ВИЗИТКА:
Стефани Петрунoва е психотерапевт и фасилитатор, чиято мисия е да помага на хората да се свържат по-дълбоко със себе си и с другите чрез осъзнатост в тялото и автентичност в живота.
В своята практика тя съчетава психотерапия, телесно-ориентирани подходи и групови процеси, които подкрепят хората да изграждат устойчивост, вътрешна свобода и хармония.
Създател е на програмата Свързване, включваща 12 модула за личностно развитие, както и на международни уъркшопи, които представя на фестивали и професионални общности в Европа.
Освен индивидуалните сесии, Стефани развива обучителни формати, ритрийти и авторски проекти, вдъхновени от дълбоката ѝ вяра, че истинската трансформация започва с едно просто, но смело действие – да се обърнеш навътре и да се свържеш със себе си.
Стефани Петрунoва е психотерапевт и фасилитатор, чиято мисия е да помага на хората да се свържат по-дълбоко със себе си и с другите чрез осъзнатост в тялото и автентичност в живота.
В своята практика тя съчетава психотерапия, телесно-ориентирани подходи и групови процеси, които подкрепят хората да изграждат устойчивост, вътрешна свобода и хармония.
Създател е на програмата Свързване, включваща 12 модула за личностно развитие, както и на международни уъркшопи, които представя на фестивали и професионални общности в Европа.
Освен индивидуалните сесии, Стефани развива обучителни формати, ритрийти и авторски проекти, вдъхновени от дълбоката ѝ вяра, че истинската трансформация започва с едно просто, но смело действие – да се обърнеш навътре и да се свържеш със себе си.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външният вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Истинската красота за мен е резултат от вътрешна подреденост и присъствие в тялото. Когато една жена е във връзка със себе си - с мислите, стойката, границите си, лицето ѝ естествено се озарява.
Външният вид има значение дотолкова, доколкото подкрепя автентичността, а не я прикрива. Красотата не е усъвършенстване на образ, а проява на истина.
Личният ми стил е комбинация от минимализъм с мека женственост - изчистени линии, удобни кройки, естествени материи. Цветовете ми са земни и спокойни - пясъчно, бежово, топло бяло, меки зелени и тюркоазени нюанси. Принтовете - пестеливи, органични, без силен контраст. Обичам деликатни бижута - фино колие, малки обеци, понякога шал с текстура. Искам дрехите да дишат заедно с мен - да служат на движението, а не на позата.
В основата на моите ритуали за красота са ритуалите на присъствието: сутрешно заземяване 2–3 минути дъх + кратко раздвижване на тялото. Хидратацията и сънят са най-добрият "козметик". Нежно почистване на кожата, хидратиращ серум, висок SPF. Предпочитам гримът ми да е естествен и подчертаващ, а не прикриващ. През деня правя кратки паузи за "сканиране" на усещанията и освобождаване от излишното напрежение. Вечерният ми ритуал се състои от топъл душ, благодарност за изминалия ден и 5–7 минути притихване преди сън.
За мен грацията идва от умението да се регулираме - когато нервната система е успокоена, стойката се изправя, погледът омеква, жестовете стават ясни. Така външният вид се превръща в покана за близост и доверие, а не в маска.
Външният вид има значение дотолкова, доколкото подкрепя автентичността, а не я прикрива. Красотата не е усъвършенстване на образ, а проява на истина.
Личният ми стил е комбинация от минимализъм с мека женственост - изчистени линии, удобни кройки, естествени материи. Цветовете ми са земни и спокойни - пясъчно, бежово, топло бяло, меки зелени и тюркоазени нюанси. Принтовете - пестеливи, органични, без силен контраст. Обичам деликатни бижута - фино колие, малки обеци, понякога шал с текстура. Искам дрехите да дишат заедно с мен - да служат на движението, а не на позата.
