Интервю с ВЕЛИКОЛЕПНАТА Паолина Петракиева

ВИЗИТКА:

Паолина Петракиева е заместник - кмет по “Околна среда и климат” в Столична община район “Панчарево”. Родена е на 27 декември 1985 година, омъжена, майка на две прекрасни дъщери.

Висшето си образование завършва в Юридическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски” като магистър по специалността “Право”. Специализирала е “Правораздаване“ и „Право на ЕС”.

Професионалният й път започва като сътрудник в международната фондация “Културен диалог 21-ви век” с председател Анна Сендова. Има мениджърски и търговски опит в български компании, на част от които е била управител и собственик. След стаж в структурите на съдебната система и успешно положен изпит, придобива юридическа правоспособност. Работила е като юрисконсулт. Владее английски и испански език.

Успоредно с професионалния си път развива разнообразна социална дейност. Защитава и участва в редица обществени каузи като - ''Великолепната шесторка'', "Семейство за всяко дете”, каузата на фондация "Воден път" за закупуване и монтиране на специализиран воден лифт. Подкрепя и инициативите “Да изчистим България заедно”, “Коледни ангели”, фондация “Мечта за дете” и много други.

Удостоявана е с престижни награди, като “Мисис България”, ''Майка на годината”, “Вдъхновение” на First Lady Awards, “Мисис Дама на годината за благотворителност” и други.

Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външният вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?

Истинската красота на жените е в тайнството на излъчването и индивидуалността на всяка една от нас. Тя не може да се опише с думи, защото за мен красотата е в усещането на присъствието, на енергията, на личността.

Знаете поговорката “по дрехите посрещат…”, затова и външният вид на всяка дама е нейна визитна картичка и не бива да се подценява или пренебрегва.

Личният стил обаче се изгражда с времето, преминава през различни етапи, влияе се от модни течения и разбира се от моментни настроения. За мен чарът е тъкмо в тези промени на надграждане, на изграждане на самия себе си като разпознаваем почерк и акцент. Дори и да сменяме визиите си често или според събитието, всяка от нас притежава собствен прочит на детайлите и съзнателно или не, тя ги избира във всяко съчетание. Така, виждайки съответната дама, често възкликваме “Това е толкова в твой стил!”

За моята същност характерни акценти са както изчистените линии, така и животинските принтове, огромните цветя или нежните шалове, които разчупват и най-строгата визия, като същевременно придават романтика или доза предизвикателност, в зависимост от търсения ефект. Мярката обаче е винаги от значение. Прекалената помпозност не е за мен и избягвам твърде смели съчетания и експерименти. Точно затова и любимите ми цветове са класическите – снежно бяло към екрю, жарко червено или елегантното тъмно синьо.

Като ритуали за красота бих определила ежедневната рутина в грижата за лицето. Имам правило никога, колкото и да съм уморена вечер, да не си лягам с грим. Това е изключително важно за младостта на кожата, освен нейната чистота и свежест. Първо използвам дълбоко измиващ гел, след това двуфазен лосион за почистване на грим, измивам обилно лицето си с много топла вода, за да бъде по-възприемчиво за последващата грижа с бяла козметика и успокояващ масаж. Обичам, когато имам възможност и време, да се оставям в ръцете на професионалистите и да изпробвам различни процедури, съобразени с възрастта и типа на моята кожа. Харесвам и се наслаждавам на почти всички ритуали за красота, с изключение на криотерапиите – не ми е приятно нищо свързано с охлаждане, предпочитам загряващите процедури с етерични масла или шоколад.

Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?

Напълно съм съгласна с твърдението, че човек се учи докато е жив и аз съм пример за това. Знанията трябва да се поддържат не по-малко от външния вид, защото те са другата страна на визитната ни картичка и втората част от поговорката, “…а по ума изпращат!”

Последната година беше доста бурна и трудна за мен, започнах да се уча на търпение, което доскоро определено ми липсваше. Осъзнах нагледно смисъла на една арабска сентенция, която се беше запечатала в съзнанието ми, че това което е отредено за нас, ще ни намери дори и през 9 планини, а това което не е – ще се изплъзне дори и да е между пръстите ни. Прекалената прибързаност, необмисленост и припряност, всичко да се случва на мига, тук и сега, не се оказват винаги печеливша формула. Затова започнах много внимателно да преценявам хората, с които общувам, и как. Ситуациите, в които изпадам. Грешките, които да не повтарям и поуките, които да не забравям.

За мен забележителна книга е романът на Достоевски “Престъпление и наказание”. Страстта ми към правото, или по-точно към правдата, може би са закодирали в мен необходимостта винаги да търся справедливост, да изследвам “химичните” процеси в душата, да намирам причинно-следствената връзка за всяко действие или бездействие, без оправдания, извън нормативните рамки, но в интерес на истината.

