Пътешествие до магичната и завладяваща област Андалусия

Казвам се Виолета и със съпруга ми много обичаме да пътуваме. Тази пролет решихме да направим обиколка на Андалусия. Като човек, посветил над десетилетие на изучаването на арабските танци и култура, признавам че Андалусия ме привлече с фламенкото и ориенталския отпечатък върху архитектурата и изкуството в региона.

Андалусия е автономна област в Испания, а столицата е Севиля. Състои се от осем провинции: Хаен, Кордоба, Севиля, Алмерия, Гранада, Малага, Кадис и Уелва.

Пътешествието ни започна от Малага, кацнахме на летището там и си взехме кола под наем, с която да обикаляме в провинцията.

Освен, че е родното място на Пикасо, Малага е известна с плажовете си и живописната стара част на града. Разходихме се в дворцовата крепост Алказаба (Alcazaba of Malaga), която е известна с това, че е една от най-добре запазените андалуски крепости, и замъка Гибралфаро (Castillo de Gibralfaro), разположени на хълма Гибралфаро. И двата архитектурни паметника откриват невероятни гледки към града и Средиземно море.

Пътешествието ни продължи към Гранада като по пътя спряхме в малкото градче Нерха (Nerja), за да посетим Балкона на Европа (Balcón de Europa) - красива крайбрежна алея на ръба на извисяваща се скала, от която се вижда само море. Освен с „Балкона на Европа“, Нерха е известен и като мястото, където е заснет известният отпреди почти 4 десетилетия сериал „Синьо лято“.

Гранада ме плени с известния дворцов комплекс Алхамбра (Alhambra) и неповторимото фламенко шоу, което гледахме в един от кварталите на града.

Алхамбра е емблематична забележителност от периода на маврите и е обширен архитектурен комплекс, състоящ се от крепост, няколко дворци, множество по-малки сгради и приказни градини. Строежът му е започнал в началото на 13-ти век от Мохамед Ибн Ал-Ахмар от династията Насрид, но е дострояван в продължение на столетия като арабския му облик е премесен с елементи от испанската ренесансова архитектура.

Интересен факт, който научих от нашия гид е, че „ал-ахмар“ на арабски означава „червеният“ и този владетел е бил с червена брада! Комплексът носи неговото име „ал-хам(б)ра“ („ал“ – определителен член, „ахмар“ – червен, м.р., „хамра“ – червена, ж.р.), като буквата „б“ намира място в името заради местния диалект. В буквален превод от арабски език Алхамбра означава „червената“.

Разходката ни в Алхамбра започна от Хенералифе (Generalife) - отделен дворцов комплекс, използван като лятна резиденция на владетелите от династията Насрид. Алхамбра и Хенералифе заедно са в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Основна причина да са част от него е водопроводната система на двете забележителности, която е на около 1000 години и все още функционира.

Разгледахме двете забележителности за около 4 часа и приключихме с приказна фотосесия в един от дворците. Вероятно така щях да изглеждам като дворцов артист от 14-ти век!

Ако сте любител на танците като мен със сигурност тази история ще ви заинтригува!
Сакромонте е квартал в Гранада с много тесни улички и вълнуваща история. Днес е известен със замбра (вид фламенко шоу) и домовете - пещери, които са изкопани във варовиковите скали на склоновете на планината Сакромонте. В миналото пещерите са били извън стените на града (т.е. извън обсега на испанската инквизиция) и там са живеели предимно роми. След Реконкистата стават убежище и на т. нар. мориски - мюсюлманско население, което фиктивно приема християнството.

Сакромонте е сочен като родното място на фламенко – смесица от музикалните традиции на роми и население с арабски корени. Фламенко школата в Гранада се отличава с т.нар. замбра – представление, което се състои от три различни части. Първоначално замбра е популярно забавление за сватби, но днес е основна туристическа атракция.

От Алхамбра се открива невероятна гледка към кварталите Албайсин (Albaicin) и Сакромонте (Sacromonte). Докато разглеждахме дворецът на династията Насрид, чувахме гласовете и пляскането на артистите да огласят цялата околност.

