ВИЗИТКА: Ако трябва да бъде описана с едно изречение – Стефи Касабова е нежна, но силна жена в „мъжка“ професия. Израснала е сред момчета – играели са на всичко друго, но не и на кукли. И въпреки това е успяла да запази дългата си коса и маникюра.
Животът я отвежда в транспортно училище, където става монтьор и водач на тежкотоварни автомобили. Истината е, че това, което те влече, няма как да те подмине – при нея това са колите. Една"желязна лейди" сред куп ламарини. Така намира своето място в рент-а-кар бизнеса и заедно със съпруга си създават Българската Национална Компания ИзиРент България. Вече 15 години успешно развиват този бизнес в динамична и силно конкурентна среда, в която се изискват характер, бързи решения и устойчивост. А само 5 дни преди да роди близнаците си се явява на държавния изпит по специалност "Счетоводство и контрол" и завършва висшето си образование в Бургаския свободен университет.
Но най-голямото ѝ постижение не е работата. Нейното семейство е нейното всичко вече 27 години – изградено с много любов, грижа и търпение. Тя е горда майка на три прекрасни деца – по-голям син на 13 години и близнаци – момче и момиче на 12. Домът им е пълен с живот, а с два дакела и две котки към него… шумът и веселбата никога не липсват.
В ежедневието на Стефи спортът, храненето и дисциплината не са просто навици, а онези тихи двигатели, които я държат във форма и не ѝ позволяват да се пречупи. Паралелно с това развива блог за жени 45+ години, в който споделя личния си опит с трите фази на менопаузата – така, както би искала някой да го беше обяснил и на нея.
А за хобито ѝ… защото вярва, че човек е пълноценен, когато отделя време за себе си – го открива едва преди 6 години, но сякаш го е правила цял живот - тенисът на корт.
За Стефи силната жена не е тази, която прави всичко перфектно, а тази, която е устойчива, остава вярна на себе си и някак успява да „огрее“ навсякъде.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външният вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Често се замислям – ако красотата беше само външен вид, щеше да е много по-лесно, но и много по-празно. За мен истинската красота е излъчване. Това как влизаш някъде, как се държиш, как говориш… дори как мълчиш. Можеш да си перфектно облечена, но ако нямаш вътрешно спокойствие и увереност – личи си.
Външният вид е важен и не може да се отрече. Това е първото нещо, което хората виждат. Но той е като визитка – привлича вниманието, а съдържанието го задържа.
В моя свят съм заобиколена от коли, клиенти и доста мъжка енергия. А женствеността ми в тази роля е като коз сред валета – нещо, което ясно се отличава и печели.
Стилът ми е функционален, но обичам да има и нещо шармантно. Много е важно да ми е удобно, защото денят ми рядко е "лек", но в същото време винаги добавям по нещо по-екстравагантно, за да разчупва визията. Не съм по прекалените принтове – предпочитам класически цветове и детайл, който да "каже нещо". Аксесоарите за мен са финалният щрих – не трябва да крещят, а да допълват елегантно.
Що се отнася до ритуалите за красота, няма тайна формула. По-скоро постоянство – грижа за кожата, движение, хидратация и дисциплина. Най-добрият "козметичен продукт" си остава вътрешното усещане. Когато си добре със себе си – това се вижда.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Да, абсолютно съм съгласна, че човек се учи докато е жив,а най-много се учи, когато нещата не вървят по план. Аз лично съм научила много повече от опита си, отколкото от книгите. Минала съм през различни бизнеси, ситуации, грешки… и точно те ме изградиха.
През последната година най-голямото ми осъзнаване беше, че не всичко трябва да се контролира. Че понякога трябва да пуснеш нещата и да се довериш на процеса.
Що се отнася до любима книга – имам една, от която черпя вдъхновение "Show me your diamond" на Julia Castelli. Обичам да чета литература със съдържание, което ми дава стойност и ме кара да развивам мисленето си в положителна посока.
За мен балансът в живота не е в това всичко да е по равно. Той е да знаеш кое е важно в момента и да му дадеш място. Когато приоритетите са ясни, балансът сам се появява.