Любими мои четива са енциклопедичните и историческите книги, тъй като обичам да си припомням и обогатявам познанията си. Наскоро открих книгата “Приказка за България”, луксозно издание, чийто лукс е в заряда, който носи - величие и великолепие, преплетени с достолепието на историята и оживелите легенди между страниците. Заслужава място във всеки един дом. От по-разтоварващата литература, напоследък избирам такива четива, които обективно отразяват днешната действителност, колкото и да е сурова и нелицеприятна понякога. Абсолютен фаворит в това отношение е романът “Хранилка” на младия автор Иван Комита, който не случайно очаква превода си за дебют отвъд океана - неизчерпаем извор на сюжети и образи, ангели и демони, вътрешни борби и победи, себеосъзнавания и саможертви, власт и свобода.

С две думи - търсенето и намирането на баланс в живота - мисията възможна или не, зависи от самия подход към ситуацията и нашето възприятие към случващото се. Лично за себе си, все още съм далеч от постигането на равновесие, но по-важното е, че имам едни мислени везни, с които да отмервам приоритетите и да задавам посоките си.

Вярвам в завихрянето и силата на женската енергия, затова словосъчетанието “бизнес по женски”, никак не ме учудва. Екипът, част от който съм, в професионално отношение, се ръководи от силна мъжка ръка, но ядрото му се състои от здраво стъпили на земята жени. Допълващите позитивни вибрации на дамите около мен ни свързват в перфектния пъзел и ме карат да се чувствам точно на мястото си.

Важно ли е първото впечатление, което оставяме когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни?Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?

Да, първото впечатление е много важно, но за мен по-голямо значение има последващата комуникация, особено ако става дума за работа. Има хора, които първоначално умело могат да прикрият истинската си същност, но на “второ четене”, да разкрият действителния си характер и намерения. Затова, запознавайки се с нови хора, винаги съм изключително предпазлива, съблюдавам всеки детайл от общуването и съответно трудно допускам някого до себе си с лекота.

Етикет, протокол и обноски се учат и ако в младежките ни години съществува донякъде оправдание за неглижирането им, то след определена възраст е почти недопустимо да не сме научили тези писани и неписани правила. Всичко е въпрос на желание, но и на уважение към самите нас, към събеседниците ни, към гостите ни, към домакините на дадено събитие. Доброто възпитание винаги е на мода, а съчетано с доброто познание, може само да ни гарантира перфектното първо и последващо впечатление.

Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?

Умението да говорим с удоволствие пред публика не е присъщо за всеки. Избирайки професията си, трябва да преценяваме на какво сме готови за развитието си, отдава ли ни се, имаме ли харизмата да приковаваме вниманието на голяма аудитория… За да не бъде говоренето изпитание, важен фактор е да бъдем подготвени. Имайки увереността в собствените си тези и знания, остава само да се преборим със “сценичната треска”, за да постигнем пълен успех.

Определям себе си като комуникативна личност и сега, замисляйки се по темата, с гордост мога да затвърдя, че обикновено имам водеща роля в разговорите, не оставям място за конфузно мълчание или тишина, намирам бързо общи теми, реагирам във всякакви ситуации.

Липсата на обща култура, стеснителността, ниското самочувствие, вследствие на недостатъчна компетентност, са основни бариери в комуникацията между хората. Всички тези фактори могат да бъдат преодолени чрез обогатяване на езиковата и общата култура, чрез предварителна подготовка за срещата, която ни предстои, чрез увереност от постигнатите знания и резултати.

Изразът “култура на словото” за мен обобщава не само коректността на фактите, но също чистотата на изказа и използването на богатството на езика. Общувайки вярно и красиво, няма как да сбъркаме!

Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?

Женствеността на една дама е не само в походката и стойката, но и в маниерите, погледа, жестовете. Естетиката на движенията е нещо, което или притежаваме по рождение, или можем да положим усилия и да се обучим.

Осанката на една жена е от голямо значение за нейното възприемане от околните и не случайно има толкова много изписани мерки за съвършенство, примери за симетрия и модели за подражание. И тук истината е една - имаме ли воля и разум да постигнем онова, което е най-доброто за нас самите, да създадем собствена индивидуалност, без да имитираме някого, да подчертаем предимствата си, без да влизаме в рамката на “топ моделите”, да скулптурираме свой модел, който ще бъде достоен сам по себе си за подражание. Силата на излъчването е в уникалността на всяка от нас, само трябва да я овладеем и да я използваме правилно.

