Когато шофьорската книжка носи повече радост от пълната шестица в дипломата, това вече значи нещо... Натали Банева е една от малкото дами в автомобилния бизнес у нас.
Тя се определя като ''момиче с бензин в кръвта'' още от студентската скамейка, когато, паралелно с лекции, изпити и стажове по журналистика започва да споделя дамската гледна точка към автомобилите от позицията на репортер в Radio France Internationale, редактор във водещия по това време автомобилен седмичник ''АвтоТруд'' и водеща на рубриката ''Токчета на газта'' в дамското списание Гала.
Младежката ѝ страст прераства в професионална кариера, с присъединяването и към екипа на Ratola – една от най-старите и утвърдени фирми-вносителки на автомобили в България, където отговаря за пазарното позициониране и налагане на новите продукти от портфолиото на групата Ratola. Ако знаете какво е Rexton или сте чували заBRABUS, това най-вероятно е резултат от нейната работа като Бранд Мениджър на тези марки.
След всичко това, Натали Банева е по-известна като ''Натали от Ратола'', ''Натали от Рекстън'' или ''Натали от БРАБУС'' – факт, който тя приема спокойно и с усмивка като признание за добре свършената работа.
Истинската красота на жените е магия, която трудно се описва с думи. Тя е дар и проклятие, инструмент и оръжие. Тя е онази особена енергия, която струи от погледа, прозира в жестовете, звънти в гласа и се разлива в думите тогава, когато е нужна – за да приласкае, за да утеши, за да омае, за да подчини... Да владееш и управляваш вибрацията на красотата, е изкуство, което не се отдава на всяка жена.
Колкото и сексистко да звучи, добрият външен вид е първото по важност качество за една жена, ако целта ѝ е да бъде приета в обществото. Не ми се иска това да е така, защото вярвам, че е несправедливо да съдим за една книга по нейната корица, но такива са моите наблюдения и би било глупаво да отричам реалността. Дори, от фалшива толерантност, някой да твърди, че външният вид няма никакво значение, от жената все още се очаква, на първо място, да бъде красива. Едва после могат да бъдат взети предвид и другите ѝ качества. Допускам, че съществуват и изключения от прилагането на този стереотип, но те са единици и само потвърждават неписаното правило да се дава предимство на красивите пред некрасивите жени.
Тук е мястото да поясня какво, всъщност, означава една жена да бъде красива, като цитирам откровението на великата Коко Шанел: ''Не всяка жена се ражда красива, но ако до 30-годишна възраст не е станала такава, значи е просто глупава''. Истински красива е жената с класа и стил, изграден върху себепознанието и желанието ѝ за самоусъвършенстване. Независимо от възрастта и природните си дадености, красивата жена се старае да е елегантна и премерена, тя знае как дискретно да прикрие своите недостатъци и да подчертае предимствата си. Тя е наясно с тенденциите, но няма да изкопира сляпо последния моден писък, който ще я превърне в карикатура, а ще подбере внимателно и умно това, което работи за нея, вдъхвайки уважение със своята зряла женственост и привлекателна увереност. Тя е Великолепната жена, пред която всички врати се отварят и която, поне в нашето общество, е приета с почит и уважение.
Като типичен представител на зодия близнаци, аз нямам един стил, а много стилове, които сменям с удоволствие според повода – делови, елегантен, ежедневен, спортен. Всеки мой стил, обаче, е съобразен с личните ми критерии за издържан и елегантен външен вид. Харесвам чистите линии, които описват красивите извивки на дамския силует, с много пестеливо използване на декоративни акценти и аксесоари. Държа на качествените материи, които са приятни на допир и осигуряват комфорт на тялото. Предпочитам неутралните тонове и дискретните графични принтове, а цветен или ексцентричен акцент, в повечето случаи, добавям чрез аксесоарите. Много харесвам големите красиви шалове, които са възхитително многофункционални – винаги нося такъв, когато пътувам, особено със самолет – освен че изглежда елегантно, успешно ме пази от настинка.
Смятам, че личният стил не само се изгражда, но и еволюира с времето. Той трябва да е отражение на нашата същност и да отразява трансформациите, през които преминаваме.
Нямам време за сложни ритуали (макар да не ми липсва желание), но за себе си открих, че хидратацията отвън и отвътре е достатъчна, за да поддържа чувствителната ми кожа чиста и млада. Старая се да пия достатъчно вода, а външно използвам често термален спрей, овлажняващи кремове с лека текстура и подхранващ балсам за устни. Държа си малки разфасовки от тези продукти винаги под ръка, имам даже в колата.