Да, бизнесът „по женски“ съществува – и той е много силен и успешен. Просто е по-различен, но според мен и по-устойчив, защото ние жените влагаме емоция във всичко, което правим. В него има повече усещане, повече интуиция и повече човечност/съпричастност. И точно това го прави устойчив. Не е важно колко знаеш. Важно е как и какво правиш с това, което знаеш.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им в живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Колкото и да си говорим, че не трябва да съдим по първо впечатление… всички го правим. То се създава за секунди – начинът, по който влизаш, как поздравяваш, как подаваш ръка, дори как гледаш човека отсреща. Случвало ми се е да срещна човек и още в първите минути да усетя дали ще има синхрон или не.
В моята работа често се налага да бъда твърда и да взимам бързи решения, но това никога не означава да забравя маниерите си. За мен етикетът не е нещо показно или "за пред хората". Той е форма на уважение – към себе си и към другите. Не мисля, че трябва да знаем всички правила наизуст, за да бъдем приети добре. Но мисля, че трябва да имаме усещане за мярка, защото има разлика между това да си естествен и това да си неуместен.
Що се отнася до всички видове етикет – на маса, бизнес, международен...не бих казала, че са помпозност, а по-скоро инструмент. Помагат ти да се чувстваш уверен в различни ситуации и да не изпадаш в неловки моменти. Но най-важното нещо, което не се учи от книги, е отношението. Хората може да не запомнят как си държал вилицата, но винаги помнят как си ги накарал да се почувстват. Маниерите не са показност - те са тиха форма на уважение.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Ако трябва да съм честна – говоренето пред хора ме кара да се чувствам некомфортно. Постоянно си мисля: „Дали звуча добре? Дали не казвам нещо излишно? Дали мисълта ми ще тече гладко или пак ще "запецна"?
Аз съм повече личност "зад кадър" и там ми е силата, но знам, че човек, за да расте, трябва да излиза от зоната си на комфорт (колкото и клиширано да звучи). И ето, че след 45 години, реших да преодолея този дискомфорт и да се "покажа".
С времето разбрах нещо много важно – хората не търсят перфектни думи. Те търсят истински човек. Дори, когато се объркаш, това може да се превърне в запомнящ се момент и да изиграе положителна роля.
Комуникацията не винаги ми е лесна, но виждам колко много зависи от нея. Да умееш да водиш разговор – дори светски – е важно. Понякога именно в тези "леки" разговори се създават най-силните връзки.
Истината е, че най-големите бариери в комуникацията не са в думите. Те са в нас – в страха как ще бъдем възприети, в съмнението дали сме достатъчно добри, в желанието да изглеждаме перфектни, в постоянното усещане, че не сме на мястото си. И това се усеща. Много се усеща. Тези бариери се преодоляват с практика, с приемане на себе си и със смелостта да бъдеш естествен.
За мен културата на словото не означава да говорим сложно или правилно. Означава да говорим ясно, точно, с уважение и със смисъл. Да знаеш кога да говориш… и кога просто да замълчиш. Не е важно колко и как говорим – важно е какво остава след думите ни.
Каква роля играе темата за естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Походката и осанката казват страшно много – още преди да си казал и дума. Случвало ми се е да вляза някъде и още в първите секунди да усетя, че хората вече са си изградили мнение. И то не заради това как съм облечена, а заради начина, по който стоя и се движа.
В моя случай това вероятно идва и от средата, в която работя – трябва да излъчваш стабилност и увереност, иначе бързо се усеща. А и в младините си бях за кратко в модния бранш, което също ми даде ценни уроци.
Осанката е вътрешно състояние. Тя не може да се изиграе. Ако я нямаш, колкото и да "чупиш стойки", в един момент истинското ти "Аз" си проличава… и тогава ефектът е по-скоро нелеп. Осанката е първото впечатление – тя или задържа вниманието, или го губи.
