Една италианска пролет – пътуване до слънчевата и вдъхновяваща Пулия
През март 2026 г. имах възможността да участвам в Erasmus+ проект в Южна Италия, който се проведе в района на Пулия. Заедно с млади хора от различни държави прекарах десет дни, изпълнени с нови места, срещи и незабравими преживявания.
Освен самия проект, използвах всяка свободна минута, за да открия част от най-красивите кътчета на Южна Италия. Днес ще ви разкажа за първата си среща с Пулия и за местата, които ме впечатлиха най-силно.
Бари
Пътуването ми започна на летището в Бари. Само няколко минути след кацането се качих на влака към центъра на града и още през прозореца започнах да виждам първите палми, светлите сгради и синьото небе, което сякаш изглежда различно в Южна Италия.
Първата ми спирка беше Avamposto, където оставих багажа си, закусих и изпих първото си италианско кафе. Мястото беше точно такова, каквото човек си представя, когато мисли за Италия: малки масички, аромат на прясно кафе и усещането, че денят тепърва започва.
След това дойде и първата ми среща с морето. Разходката по Lungomare di Bari беше едно от първите неща, които ме накараха да се почувствам така, сякаш наистина съм в Италия. От едната страна беше морето, а от другата се редяха светли сгради и палми. Въздухът миришеше на сол и пролет, а крайбрежната алея беше пълна с хора, които се разхождаха, караха колело или просто седяха на слънце.
Скоро след това се отправих към стария град на Бари. Първото място, което посетих, беше Basilica di San Nicola (базиликата „Свети Николай“). Базиликата е построена между 1087 и 1197 г., след като в Бари са пренесени мощите на Свети Николай. Именно заради тях църквата се превръща в едно от най-важните поклоннически места в Южна Италия. Огромната каменна сграда, дебелите стени и тишината вътре ме накараха да спра за миг и просто да си представя хората, които са рисували фреските по величествения таван.
За обяд се спряхме в La Locanda dell’ELFO, като мястото ни беше препоръчано от любезния собственик на магазина за сувенири, в който влязохме. Именно там опитах една от първите си истински италиански пасти, а след обяда разходката продължи към Cattedrale di San Sabino (катедралата „Свети Сабин“). Настоящата катедрала е построена през XII и XIII век върху останките на по-стара църква, разрушена през 1156 г. по време на обсадата на Бари. Най-интересното е, че всяка година на 21 юни слънчев лъч преминава през розетката на фасадата и осветява точно определено място на пода, превръщайки цялата катедрала в огромен каменен часовник.
След това стигнах и до Castello Svevo (Швабския замък). Първоначално замъкът е построен през 1132 г. от норманския крал Рожер II, но по-късно е разрушен. Настоящият му вид датира от XIII век, когато е възстановен от император Фридрих II. През вековете крепостта е използвана като дворец, военна крепост и дори затвор.
В края на деня пътуването продължи с влак до Джоя дел Коле и автобус до Алтамура. След кратка спирка за кафе и закуска на следващата сутрин пристигнах в Касано деле Мурдже и в Каса Назарет, мястото, което през следващите десет дни щеше да се превърне в мой дом.
Монополи
Един от най-красивите дни по време на престоя ми в Пулия беше денят, прекаран в Монополи. Преди да тръгнем, спряхме за сладолед в Gelateria Gentile. Малко след това се качихме на влака и пристигнахме в Монополи – малък град на брега на Адриатическо море, който изглеждаше като излязъл от картичка.
Първата ни спирка беше Porto Antico (старото пристанище), където малки лодки се поклащаха във водата, а около тях се издигаха светли сгради и каменни стени с аромат на история. След това разгледах Castello di Monopoli (замъка на Монополи) и продължих към Monopoli Lungomare (крайбрежната алея на Монополи). Замъкът е построен през 1552 г. по заповед на испанския вицекрал дон Педро де Толедо, за да защитава града от нападения по море. През вековете е използван като крепост, затвор и военен пост, а днес е едно от най-разпознаваемите места в Монополи.
По-късно посетих и Basilica concattedrale di Maria Santissima della Madia (базиликата „Света Мария дела Мадия“). Катедралата започва да се строи през 1107 г., но работата спира, защото няма достатъчно дървен материал за покрива. Според местната легенда през 1117 г. в пристанището се появява сал, носещ икона на Дева Мария и дървени греди, с които по-късно завършват църквата. И до днес именно тази икона е едно от най-важните неща, които се пазят вътре.
Най-силно обаче ме впечатлиха белите улички на Монополи. Малките площади, цветята по балконите и светлината, която се отразяваше в белите стени, направиха града едно от местата, които бих искала да посетя отново.
Сантерамо ин Коле
Предпоследният и последният ден от проекта преминаха в Сантерамо ин Коле. Именно там представихме игрите, които създадохме по време на проекта и които след това ще могат да бъдат използвани и в други държави.
Събитието се проведе в библиотека „Джовани Колона“ – красиво и модерно място, кипящо от живот и пълно с хиляди книги. Освен че представих играта заедно с българския екип, получих и възможността да участвам в подкаста на Radio Galattica. В епизода разказах повече за проекта, за преживяването си в Италия и за това какво ми е дало участието в Erasmus+.
Имах щастието в рамките на няколко дни да видя както морето и големите градове, така и малките места, които пазят съвсем различно настроение.
Обратно към дома
Последната ми спирка отново беше летище Бари-Палезе. След десет дни в Пулия се качих на самолета обратно към България с телефон, пълен със снимки и видеа, нови приятели и усещането, че това е само началото.
Пътуването ми в Пулия приключи, но споменът за него остана завинаги запечатан в сърцето ми. Част от тези десет дни ще останат не само в снимките и историите, които донесох със себе си, но и във CloudBound: Chapter 1 | Italy – филмът, в който се опитах да съхраня всички онези малки моменти, хора и места, които направиха първата ми среща с Италия толкова специална.