Ежедневното учене за мен е основна потребност, от която не бих могла да се откажа. В последните години моите търсения ме отведоха в най-разнообразни посоки. Натрупах нови знания и развих нови умения в области, които до този момент ми бяха непознати – от семиотика и философия, до програмиране. Въпреки че привидно нямат връзка с професията, която упражнявам, тези лични търсения и предизвикателства ми помогнаха да отворя съзнанието си, дадоха ми други гледни точки и значително промениха начина, по който възприемам света. Сега мога да разпиша човешкия живот като алгоритъм, но знам, че всеки ''if'', всеки избор, който определя посоката, в която ще поемем, е много по-вероятно да ни отведе до желаното място, ако успеем да разчетем знаците около себе си и вътре в себе си. И, това, което философски наричаме ''омагьосан кръг'' в програмирането се нарича ''безкраен цикъл''. За да не го допуснем, трябва да поставим в кода ''break;''. Все още, като че ли, не мога да поставям ''break'' на правилното място, но продължавам да опитвам, да се уча.
Моето осъзнаване през последната година е, че най-важното е не целта, а пътят. Това, че всеки ден и всяко действие са от значение, защото, както Джон Ленън съветваше своя малък син -''Животът е това, което ти се случва докато си правиш други планове''.
Любимата ми книга, от детските години до ден днешен, е ''Малкият принц'', най-краткият, но същевременно многопластов и истински учебник за живота, на който съм попадала. Препрочитала съм я и съм я изживявала многократно, в различни периоди от живота си, в контекста на различен жизнен опит и светоусещане.
Търсенето на баланс в живота е едно постоянно състояние. Не мисля, че съвършеният баланс е трайно постижим на този свят – може би само в кратки моменти, които остават в съзнанието ни като еталони за щастие. После нещо се случва, вади ни от крехкото равновесие и ние отново трябва да се борим да го възстановим. Балансът е по-лесно постижим, когато имаме стремеж, посока и вяра, когато вървим с изправена глава и гледаме напред, а не в краката си.
Бизнес по женски... защо не?! Всеки бизнес е възможен, когато и двете страни го искат и притежават необходимите качества. Не мисля, че полът е от значение, когато човек се ръководи от професионалната си етика.
Първото впечатление е важно, без съмнение. Освен ако не се стремим да попаднем в жълтите новини, впечатлението, което е препоръчително да оставим при запознанството си с нови хора, трябва да е приятно и адекватно на ситуацията.
Познаването на етикета много помага, за да направим добро първо впечатление и ни позволява да се чувстваме удобно в нова среда.
Резултатът от познаването на етикета трябва да е естествено поведение и непринудена елегантност, а не позиране и помпозност.
Много некомфортно се почувствах, когато за пръв път ми се наложи да мина от другата страна на микрофона и камерата. Говоренето пред публика е изпитание, което веднъж преодоляно, се превръща в удоволствие.
Комуникативна личност съм и единствената бариера, която ми се налага да преодолявам, в редки случаи, е езиковата.
Културата на словото е умението да се изразяваме така, че да бъдем правилно разбрани. Висока култура на словото е да умеем да се изразяваме не само точно, но и изящно.
Добрата походка и осанка, винаги правят добро първо впечатление. Искрено се възхищавам на жените, които имат добра стойка и елегантна походка. Това е ключ за Великолепие, който признавам си, несправедливо съм пренебрегвала за себе си.
Умея да ходя елегантно и дори да танцувам на високи токчета, но не обръщам достатъчно внимание на правилната стойка и това е нещото, което заедно с недостатъчната физическа активност в последно време, съм си набелязала да поправя. Предстои ми пренареждане на приоритетите.
Научих се да обичам себе си по трудния начин, но затова пък дълбоко и завинаги. Това е един от най-ценните уроци, които сама си преподадох и вече се опитвам, доколкото ми е възможно, да давам по-висок приоритет на грижите за себе си. Все още не ми се получава напълно, но мисля, че имам напредък. Отделям все повече време за себе си и своите потребности без да изпитвам вина за това. Анализирам грешките си без да се самобичувам. Експериментирам с грижи за тялото и духа, някои от които се оказват истински открития. Правя си малки подаръци и то точно такива, каквито ми харесват! И си позволявам да мечтая – смело, красиво, по момичешки наивно и ведро – така, както трябва да се мечтае.
