното заради страстта и енергията, които носи. Харесвам бялото заради чистотата и светлината му, а синьото заради спокойствието и дълбочината. Тези цветове са моята лична палитра – символ на силата, нежността и вярата в себе си.
Моите ритуали за красота са ежедневни моменти на благодарност към тялото и духа – движение и спорт, грижа за косата, малко грим, много усмивки и време за себе си. Вярвам, че истинската грижа започва отвътре – когато си спокойна, вдъхновена и вярваш в собствената си стойност. Тогава красотата просто се излъчва.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Вярвам, че човек учи, докато е жив. Понякога уроците идват тихо – чрез ежедневието, чрез хората около нас или чрез малки, но значими преживявания. Друг път ни преобръщат из основи. Но какъвто и да е пътят, всяко знание, което приемаме, изгражда духа ни, отваря съзнанието и ни приближава до по-дълбоко разбиране за самите нас.
През последната година осъзнах нещо ценно – увереността в собствените възможности е най-силното крило, което можем да си дадем сами. Тя не е високомерие, а вътрешна сигурност, която ни помага да вървим напред, дори когато пътят изглежда неясен. Именно тази увереност може да ни изведе до висоти, за които не сме и подозирали.
Моята любима книга е "Атлас изправи рамене" от Айн Ранд. Тя е вдъхновение, което ми напомня колко важно е да бъдем вярни на себе си, да следваме личната си сила и ценности, дори когато светът ни подлага на изпитания.
Вярвам, че балансът е възможен, когато човек живее в съзвучие със своята вътрешна енергия – тогава всичко около него започва да се подрежда по естествен начин.
За мен бизнесът по женски не е просто професия – това е начин на съществуване. Той съчетава разум и интуиция, сила и нежност, увереност и състрадание. Вярвам, че истинският успех идва не само чрез постижения, а чрез вдъхновението, което предаваме нататък – чрез подкрепата, споделянето и примера, който оставяме след себе си.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им в живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Първото впечатление е повече от визия – то е енергия. Ражда се в начина, по който гледаме, говорим и присъстваме. И наистина – няма втори шанс за първо впечатление. То е онзи миг, в който светът ни вижда такива, каквито сме отвътре, дори преди да сме изрекли дума.
Етикетът, протоколът и добрите обноски не са просто правила – те са израз на уважение, към себе си и към другите. Те оформят мисленето, изграждат вътрешна дисциплина и ни учат на онова фино изкуство – да бъдем достойни, но и човечни едновременно.
Да познаваш етиката означава да познаваш грацията на общуването, да умееш да се движиш с лекота в различни среди, без да губиш своята автентичност. Това знание не просто ни дава увереност – то ни издига като личности, защото културата на поведението е отражение на културата на духа.
Истинската елегантност започва не от дрехата, а от начина, по който носим себе си.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Говоренето пред публика винаги е било изпитание за мен – онзи момент, в който трябва да съчетаеш мисъл, чувство и присъствие в едно. Но след всяка изява усещам вълшебното удовлетворение, което идва от срещата с хората – от техния отклик, усмивка или просто поглед, който казва: „Разбрах те.“ Тези мигове ми напомнят, че истинската комуникация не е в перфектните думи, а в искреното намерение да бъдеш разбран.
Не съм естествено комуникативна личност, но вярвам, че умението да общуваш е изкуство, което се гради с време, внимание и сърце. Всеки ден се старая да развивам това качество, защото именно чрез него се раждат разбирателство, сътрудничество и вдъхновение.
Умението да водим светски разговори не е просто социален навик – то е форма на уважение, знак, че ценим човека отсреща и сме готови да му отделим своето време и внимание.
Основните бариери в комуникацията между хората често произтичат от различни гледни точки, но когато имаме желание да разберем, а не просто да отговорим – тогава се случва истинската връзка. Ключът е в разбирането и споделянето, в онзи тих момент, когато избираме да чуем не думите, а смисъла зад тях.
За мен изразът „култура на словото“ означава много повече от красив език – той е умението да слушаш с внимание, да говориш с уважение и да оставяш след себе си добри думи. Защото думите имат сила – да градят, да вдъхновяват и да сближават. А когато ги изричаме от сърце, те достигат там, където нито един жест не може.
Каква роля играе темата за естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Естетиката в движенията е нещо повече от грация – тя е езикът на вътрешната хармония. Всяко движение, всеки жест, всяка походка носи послание, което говори за увереност, баланс и женственост.
За мен начинът, по който една жена се движи, е форма на безмълвно общуване – тя може да предаде сила, нежност, уважение или самоувереност, без да изрече и дума. В това се крие тайната на нейното излъчване – в съзнателното присъствие, в спокойствието и в красотата на простите неща.