Фламенко шоуто, което посетихме се казва Замбра Мария Ла Канастера. Мястото е пещерен дом, в който са живели поколения артисти от същата фамилия. От входа влязохме в помещение, издълбано навътре в пещерата, което някога е било всекидневната на семейството, а днес е сцена за местните артисти. Таванът представлява свод, по който са окачени медни кухненски съдове, а стените на пещерата са украсени със снимки на артистите, направили дома известен. В дъното на всекидневната е разположена спалнята и двете помещения са отделени със завеса. По време на изпълнението ни сервираха сангрия – част от цялостното преживяване.

След престоя ни в Гранада се отправихме към Севиля, като по пътя се отбихме в живописното градче Изнахар (Iznájar). Изнахар се слави с чудните си гледки и спретната и кокетна архитектура. Моето усещане беше, че съм попаднала във филмов декор.

Преди да пристигнем в Севиля разгледахме и Мескита де Кордоба (Mezquita-Catedral de Córdoba) – прочутата римокатолическа катедрала в Кордоба. Изключително интересна амалгама, от една страна, от арабска и западна архитектура, а от друга, от християнски и ислямски религиозни символи.

Пристигнахме в хотела ни в Севиля, където ни очакваше стая с невероятна гледка към парковете Бухайра (Jardines de la Buhaira) и Хуерта дел Рей (Huerta del Ray).

Престоят ни в Севиля беше разнообразен на картини и преживявания, но за мен най-силно се откроиха парк Мария Луиза (Parque de María Luisa) и площад Испания (Plaza de España), Музеят на фламенкото и Гъбите на Севиля (Setas de Sevilla).

Отделихме няколко часа на парк Мария Луиза и площад Испания. В миналото паркът е бил част от дворцовите градини и е съхранил великолепието си и до днес. Parque de María Luisa е приказно място за разходка със зелените си арки, вековната растителност, прохладните фонтани, патиците и лебедите, които плуват в езерцата и интересните архитектурни паметници. Освен като парк за отдих, той е и ботаническа градина, дом на редки растителни видове.

Площадът Plaza de España е построен през 20-те години на 20-ти век по повод на търговско изложение. Една от най-интересните и цветни забележителности в него са 52-те ниши, изградени с цветни плочки, всяка от които представлява картина, символизираща провинция в Испания.

Забележителност, на която вероятно отделих повече време от средностатистическия турист, е Музеят на фламенкото. Интерактивно и увлекателно място, което разказва за историята, стиловете, артистите и посланието, което носи фламенкото, посредством смарт устройства, прожекции, музика, снимки, артефакти, живи представления, скулптури и картини. Беше ми изключително интересно да науча, че има над 60 жанра фламенко, като само около 20 от тях са се развили като танцов стил. Друг любопитен факт е, че съществуват 4 основни фламенко школи - Севиля, Гранада, Херес де ла Фронтера и Мадрид, и всяка от тях има собствен почерк.

Средище на една от основните фламенко школи, градът е осеян с локации, където може да гледате най-различни спектакли. Има представления за всеки вкус - бляскаво шоу в стил „Лас Вегас“, минималистични откъм осветление и декори таблао, където фокусът пада изцяло върху танцьорите и музикантите, и съвсем малки спектакли, предназначени за публика от около 15 души, където артистите са съвсем близо до аудиторията. Гледахме от почти всички видове фламенко шоу, но моят личен фаворит са малките спектакли – много докосващи представления, в които наистина усетихме емоцията и енергията на изпълнителите.

Гъбите на Севиля (Setas de Sevilla) са нова и модерна архитектурна забележителност. Дървената конструкция е завършена през 2011 година, но е една от трите най-посещавани забележителности в Севиля. Абстрактната постройка, наподобяваща гъби, е висока около 26 метра. Разходихме се и си направихме снимки на панорамната й тераса с 360 градусова гледка към старата част на Севиля.

Обиколката ни на Андалусия завърши с кратък престой в Кадиз (Cadiz) и Марбея (Marbella), откъдето отново се отправихме към Малага, за да се качим на самолета за София. Върнахме се с няколко гигабайта снимки, колекция от преживявания и „съкровища“ от шопинг тура ни там.

Ако все още не сте били в Андалусия, заслужава си да обходите това кътче на земята. Рецептата за вълшебно пътешествие е: любим човек, избор на прохладен сезон (пролет или есен) и резервация между 2 и 3 месеца предварително за най-известните забележителности! Bon voyage!

Автор: Виолета Вълчева
Снимки: Личен архив