В основата на моите ритуали за красота са ритуалите на присъствието: сутрешно заземяване 2–3 минути дъх + кратко раздвижване на тялото. Хидратацията и сънят са най-добрият "козметик". Нежно почистване на кожата, хидратиращ серум, висок SPF. Предпочитам гримът ми да е естествен и подчертаващ, а не прикриващ. През деня правя кратки паузи за "сканиране" на усещанията и освобождаване от излишното напрежение. Вечерният ми ритуал се състои от топъл душ, благодарност за изминалия ден и 5–7 минути притихване преди сън.
За мен грацията идва от умението да се регулираме - когато нервната система е успокоена, стойката се изправя, погледът омеква, жестовете стават ясни. Така външният вид се превръща в покана за близост и доверие, а не в маска.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
"Учи се цял живот" - напълно съм съгласна с това твърдение. Според мен интелектът не е само натрупване на факти, а способност за фино различаване - да чуваш нюансите в себе си и в другия, да свързваш знанията с живия опит. Учението е движение между глава, сърце и тяло.
Най-ценният ми урок през последната година беше, че темпото е интелект - когато забавя, започвам да виждам по-ясно. Регулацията на нервната система не е екстра, а платформа за творчество, емпатия и качествена работа. Другият ценен урок е: граници = щедрост - ясното "не" пази енергията и прави присъствието ми по-ценно за хората.
Сред книгите, към които често се връщам, е "The Body Keeps the Score" на Бесел ван дер Колк - силна среща между наука и човечност за това как тялото помни и как може да се излекува. Обичам и кратките есета, които отварят нови перспективи без да натоварват.
Баланс в живота е възможен, когато приемем, че балансът е динамика, а не статична линия. Понякога тежестта е към отдаване, друг път - към грижа за себе си. Имам малки маркери: дъх, стойка, сън, време без екран. Когато те са на място, останалото се подрежда.
Бизнес по женски - вярвам, че съществува. За мен това означава: устойчиво темпо вместо изтощаваща гонитба. Връзка преди продажба - автентична комуникация, която кани, а не натиска. Цикличност – работа в ритъм с личните и сезонните цикли. Граници и цена, които пазят професионалиста. Общност и сътрудничество вместо конкуренция на всяка цена. Когато знанието се превърне във въплътено разбиране, интелектът става мъдрост, а бизнесът – естествено продължение на живота.
Най-ценният ми урок през последната година беше, че темпото е интелект - когато забавя, започвам да виждам по-ясно. Регулацията на нервната система не е екстра, а платформа за творчество, емпатия и качествена работа. Другият ценен урок е: граници = щедрост - ясното "не" пази енергията и прави присъствието ми по-ценно за хората.
Сред книгите, към които често се връщам, е "The Body Keeps the Score" на Бесел ван дер Колк - силна среща между наука и човечност за това как тялото помни и как може да се излекува. Обичам и кратките есета, които отварят нови перспективи без да натоварват.
Баланс в живота е възможен, когато приемем, че балансът е динамика, а не статична линия. Понякога тежестта е към отдаване, друг път - към грижа за себе си. Имам малки маркери: дъх, стойка, сън, време без екран. Когато те са на място, останалото се подрежда.
Бизнес по женски - вярвам, че съществува. За мен това означава: устойчиво темпо вместо изтощаваща гонитба. Връзка преди продажба - автентична комуникация, която кани, а не натиска. Цикличност – работа в ритъм с личните и сезонните цикли. Граници и цена, които пазят професионалиста. Общност и сътрудничество вместо конкуренция на всяка цена. Когато знанието се превърне във въплътено разбиране, интелектът става мъдрост, а бизнесът – естествено продължение на живота.
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им в живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Първото впечатление има значение, защото предшества думите и често се "чете" през тялото: стойка, поглед, темпо на движение, качество на присъствие. Когато сме регулирани - дъхът е равен, раменете отворени, гласът ясен - другият улавя спокойствие и уважение. Това е език на тялото, който казва: "Тук съм, виждам те", преди визитката и титлите.
