Куба може да не е най-красивата страна в света, но е единствената страна, която вълнува от първата минута, в която се озовеш на летището. Поне така бе с мен. В момента, в който се отвори плъзгащата врата на терминала и видях усмихната дама в слънчево жълта тениска, вееща българското знаме вече знаех, че това пътуване ще е незабравимо, емоционално и почти невъзможно за преразказване. Защото Куба не е само Buena Vista Social Club, розовите таксита на Хавана, пури и цветни къщи, Куба е емоция, любов, солидарност, приятелство и взаимопомощ. Куба е възможност за богати човешки срещи.
Като тази от първата минута – с екскурзовода ни Антония – усмихната кубинка, завършила география в Софийския университет, която ни посрещна с нашия трикольор и с думите “Добре дошли!” на чист български език (не го бе забравила в годините) и която не спря до последната ни минута на Острова, не само да ни разказва за приказната си страна и да ни показва с гордост уникалното културно и историческо наследство и да се грижи за нас като квачка за пиленцата си. Така ни и наричаше – пиленца и искаше нейните пиленца да видят и почувстват Куба и да опознаят нейните усмихнати хора, които са се научили да живеят щастливо с това, което имат.
Първо отидохме в Стара Хавана - приказен калейдоскоп от реновирани приказни сгради и рушащи се фасади, музиканти и цветни местни, сякаш излезли от филм. Наистина няма нищо подобно на Хавана никъде другаде в Латинска Америка или по света! Основана е през 1519 година като корабостроителен център за Кариби, Хавана бързо става невероятно богата и това се вижда от еклектичната смесица от барокови и неокласически сгради и паметници, днес защитени от ЮНЕСКО.
Разходихме се по залез по оживения Малекон – една от най-романтичните и емблематични улици в града - както и критична 7 километрова пътна артерия, станала известна в последния филм “Бързи и яростни”. Именно по залез Малекон оживява - рибари, семейства, влюбени, тийнейджъри, деца - всички са там.
Показа ни за малко и един от най-известните хотели в света - хотел Nacional. В своето над 80 години съществуване, Hotel Nacional е имал по-важни гости от всеки друг хотел в Куба, включително Уинстън Чърчил, Франк Синатра, Хемингуей и Джими Картър. Не е за изпускане! Дори само заради старата му слава му като бърлога на хазарта или ролята му на домакин на срещата на върха на мафията през 1946 година, овековечена по-късно в „Кръстникът II“. Локацията на Малекон го прави идеалното място за вкусно мохито по залез слънце в Хавана.
Насладихме се и на незабравима полудневна разходка с американски класически автомобили из приказните квартали на кубинската столица. Беше невероятно преживяване, което не е за изпускане.
И за капак – Тропикана... Пера! Пайети! Цветове! Ритми! Гласове! Шоу, което режисьорът Баз Лурман би нарекъл „Грандиозно зрелище!“
Основана през 1939 година, Tropicana е нещо повече от нощен клуб. Това е място с международна слава за любителите на кубинската музика и театрално представление. В своята дълга 8 десетилетна история на сцената на Тропикана са се изявявали национални и международни звезди като Алехандра Гусман, Елена Бърк, Франк Синатра, Жозефин Бейкър, Нат Кинг Коул и много други.
Разбира се, нито един списък с най-добрите неща за правене в Куба не би бил пълен без зашеметяващите кубински плажове на Карибите - повечето са като Cayo Blanco покрити с костнобял пясък, който пада в искрящата тюркоазена вода. Със сигурност трябва да отделите няколко дни, за да се отпуснете с мохито или пина колада в ръка и да откриете като мен гмуркането с шнорхел и да се насладите поне за малко на приказния подводен свят. Ако търсите най-добрите хотели на плажа в Куба, то не забравяйте за Варадеро. Ние бяхме в елегантния Ocean Vista Azul. Именно там присъствахме на незабравима кубинска фиеста. Едва ли ще ви изненадам, ако кажа, че кубинците умеят и обичат да танцуват – всичките.