Поддържам тялото си с планинарството и кросфит тренировки. Когато съм в планината всяко изкачване нагоре ме учи на постоянство, а всяка тренировка тренировка по кросфит – на дисциплина. Тези преживявания ми помагат да поддържам баланс между ума и тялото, между динамиката на професията и нуждата от вътрешен покой.
Вярвам, че истинската естетика е в начина, по който живеем – в хармонията между мисъл, действие и присъствие. Когато тялото, умът и душата са в синхрон, тогава всяка жена излъчва онази естествена, неподправена красота, която не може да бъде подправена с нищо.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Обичам себе си и се наслаждавам на живота – не защото всичко е перфектно, а защото съм избрала да виждам красотата във всеки миг. Вярвам, че любовта към себе си е най-силната форма на благодарност към живота. Тя ми дава смелост да мечтая, да пътувам, да опознавам света и да се връщам към себе си с нови очи.
Извън професията си намирам вдъхновение в планинарството, пътуванията и психологията. Интересът ми към психологията и комуникационните умения не е случаен – те са естествено продължение на адвокатската ми практика. Защото правото не е само в законите, а и в разбирането на човешката природа – в способността да чуеш, да усетиш и да реагираш с емпатия и мъдрост.
Пътешествията са моята страст – те ме учат на търпение, на гъвкавост и на радостта от различието. Остров Бали е място, което заема специално място в сърцето ми. Колкото и пъти да се връщам там, винаги откривам нови цветове, аромати и усмивки. Хората, техните обичаи и философията им към живота ме вдъхновяват да търся вътрешен мир и духовна лекота.
Семейството ми е моето пристанище. Независимо къде се намирам, винаги се връщам у дома, за да бъдем заедно на всеки личен празник. Това е нашата неписана традиция – израз на любов, сплотеност и благодарност за времето, което споделяме.
Да, аз съм човек, който обича да планира. Но животът многократно ме е учил, че плановете са само контур, а истинските чудеса се случват, когато си позволим да импровизираме с доверие и лекота. Вярвам, че понякога най-красивите моменти идват, когато просто се оставим на потока на живота и му позволим да ни изненада.
Животът е пътешествие – и аз го избирам с отворено сърце, с усмивка и с вяра, че най-доброто предстои.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Личният имидж и личният бранд са отражение на вътрешния свят. Те показват коя съм аз, какво отстоявам и какво искам да оставя след себе си. За мен те не са просто външна визия или професионален образ – те са моето послание към света, изградено с последователност, ценности и почтеност.
Трите думи, с който бих се описала са дисциплина, самоконтрол, интелект.Три стълба, върху които гради своята сила всяка жена, която вярва в себе си. Дисциплината ми дава стабилност, самоконтролът – яснота, а интелектът – дълбочина. Заедно те оформят начина, по който вървя напред – уверено, осъзнато и с фокус върху това, което има истинско значение.
Успешният делови вид на жената не се измерва само с дрехи или поведение, а с вътрешното ѝ присъствие – с начина, по който влиза в стаята, с увереността в гласа ѝ, с начина, по който държи погледа си. Това е резултат от постоянство, работа върху себе си и стремеж към растеж. Жената, която вярва в своето предназначение, не се страхува от предизвикателства – тя ги превръща в уроци. Тя знае, че успехът не е миг, а път на израстване, по който върви с достойнство, грация и благодарност.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Обкръжението ни е огледало на самите нас. То отразява нашите ценности, нашите стремежи и начина, по който гледаме на света. Вярвам, че хората около нас не са случайност – те са избор, който определя не само кой си днес, но и кой ще станеш утре.
Нямам много приятели, но тези, които имам саистински, дълбоки и значими. Те са хора, с които споделям искреност, подкрепа и разбиране – онзи вид връзка, която не изисква думи, защото е изградена върху доверие и взаимно уважение. Вярвам, че качеството на отношенията е много по-важно от техния брой.
Хората, които ме вдъхновяват, са личности със сила, визия и сърце: Опра Уинфри – заради нейната мъдрост, интелект и способността да превръща думите в движение, а болката – в сила. Шерил Сандбърг – заради нейното стратегическо мислене, лидерски дух и умението ѝ да вдъхновява жените да вярват в своята стойност. Илон Мъск – заради неговата дързост, визионерство и безкомпромисната му решителност да превръща мечти в реалност. От всеки от тях се уча – на смелост, автентичност и вяра в собствената мисия.
Научила съм, че в общуването е жизненоважно да поставяме граници – не от студенина, а от любов към себе си. Когато знаем къде свършва нашето и започва чуждото, тогава връзките ни стават по-чисти, по-здравословни и по-истински. Защото само когато се заобиколим с хора, които ни вдъхновяват, разбират и подкрепят, можем да бъдем най-добрата версия на себе си.