Старанието да се грижим за тялото си, така че не само да изглеждаме прекрасно, но и да се чувстваме по същия начин, се обуславя от начина ни на живот и хранене, от активността ни и спорта. Работата за това е комплексна, изисква цел и концентрация. Важно е да се чувстваме добре в кожата си, затова поддържайки ума и психиката бистри, ще доведем и физиката си до необходимата висота.

Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?

Все по-често попадам на статии и проникновения, че обичта към себе си трябва да е водеща, за да бъдем щастливи. На този етап от живота си обаче, все още не съм успяла да усвоя тази практика. Предпочитам да раздавам обич първо на любимите си хора, да ги виждам усмихнати, приятно изненадани, вдъхновени от това, което съм направила за тях, отколкото да мисля само за себе си.

Намирам спокойствие и умиротворение в дългите разходки, за които все по-рядко за съжаление ми остава време. Обичам да изразявам себе си чрез изобразителното изкуство, да изработвам или украсявам, с ръцете си, индивидуални подаръци за близките си, да вдъхвам уникалност на предметите и посланията, с които показвам отношението си.

Любимата ми дестинация е тази, която все още не съм посетила. Имам много мечтани локации и въпреки променливите световни ветрове на несигурност и напрежение, вярвам, че ще започнем да пътуваме по-често и по-спокойно.

Традиционно съботата и неделята са за семейството ми. Отдавам се на интересни рецепти, изпълнявам желанията на децата, старая се да ги приобщавам към всяка дейност вкъщи, предизвиквайки техния интерес, а не да им предоставям всичко на готово. Имаме си много игри и закачки, така че никога не е скучно в нашия дом.

Не следваме стриктна програма, по-скоро сме по импровизациите, тъй като всичките ми опити за план-график и определен ред, нямат особено голям успех.

През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?

Личният имидж в последно време не е просто актуална самоцел, това е потребността от лично представяне, чрез което заявяваме себе си пред обществото. Затова е толкова важно да развиваме правилно потенциала си, разбира се с помощта на доверени професионалисти като вдъхновяващата създателка на “Кръгът на Великолепната жена” , Йордана Димитрова. Това е точното място, на което да получим насоки, да усъвършенстваме техниките, за да развием и преоткрием както силните си личностни качества, така и талантите си. Това е кауза, която много уважавам и подкрепям.

Обикновено оставям околните да ме оценяват, но ако трябва да се опиша с три думи, те вероятно биха били - преданост, упоритост и доброта.

Успешният делови вид за една жена се определя на първо място от нейната увереност. Имаме ли експертизата и желанието за работа, всичко останало по отношение на цялостната ни визия са допълнения, които биха могли да бъдат поправени във всеки един момент. И тук консултацията с професионалисти, никога не би била излишна. Правилните съчетания на материи, линии и нюанси, съобразно сферата на практиката ни, физиката и темперамента ни, са ключови за успешното делово послание.

Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли е да поставяме граници в общуването си с хората?

Обкръжението ни е онзи коректив, който говори за нас дори и в наше отсъствие. Не случайно една от най-старите житейски мъдрости гласи: “Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си!”. Въпреки това, през годините всеки от нас среща както “правилните” хора, така и “неправилните” и от нас самите зависи в кой момент, какъв избор ще направим.

Мнителността на козирога е доста силно развита у мен и може би затова имам много и добри познати, но малко и доказани приятели.

Сигурна съм, че всички много обичаме красивите сюжети, филмите с “хепи енд”, образите на редица актьори и актриси, превъплъщенията им. Истината обаче е, че в реалността трябва да сме здраво стъпили на земята и да преценяваме възможностите си. Това не пречи да мечтаем, да черпим вдъхновение и да се стремим към съвършенство. Но за мен привидно бляскавите личности, не са критерият за успех и непременно подражание, най-малкото, защото никога не можем да бъдем напълно наясно с цената, която са платили в замяна. Затова предпочитам музи, до които мога да се докосна, които да познавам, за да мога с основание да се възхищавам. Такъв пример е моята майка, която е от онези магнетични жени, носещи неизчерпаем позитивизъм и вдъхновение, достойна за подражание и респект. Обичам я, както и цялото си семейство! Всеки ден благодаря на Господ, че точно те са до мен и се моля само да бъдем живи и здрави, за да продължваме да се подкрепяме и успяваме заедно във всичко, да бъдем добър пример за децата ни, както нашите родители са винаги верен пътеводител за нас!

Поставянето на граници в общуването за мен е въпрос на необходимост и етикет. За да извоюваме своя авторитет, задължително следва да спазваме общоприетите норми на поведение и в деловия, и в частния случай. Фриволността и маниерниченето не кореспондират със сериозност, затова например обръщението на “Вие” или на “ти”, към нов събеседник, е един от показателите за добро възпитание и уважение.