Етикетът и добрите обноски са рамка за уважение - не за демонстрация. Те пазят граници, създават предвидимост и сигурност в общуването. В терапевтичната и обучителната работа тази рамка е безценна: идването навреме, слушането без прекъсване, ясното съгласие и отказ - това са форми на етикет, които поддържат доверие.
Що се отнася до етикета на маса, винения, светски, бизнес и международен етикет - той може да бъде и необходимост, и помпозност. Разликата е в намерението: необходимост, когато служи на уважението към другия, към културата и контекста - особено при международни срещи, където малките знаци на информираност отварят врати. Помпозност, когато се използва за превъзходство и отделяне. Тогава формата изпреварва човечността.
Моето правило е просто: съдържанието преди формата, присъствието преди протокола. А когато формата подкрепя съдържанието - тя е елегантна, тиха и много ефективна. В този смисъл, маниерите и жестовете са продължение на вътрешната ни настройка - колкото повече сме в контакт със себе си, толкова по-естествено излъчваме уважение, такт и топлина.
Етикетът и добрите обноски са рамка за уважение - не за демонстрация. Те пазят граници, създават предвидимост и сигурност в общуването. В терапевтичната и обучителната работа тази рамка е безценна: идването навреме, слушането без прекъсване, ясното съгласие и отказ - това са форми на етикет, които поддържат доверие.
Що се отнася до етикета на маса, винения, светски, бизнес и международен етикет - той може да бъде и необходимост, и помпозност. Разликата е в намерението: необходимост, когато служи на уважението към другия, към културата и контекста - особено при международни срещи, където малките знаци на информираност отварят врати. Помпозност, когато се използва за превъзходство и отделяне. Тогава формата изпреварва човечността.
Моето правило е просто: съдържанието преди формата, присъствието преди протокола. А когато формата подкрепя съдържанието - тя е елегантна, тиха и много ефективна. В този смисъл, маниерите и жестовете са продължение на вътрешната ни настройка - колкото повече сме в контакт със себе си, толкова по-естествено излъчваме уважение, такт и топлина.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Говоренето пред публика за мен е едновременно изпитание и удоволствие. Изпитание, защото винаги изисква събиране на енергия и яснота. Удоволствие, защото в този момент се отваря поле на споделеност и връзка. Когато съм пред публика, се стремя да говоря не "на" хората, а "с тях".
Комуникативна личност съм, но избирам дълбочината пред шума. Светските разговори имат своя чар - те са мостове за първи контакт. Важното е да има искрен интерес, а не просто размяна на реплики. Понякога една усмивка или внимателно изслушване казват повече от многото думи.
Основните бариери в комуникацията са слушане през собствените ни страхове и очаквания, бързане да отговорим вместо да чуем, липса на присъствие в собственото ни тялото. Ако се откажем от идеята да убедим и вместо това се опитаме да разберем, разговорът става среща, а не битка.
Култура на словото означава да създаваме пространство с думи, които носят яснота, а не объркване. Думи, които пазят, вместо да нараняват. Думи, които свързват, вместо да делят.
Словото е като дъх - невидимо, но оформя атмосферата. Когато го избираме осъзнато, то става инструмент на уважение, смисъл и вдъхновение.
Комуникативна личност съм, но избирам дълбочината пред шума. Светските разговори имат своя чар - те са мостове за първи контакт. Важното е да има искрен интерес, а не просто размяна на реплики. Понякога една усмивка или внимателно изслушване казват повече от многото думи.
Основните бариери в комуникацията са слушане през собствените ни страхове и очаквания, бързане да отговорим вместо да чуем, липса на присъствие в собственото ни тялото. Ако се откажем от идеята да убедим и вместо това се опитаме да разберем, разговорът става среща, а не битка.
Култура на словото означава да създаваме пространство с думи, които носят яснота, а не объркване. Думи, които пазят, вместо да нараняват. Думи, които свързват, вместо да делят.