А за тялото – отдавна не го поддържам само за визия. Спортът за мен е начин да се "събера", да изчистя главата си и да си върна енергията. Време за мен – за ума и за тялото ми. Тенисът се появи в живота ми едва преди 6 години, но ме спечели веднага. Там има всичко – движение, концентрация, стратегия, характер… много в едно. А и е добър начин да изкараш напрежението – с удари по някой… в случая топката. В крайна сметка дисциплината в спорта е най-дългосрочната инвестиция в здравето на духа и тялото.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Да обичаш себе си не е нещо, което се случва изведнъж. Това е процес. И при мен също не е било винаги така. С времето разбрах, че ако не се грижиш за себе си, няма как да дадеш добра енергия на хората около теб. За мен това означава да си отделям време – дори и в най-натоварените дни. Понякога е спорт, понякога тишина, друг път пътуване или разходка. А защо не и шопинг – макар и онлайн.
Тенисът е моето хоби. Той ми дава много, учи ме на много и ми носи истинско удовлетворение. Там изключвам всичко – правя го само за себе си… и това е безценно.
Обичам да пътувам – не толкова заради самото място, колкото за усещането да изляза от ежедневието, дори от рутината, която иначе ми помага да подреждам деня си. Но винаги, когато се прибера у дома, съм още по-щастлива и удовлетворена. Най-дългите ми отсъствия са около 10 дни – след това просто ми липсва моето място.
Обичам планината – родена и израснала съм в Родопите. Но морето остава моята слабост. В най-осъзнатите си години живях близо до него повече от 15 години и шумът на вълните винаги ме връща към себе си – към моите ценности и равносметките, които всеки човек трябва да прави.
Обожавам семейните традиции. Това са онези моменти, които остават завинаги – в спомени, в усещане, в сърцето. Те създават стабилност и принадлежност – нещо, което днес все по-често липсва. За мен това е истинско богатство.
В бизнеса – категорично планирам, там няма как иначе. Но импровизацията също има своето място. В живота обаче съм се научила да оставям пространство за спонтанност. Защото често най-хубавите неща се случват точно когато не са планирани.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
В последните години личният бранд стана много важен. Истината обаче е, че много хора го разбират погрешно. Създават се образи – подредени, филтрирани, "перфектни". А на хората вече им омръзна да им се натрапват брандове, защото ясно усещат кога плащат за име, а не за качество.
Затова е важно да се гради име – но само ако зад него стои съдържание и то се надгражда. За мен имиджът не е това, което показваш. Той е това, което успяваш да задържиш и докажеш във времето. А репутацията… тя не се изгражда с думи, а с действия. С години постоянство – но може да бъде загубена за секунди. Най-важното за мен остава автентичността – да бъдеш същият човек и пред, и зад кадър.
Трите думи, с които бих се описала са устойчива, последователна, истинска.
Що се отнася до деловия вид при жените – не вярвам, че трябва да има един модел. Истинският делови стил е този, в който се чувстваш уверен. Когато визията ти отговаря на това, което си. Защото в крайна сметка дрехите не правят авторитета, а начинът, по който ги носиш.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
За мен е изключително важно да подбираш обкръжението си. С времето разбрах, че хората около теб или те дърпат напред, или те връщат назад. Средно положение почти няма.
Моят близък кръг се брои на пръстите на двете ми ръце. Кръг от стойностни хора, с които има смисъл, доверие и спокойствие. Хора, с които можеш да бъдеш себе си, без да се доказваш.
Вдъхновяват ме личности, които действат. Не тези, които говорят какво ще направят, а тези, които просто го правят – и покрай тях растеш. Не съм от хората, които следват конкретни имена или идоли. Вдъхновявам се от поведение, начин на мислене и действия.
А що се отнася до границите – те са задължителни. Дълго време си мислех, че да бъдеш добър означава да допускаш всички, да угаждаш на всеки. Но от опит разбрах, че това изтощава и не се оценява.
И както е казал Алеко Константинов: "Разни хора, разни идеали." Не можеш да се харесаш на всички... а и не трябва, защото ще загубиш индивидуалността си. Границите не са, за да отблъскват, а за да показват стойност и уместност. Те учат хората как да се отнасят с теб.