По калдаръмените улици на колониалния Тринидад, музиката и танците също са неизменна част. Сигурна съм, че дълго време ще помня звуците, цветовете и лицата на този приказен град. Градът оживява още рано сутрин от гръмогласните разговори на ентусиазирани продавачи на приказни сламени шапки и кошници, на зеленчуци в колички или просто нанизи лук и чесън, драпирани около врата като дълги гердани, а не от трафик. Велосипедите, велосипедните рикши и каруците са много по-разпространени в центъра, отколкото случайните коли от 50-те години на миналия век. Само няколко минути пеша са необходими, за да се насладите на улични сцени сякаш излезли от филм - стари момчета, насядали по тротоара или по оградите, които те поздравяват с най-широката възможна усмивка, уютни кафенета, в които срамежливо се прокрадват през решетките по няколко снопа слънчеви лъчи, отворени врати на приказно изрисувана и изписана колониална хасиенда, окичена с кристални полилеи, школа за модерен балет, приютила още в сутрешните часове ентусиазирани млади танцьори, улични музиканти, които карат сърцето ти да играe, малка галерия, на чийто праг те посреща скромна възрастна художничка, бъбрива телефонистка, хванала слушалката на стар телефон, грънчар, ваещ шарени съдове. И така Тринидад е единствен по рода си, както и домакините ни от Iberostar Grand Hotel Trinidad, които се опитаха да направят престоя ни там паметен. Изключително внимание и персонално отношение получихме там. Дори менюто в ресторанта бе подготвено на български език.
На български език бе посрещането ни и в Club Cienfuegos. Оказа се, че усмихнатият ни сервитьор е живял за кратко в България.
Независимо, че посрещането ни беше на роден език, Сиенфуегос е най-близкото нещо до Париж, което ще намерите в Куба. Основан през 1819 година, колониалният град Сиенфуегос е бързо заселен от имигранти от френски произход, които идват да търгуват със захарна тръстика, тютюн и кафе, а днес този град на кубинския бряг на Карибите носи наистина невероятна атмосфера. Изцяло издържан в неокласически стил с архитектурни ансамбли, част от световното наследство на ЮНЕСКО, това е един град, който не трябва да се пропуска при обиколка на Куба. На първо място в списъка с неща, които трябва да направите в Сиенфуегос Куба е да посетите центъра на града, да направите обиколка на пристанището и да разгледате Пунта Горда, полуостров с много домове от 50-те години.
Отдадохме уважение и на Ернесто Че Гервара в мавзолея му в Санта Клара– докторът - революционер, който бе на челно място в списъка на ФБР за най-издирваните хора на планетата. Противоречива фигура, която означава много неща за различни хора. Преди всичко, обаче, Че е човекът, който обича Латинска Америка с цялото си сърце. Убит от ЦРУ след опит да предизвика нова революция в Боливия, тленните му останки са изгубени в продължение на много десетилетия, преди най-накрая да бъдат намерени и върнати в Куба през 1997г. Днес останките на Че Гевара, заедно с тези на още двадесет и девет от неговите съратници, убити в същата кампания в Боливия, са положени да почиват в мавзолея в Санта Клара. Мястото е избрано, за да напомня за решаващата битка при Санта Клара, водена от Че. Мемориалът е и музей, посветен на живота на Че и вечния огън, запален от самия Фидел Кастро – ораторът, който не сваляше кубинска пура от устата си.
Известни в цял свят със своето качество, кубинските пури и по-специално пурите Cohiba са просто нещо, което трябва да опитате в Куба – независимо дали сте пушач или не. Аз опитах моята първа пура Robusto в една от най-добрите тютюневи ферми в Pinar del Rio – Finca Hector Luis Prieto и видях от първа ръка как се отглежда, събира, съхранява, ферментира тютюна и как се правят пури – шедьоври.
Освен пури, не забравяйте да опитате омар в Куба – няма да го намерите по-евтино никъде другаде. Омарът може да е един от най-скъпите артикули в менютата по целия свят, но в Куба често може да се намери за малка част от цената – и то на най-неочаквани места.
Нито един списък с неща за правене в Куба, включително и моя, не би бил пълен без да включим коктейлите на основата на добре познатия кубински ром. Трите най-известни коктейла, създадени в Куба, са Daiquiri, Mojito и Cuba Libre – но има много по-малко известни коктейли и международни коктейли, които да откриете във всеки един бар, ресторант или къща.
Най-доброто мохито за мен бе в La Bodeguita del Medio в Habana Vieja – любимия бар на Хемингуей и родно място на този коктейл.
В случай че се озовете във Варадеро, не пропускайтеи да изпиете едно дайкири във Floridita. Може би заради невероятните музиканти и танцьори, които превърнаха престоя ни там в истинска фиеста. За мен този коктейл се превърна в любим.
Фиеста бе и цялото ми пребиваване на този вълшебен остров заради коктейлите от сутрин до вечер, заради усмихнатите хора, цветовете, вкусовете и ритмите, които наистина докоснаха душата ми.
Частичка от моето сърце ще остане завинаги в Куба както заради Антония Рападо Монтано – усмихната ни екскурзоводка, така и заради шармантната, неуморима и любима на цялата ни група Анина Рангелова. Специални благодарности на Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, г-н Озниер Фонсека - регионален представител на Министерство на туризма на РКуба за Централна и Източна Европа, Минтур и г-жа Елизабет Сантана.
Автор: Пепа Попова - Пепита
Снимки: Личен архив