Словото е като дъх - невидимо, но оформя атмосферата. Когато го избираме осъзнато, то става инструмент на уважение, смисъл и вдъхновение.
Каква роля играе темата за естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Естетиката на движенията е тиха, но изключително силна част от излъчването на една жена. Походката и осанката са първият "език", който тялото говори - още преди думите и дори преди усмивката. Те издават отношението ни към себе си - дали сме в доверие със собственото тяло или в битка с него.
Да, една жена може да направи впечатление само с походката и осанката си. Изправената стойка, плавният ритъм, осъзнато стъпване на земята - всичко това говори за увереност, присъствие и вътрешен мир. Човекът отсреща веднага усеща дали походката е бързане, напрежение или центрираност и мекота.
За мен движението е форма на медитация. Освен ежедневните кратки практики за разтягане и осъзнаване, имам свой маршрут на Витоша, който изкачвам три пъти седмично. Това е моят начин да комбинирам физическа сила с вътрешно успокояване - в планината дишането се връща в ритъм, мислите се подреждат, а тялото се чувства свободно и жизнено. Не бих казала, че спортувам в класическия смисъл - по-скоро практикувам движение като грижа - разходки сред природата, упражнения за гъвкавост, телесна осъзнатост. При мен спортът е не толкова дисциплина, колкото начин да празнувам възможността на тялото да бъде живо, стабилно и красиво в своята естественост.
Да, една жена може да направи впечатление само с походката и осанката си. Изправената стойка, плавният ритъм, осъзнато стъпване на земята - всичко това говори за увереност, присъствие и вътрешен мир. Човекът отсреща веднага усеща дали походката е бързане, напрежение или центрираност и мекота.
За мен движението е форма на медитация. Освен ежедневните кратки практики за разтягане и осъзнаване, имам свой маршрут на Витоша, който изкачвам три пъти седмично. Това е моят начин да комбинирам физическа сила с вътрешно успокояване - в планината дишането се връща в ритъм, мислите се подреждат, а тялото се чувства свободно и жизнено. Не бих казала, че спортувам в класическия смисъл - по-скоро практикувам движение като грижа - разходки сред природата, упражнения за гъвкавост, телесна осъзнатост. При мен спортът е не толкова дисциплина, колкото начин да празнувам възможността на тялото да бъде живо, стабилно и красиво в своята естественост.
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Да обичам себе си означава да съм в грижа и уважение към тялото, ритъма и границите си. Изразявам тази любов чрез достатъчно сън, време сред природата, съзнателно движение и малки ежедневни паузи за дъх и присъствие. Казвам си "да" на това, което ме зарежда и "не" на това, което ме изтощава.
Едно от хобитата ми, чрез което почивам активно, е малката градска градина - отглеждам домати, ягоди, малини и много цветя на терасата. Обичам да рисувам, да работя с глина - материал, който заземява и успокоява и да практикувам спортен риболов, който за мен е едновременно тишина и концентрация.
Любимите ми дестинации са свързани с водата и природата – морето, реките, както и планините. Природата е мястото, където нервната система се регулира естествено, а сетивата се връщат към ясен и спокоен ритъм.
Една от любимите ми семейни традиции са вечерите пред камината със семейството, с чаша вино и приятна музика - малък ритуал на близост, благодарност и забавяне на ритъма.
Обичам да планирам важните ангажименти и процеси, за да пазя устойчивостта си, но оставям полета за импровизация в творческите и човешките срещи. Тази комбинация ми позволява да съм едновременно ефективна и жива.
Едно от хобитата ми, чрез което почивам активно, е малката градска градина - отглеждам домати, ягоди, малини и много цветя на терасата. Обичам да рисувам, да работя с глина - материал, който заземява и успокоява и да практикувам спортен риболов, който за мен е едновременно тишина и концентрация.
