ВИЗИТКА: Мая Косева е родена в София и е зодия Телец. Завършила е Софийски университет “Климент Охридски“ и голяма част от професионалната си кариера е посветила на политиката. Била е съветник на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, съветник на Министъра на Икономиката и енергетиката, Председател на СД на Автомагистрали ЕАД, Председател на СД на Ел Би Булгарикум, Парламентарен секретар, член на парламентарни комисии в Народното събрание. В продължение на няколко години е акционер и изпълнителен директор за България и Балканските държави на Австрийската компания „Христоф Консулт Груп“.
В момента е Управител на Научноизследователския строителен институт- ''НИСИ ЕООД''. Институтът е лидер в Научно-изследователска, развойна и иновационна дейност в областта на строителството, разработване на предложения и проекти за технически нормативни актове и стандарти, иновационна инженерингова дейност, оценяване на строителните продукти и системи за производствен контрол. Понастоящем НИСИ е нотифициран орган, определен от Европейската комисия за изпълнение на задачи, свързани с оценяване на съответствието на строителни продукти.
Мая Косева е сред първите участнички, а в последствие и Президент на „Зонта клуб“ София, съучредител на клуб ''Бизнес Лейди'', член на Сдружение „Дамски форум“, съпредседател на Виенския клуб към Австрийско посолство. Основател и собственик е на фондация „Юнион Арт“ и Сдружение „Интеревропроект“.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Ще започна с една мисъл, която много ми допада:
Няма грозни жени, има само жени, които не знаят как да изглеждат красиви.
Жената е сложен и нееднозначен образ и само външният вид никога не е достатъчен за да бъде възприемана като красива, женствена и чаровна. Знаем че през различните епохи идеалът за красотата на жената е подчиняван на много различни и често противоречиви критерии, канони и стереотипи. Както казваше един от най-добрите ни графици и ценител на женската красота проф. Стоян Стоянов – Течи: „Само изкуството е вечно, а идеалът е безкраен“. Жената е като изкуството, идеалът за нея е безкраен.
Истинската красота на жената се изразява в умението й не само да привлича, а да увлича другите след себе си. А за да го постига, тя трябва да бъде изграден многопластов и комплексен образ, който провокира останалите да приличат на нея, без разбира се директно да я копират или сляпо да ѝ подражават. Такъв образ се постига много трудно, той е синтез от външност, ум и познания, чар, елегантност, емпатия, такт и самочувствие, обаяние и редица други задължителните ''съставки'' на тази сложна ''рецепта'' за успех. Или както се казва, за красотата не стигат само дълги крака и перфектни форми. Ако липсва вътрешната красота, душевност, излъчване, маниери и поведение - физическата красота не струва нищо.
Външният вид е важен за всяка жена това е въпрос не само на даденост, но и на изграждане. За да извадиш най-доброто от себе си са необходими интелект, ерудиция и вкус. Не е тайна за никого, че красивите жени обикновено успяват с по-голяма лекота от останалите. Не случайно красотата е в основата на огромна индустрия, която все повече се развива и разраства.
Индустрията за красота, пластичните намеси обаче нерядко водят до унифициране, до загуба на естествената индивидуалност и уникалност, а защо не и идентичност. Много жени си ''играят'' с красотата си като деца с нож, но могат да се наранят и дори обезобразят. Аз не съм против драстичните пластични намеси, но само когато те са жизнено необходими. Привърженик съм на умерените козметични процедури и мезотерапии.
Едно от най-важните неща според мен, е жената да има смелостта и въображението да се променя във времето. Ако говорим за стил, той трябва да бъде над-модерен с чистота и завършеност на излъчването. Никоя жена няма извинение, че е с мръсна коса или неподдържан маникюр. Изправената осанка, красивата усмивка, умението да слушаш и да гледаш хората в очите – това е само част от визитката на съвременната модерна жена. Към това добавете предпочитаните от мен рокли в естествени и качествени материи и витални цветове, защо не и с модерен принт, колие, гривна и обеци и като финален щрих – подходяща за тоалета чанта или клъч. Въпреки съветите на стилисти, че черното не е цвят, че то е по-скоро липса на цвят и не трябва да се превръща в стил, аз все още залагам на него и цвета е преобладаващ в моя гардероб. Разбира се, не бива да забравяме, че животът е шарен и трябва да го празнуваме всеки ден с цветове, които създават настроение. Напоследък импровизирам с модерните за сезона цветове – фуксия и мента, както и с вечния животински принт на Кавали.
Личният стил за мен не е самоцел. Той не е просто комбинация от дрехи, цветове, аксесоари и кройки. Личният стил е изкуство, индивидуалност, визия, усещане, емоция, увереност, той е потребност и духовност да изразиш себе си и собствената си същност по един неповторим начин. Можеш да си купиш всичко – дизайнерска рокля, диамантено бижу, маркови обувки, но има нещо което не можеш да си купиш с всички пари на света и то е стил и класа. Тъжно и същевременно смешно е когато на бляскаво и изискано събитие срещаш дами със скъпи тоалети и високо самочувствие, окичени с бижута като коледни елхи, които дори не знаят как да държат чашата си с вино!