Обичам да пътувам, да опознавам света и хората. Обичам и да се завръщам – към дома, към семейството, към себе си.
Любимата ми дестинация е един лазурен тропически остров, който свързвам с любов, безвремие и вкусни ананаси на закуска.
Нашите семейни традиции са често нестандартна интерпретация на общоприетото и отразяват личните ни предпочитания и разбирания за празника.
Плановете за пътуване създавам сама, не харесвам организираните и разчетени по часове програми.Основното ми правило за почивка, във всеки случай, е''Без напрежение!''.
Доскоро смятах, че развиването на личен бранд е необходимо само на хората, които под някаква форма продават себе си – актьори, фотомодели, политици, инфлуенсъри.
Самата аз, като Бранд мениджър, винаги съм фокусирала усилията си върху задкулисното популяризиране на поверените ми марки и създаване на интерес към техните продукти. Не изпитвам желание да съм широко известна, рядко съм излизала на преден план с лицето и името си, поддържала съм контакти на работно ниво само с хората, от които пряко е зависела работата ми, като винаги съм се старала да показвам професионализъм, добронамереност и коректност в отношенията. Накратко, полагала съм базова грижа за своята репутация и до момента това ми е било достатъчно.
Бурните промени в маркетинговата комуникация, които се наложиха през последните години, обаче, ме извадиха принудително от комфорта на анонимното творчество. Нарастващата употреба на социалните медии за рекламни цели, все по-честите B2B и B2C събития, в които се изявявам като посланик на марките, които представлявам, ме накараха да обърна повече внимание на личния си имидж. и на комуникационните си умения, които неминуемо оказват влияние върху възприемането на продукта. Дадох си сметка, че емоционална връзка с бранда се установява тогава, когато към адекватните вербални послания се добави многопластова невербална комуникация - едно важно допълнение към експертната компетентност. Така развиването на мой личен имидж и бранд започна да се очертава, ако не като необходимост, то поне като смислено звучаща стратегия. Основата му вече е положена спонтанно във времето - всеки колега може да потвърди, че когато стане въпрос за Натали, обикновено допълнението е не фамилното ми име, а марката, с която ме свързват.
Моят личен бранд, на този етап, носи заряда на страстта към автомобилното съвършенство и е резонира с марките Ratola и BRABUS. Дали и как ще го развия – времето ще покаже.
Ако трябва да опиша себе си с три думи, вероятно ще са: свободолюбива, креативна, перфекционистка. Ако последните две Ви се струват взаимоизключващи се, спомнете си, че зодиакалният ми знак олицетворява единството и борбата на противоположностите.
Успешният делови вид за една жена е този, който вдъхва доверие у нейните бизнес-партньори и клиенти. Той включва много повече от начина на обличане и пряко зависи от попрището, на което се изявява съответната дама.
Въпреки че обичам да се срещам с нови и различни хора, тези, с които общувам често, са внимателно подбрани. Не мога да ги сложа под общия знаменател ''социален кръг'', защото това понятие е твърде размито. Аз имам не кръг, а кръгове – семеен кръг, професионален кръг, приятелски кръг, философски кръг, а сега, благодарение на невероятната Йордана Димитрова, вече и великолепно-женски кръг. Всяка от тези общности, към които принадлежа, включва скъпи на сърцето ми и много стойностни личности, с които си взаимодействам по различен начин, според духа и правилата на съответния кръг.
Именно тези правила, в съчетание с личния ми усет за мярка и такт, определят границите в общуването, за които ме питате – във всеки кръг те са различни, а доброто възпитание изисква да ги познаваме и да се съобразяваме с тях. Не може да се общува по един и същи начин с колега, приятел, учител или роднина, нали?
Моите социални кръгове са в състояние на динамично равновесие – постоянно се менят, увеличават се или се свиват, приближават се и се отдалечават, частично се припокриват като в красива мандала. Най-близките ми хора, логично, попадат едновременно в няколко от гореизброените кръга. Общуването с тях е истинско удоволствие и смятам себе си за късметлийка, че ги имам в живота си.
Не бих споделила имена на хора, които ме вдъхновяват, защото списъкът ще стане твърде дълъг, освен това ще има нужда от обяснение какво конкретно намирам у всеки. Не си правя идоли, не страдам от илюзии, не бих искала да живея живота на някой друг, но очите и сърцето ми са винаги отворени за красивото и доброто, на което вярвам, че всеки е способен.
Снимки: Божидар Марков
Принц Датски (Thea Nishkoff) за арт-проект "Черно и бяло"
Личен архив