Любимите ми дестинации са свързани с водата и природата – морето, реките, както и планините. Природата е мястото, където нервната система се регулира естествено, а сетивата се връщат към ясен и спокоен ритъм.
Една от любимите ми семейни традиции са вечерите пред камината със семейството, с чаша вино и приятна музика - малък ритуал на близост, благодарност и забавяне на ритъма.
Обичам да планирам важните ангажименти и процеси, за да пазя устойчивостта си, но оставям полета за импровизация в творческите и човешките срещи. Тази комбинация ми позволява да съм едновременно ефективна и жива.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Личният имидж и брандът са важни, защото са начинът, по който светът се среща с нашата същност. Съгласна съм с акцента върху тях, но вярвам, че имиджът трябва да е автентично продължение на вътрешния ни свят, а не изкуствена опаковка. Успешният личен бранд е този, който говори истината ни и създава доверие, а не този, който впечатлява за мига.
В три думи бих се описала така: Свързаност - със себе си, хората, живота. Свобода - да живея и работя според собствената си истина. Устойчивост - да създавам ритъм и опора за себе си и другите.
Успешният делови вид за жените е в естествената елегантност - стил, който съчетава професионализъм с женственост, без маска или пренатягане. Това означава: чисти линии, удобни материи, спокойни цветове, фини акценти в аксесоарите. Най-важното е дрехата да "говори" на същия език като стойката, погледа и думите. Така деловият вид не просто впечатлява, а излъчва доверие, яснота и присъствие. Вярвам, че истинската репутация не се изгражда с костюм или визитка, а с последователност между това, което казваме и начина, по който живеем.
В три думи бих се описала така: Свързаност - със себе си, хората, живота. Свобода - да живея и работя според собствената си истина. Устойчивост - да създавам ритъм и опора за себе си и другите.
Успешният делови вид за жените е в естествената елегантност - стил, който съчетава професионализъм с женственост, без маска или пренатягане. Това означава: чисти линии, удобни материи, спокойни цветове, фини акценти в аксесоарите. Най-важното е дрехата да "говори" на същия език като стойката, погледа и думите. Така деловият вид не просто впечатлява, а излъчва доверие, яснота и присъствие. Вярвам, че истинската репутация не се изгражда с костюм или визитка, а с последователност между това, което казваме и начина, по който живеем.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
Да, важно е да подбираме обкръжението си. Хората около нас влияят на нашия ритъм, енергия и мироглед. Общуването може да бъде подхранващо или изтощаващо, затова вярвам, че качеството е по-важно от количеството.
За мен стойността е в дълбочината. Имам тесен кръг от хора, с които можем да споделяме тишината, смеха и трудните моменти.
Вдъхновяват ме жени и мъже, които имат смелост да живеят автентично и в синхрон със себе си. Често това са мои учители, артисти, както и колеги, които внасят светлина и човечност в професията.
Да, границите са същностни в общуването. Те не са стена, а рамка, която пази и мен, и другия. Когато казваме ясно "не", създаваме безопасност и уважение. Така връзките стават по-истински, защото се основават на доверие, а не на изискване или жертване.
Социалният кръг е като градина – има нужда от грижа, светлина и съзнателен избор кои семена да посяваме и подхранваме.
За мен стойността е в дълбочината. Имам тесен кръг от хора, с които можем да споделяме тишината, смеха и трудните моменти.
Вдъхновяват ме жени и мъже, които имат смелост да живеят автентично и в синхрон със себе си. Често това са мои учители, артисти, както и колеги, които внасят светлина и човечност в професията.
Да, границите са същностни в общуването. Те не са стена, а рамка, която пази и мен, и другия. Когато казваме ясно "не", създаваме безопасност и уважение. Така връзките стават по-истински, защото се основават на доверие, а не на изискване или жертване.
Социалният кръг е като градина – има нужда от грижа, светлина и съзнателен избор кои семена да посяваме и подхранваме.
Снимки: Костадин Кръстев - Коко