В този смисъл искам да поздравя Дамите от Великолепната жена и специално г-жа Йордана Димитрова за усилията, които полагат в тази насока за възпитаване и изграждане на естетически критерии у жените.
Всяка жена има своя модел на следване и подражание. Аз се възхищавам на безупречния стил и високата класа на Амал Клуни. Не само заради умението й да изглежда магнетично при всяка своя поява, а и заради професионалната и кариера и личната й ангажираност в отстояването на общочовешки каузи. За мен тя е олицетворение на истинска съвременна модна икона.
Най-бързият ми ритуал за красота е сънят. Най-важният – слънчевата защита. Всичко, което ме зарежда с позитивна енергия, срещите с истински приятели и колеги, интересната книга, театрална постановка или касов филм, пътешествие и круизи ме карат да се чувствам красива и ми действат по-добре от всякаква козметична процедура.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Завършила съм СУ “Климент Охридски” с отличие и това е базовото ми образование. В продължение на повече от 15 години повишавам професионалната си квалификация чрез различни обучителни програми за формиране и изграждане на професионална компетентност в областта на управленския мениджмънт, предприемачеството и стратегически комуникации в институти и специализирани центрове у нас и в Европа, докато аз самата не получих възможността да бъда ментор. И така до днес. В живота си се опитвам стриктно да спазвам максимата:
Ден в който не си научил нищо ново, е пропилян ден!
Любимата ми книга от последните месеци е ''THE PROLOGUE'' на проф.д-р Александър Мирчев. За съжаление книгата не е издадена на български и се наложи да я чета в оригинал. Критиците я определиха като мега тренд на алтернативната енергия в условията на конкуренцията на великите сили, едно задълбочено и всестранно изследване на геополитическото, икономическо и екологично бъдеще в променящия се глобален свят. А последният филм, който ме трогна и развълнува и бих гледала отново е ''Баншите от Инишерин“ на режисьора Мартин Макдона, една трогателна история за приятелството и раздялата.
Балансът в живота е не само възможен, но и абсолютно задължителен. Трябва да имаме дисциплината да си осигуряваме лично време и пространство само за нас, било то под формата на спорт, изкуство, медитация или просто с интересна книга или списание.
По отношение на бизнеса и жените, мисля, че България е много напред по отношение на женското лидерство. Огледайте се около себе си и ще видите колко много жени-мениджъри познавате. И всички те са точно толкова добри, колкото мъжете. Наскоро имах удоволствието да се срещна с г-жа Чери Блеър, на конференция за женското лидерство и правните аспекти на управление в ЕС и България. През годините активно съм работила по проблемите на жените в бизнеса и лидерството на жените в управлението. Проект за успелите жени на България с мое участие бе разработен от Зонта клуб София. С учреденото от мен сдружение „Интеревропроект“ защитих международен европейски проект за жените лидери под мотото „Те успяха. Ще успееш и ти“.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Има едно правило, което гласи, че не можеш да направиш първо впечатление два пъти. Затова е важно каква представа оставяме в хората при всяка първа среща.
Добрите обноски винаги ще бъдат ценност и ще са на мода. Така е било хилядолетия назад, така ще бъде и за в бъдеще. В древния Рим е имало една поговорка – „When in Rome, Do as the Romans Do“. Няма значение откъде си, ако се държиш като римлянин, като достоен гражданин, с уважение към принципите на поведение и етикета, ти си добре приет.
Познаването на етикета във всичките му разновидности означава, че уважаваш общата конвенция, която определена група хора са се съгласили да спазват. В този смисъл познаването и практикуването му е въпрос на самоуважение и уважение към другите.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Казват, че страхът от говорене пред публика е вторият най-голям страх след този от смъртта. За мен, говоренето пред публика никога не е било нито проблем, нито предизвикателство. Нямам сценична треска и това ме поставя в изгодната позиция да съм концентрирана и спокойна при публично говорене. Може би това се дължи на фактът, че съм комуникативна личност и не се изморявам да общувам на публични събития. Нещо повече – имам усещането, че „сцената“ е моята втора природа. Обичам да импровизирам и да осъществявам бърз контакт с публиката. Фактът че на всички благотворителни търгове, на които съм водеща в последните години успявам да събера над 50-150 хиляди лева е достатъчно красноречив.
Единствената бариера в комуникацията, която ми е трудно да преодолявам, е с хора, които са били неискрени или недоброжелателни към мен и се налага да общувам с тях. Но това важи за всеки от нас. Въпреки това не съм от хората, които затварят врати завинаги и никога не казвам: „Никога“! Склонна съм да давам втори шанс, всички го заслужаваме.
Култура на словото е нещо, което все по-рядко срещаме напоследък. Използваме все по-малко от богатството на езика ни. Същевременно все по-малко изслушваме другия. Културата на словото е да използваш красотата и богатството на езика, за да привлечеш вниманието на другата страна и същевременно да покажеш уважение към нея.
Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Не случайно за някои жени казват: „тя има царствена осанка“. За мен излъчването е всичко, а то много зависи от походката, начина по който една жена държи главата и гърба си изправени, от начина по който гледа хората в очите. Не случайно майките дават дъщерите си на балет, танци или художествена гимнастика, не защото задължително ще станат балерини, а защото тези занимания възпитават грация и естетика на движенията за цял живот.
Днес е модерна теорията за 10 хиляди крачки. Те дават изключителен тонус, но на мен ми е трудно да ги постигна в днешното забързано ежедневие. Опитвам се да ходя колкото се може повече, когато ми остава време обичам да плувам, поне два пъти седмично, както и да релаксирам с различни процедури и източни масажи в любимия ми СПА център.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Човек, който не обича себе си има много сериозен проблем. Да обичаш себе си, означава да обичаш живота в цялото му многообразие, да си емпатичен, разбиращ и толерантен. Ако не обичаш себе си, няма как да намериш любов и за хората около себе си. Изразявам любовта си спонтанно и искрено. Няма нищо по-глупаво от това да криеш любовта. Чувала съм за строги майки, които целуват децата си само докато спят, за да не ги разглезят. Аз мисля точно обратното – любовта ражда любов и трябва да се споделя и показва всеки ден.
Моята голяма страст е пътуването! Като се замисля, без Антарктида, съм била на всички континенти. Обичам не само туристическите дестинации, но и места които малко хора са посетили. Например била съм в Северна Корея, Монголия, Шри Ланка, Узбекистан, Ангола, Тунис, Китай, Япония, Нос Кабу Да Рока, Кабо Бранко, Мароко, Зимбабве, Аржентина, Бразилия, Сингапур и др. Голямата ми мечта е да видя Тибет, Великденските острови в Полинезия и Ледените пещери в Аляска. Отскоро открих за себе си и круизните пътешествия. Всяко пътуване е едно ново приключение, ново усещане! То ме зарежда, носи ми нови познания за една друга различна култура, носи нови емоции и незабравими спомени. Всеки път откривам нещо ново за природата, света….. и най вече за себе си. Това е богатство, което никой не може да ти отнеме! Последното ми екзотично пътуване бе миналия месец до Малдивите. Чистата вода, топлите плажове, екзотичната растителност, елегантния дизайн на водните вили, цялото това тропическо бягство ме зареди с нова енергия и любов.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Всеки човек е продукт на нещо, което го е изградило – семейство, образование, самодисциплина, обкръжение, време, в което се е родил, а защо не и мъничко късмет. Но не всеки човек е бранд. Не знам дали е добре да категоризираме хората като брандове, но когато го правим имаме предвид начина, по който един човек се отличава запомнящо се от всички останали. Да си разпознаваем в положителен аспект е изключително важно за всеки човек, за всяка жена и особено за жените – лидери.
Ако трябва да определя себе си с три думи, мисля, че те ще бъдат – смело градско момиче.
Никога не съм се страхувала да започна от начало! Отдавна съм преодоляла страха пред новото, пред неизвестното. Хвърлям се във всяко ново предизвикателство с цялата си любов и страст. Не случайно житейското ми мото е : „Аз не опитвам! Аз успявам!“.
Относно успешния деловия вид за жените, мисля, че е този, в който те се чувстват удобно и комфортно. За някои това е деловият костюм, за други може да бъде спортна пола и жилетка. Зависи от бизнеса. Не бива да забравяме, че в днешно време има най-разнородни бизнеси и най-различни хора, които ги практикуват. Небрежно-елегантният стил става все по-популярен и това не е чудно – съвременните хора се стремят към удобство. По отношение на бизнес стила аз съм по-скоро традиционалист, придържам се към класическия стил с нотка романтичност. Обичам да кръстосвам цветове и тонове, да експериментирам с материи и кройки и да допълвам визията си с ефектни аксесоари.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Да подбираме правилно обкръжението си е може би едно от най-важните неща, на които ни учи живота. Неподходящите хора са като лошата храна – рано или късно се отразяват на вида, самочувствието, а накрая не е изключено - и на здравето ни. Затова трябва много да внимаваме с кого общуваме. Известно е че има токсични хора, които неусетно за нас могат да ни потопят в несигурност и депресия, да ни обезверят и наранят.
Но няма по-голямо богатство от истинските приятели. Моите не са много, но са проверени в трудни моменти през годините. Тези, които не издържаха теста на приятелството отпаднаха постепенно и сега се радвам на среда, която ми носи радост и удоволствие от общуването.
Относно границите на общуване и трябва ли ги поставяме, според мен в някои случаи това е необходимо и дори задължително, особено когато едната от двете страни търси и очаква ползи от другата. Добре е човек да слага ред и да спазва хигиена в личните си отношения, защото когато се обърнем назад, именно хората са тези, които остават и си спомняме и за добро, и за лошо!
И защото започнахме днешното интервю с вечната тема за истинската красота на жените искам да завърша с нея:
Всяка жена е една малка Вселена! Всяка жена е мистика и сила! Но истински красива е само обичаната жена! И аз се чувствам такава! Пожелавам на всички многобройни читателки на изданието на Великолепната Жена да обичат и да бъдат много, много обичани!