Причудливи приказно - фантастични форми, безкрайни пейзажи като от друга планета и шарени балони! Първата ми среща макар и само на снимки с Кападокия предизвика у мен непреодолимо желание да видя всичко това на живо. От този момент мина време, но желанието си оставаше и всеки път щом видех тези шарени балони и уникални скални образувания си казвах -Ще отида!
Правилното произношение е Каппадукка и означава Земя на красивите, породисти коне.
Мина доста време от тази първа среща и ето ме сега на път да сбъдна тази моя мечта!
Правилното произношение е Каппадукка и означава Земя на красивите, породисти коне.
Мина доста време от тази първа среща и ето ме сега на път да сбъдна тази моя мечта!
Ден 1 - полет до Анталия
Полета мина спокойно и почти неусетно - само 1 час и 30минути. Уцелихме първия ден след празниците в Турция и любезно бяхме помолени да отидем в хотела след 15:30 часа, което позволи да прекараме един час в Анталия - на едно емблематично за града място - водопада Карпуз Калдаран - отнасящ дини. Това име се е наложило в миналото тъй като във водата са държали дините и пъпешите, за да не се развалят. Често пъти мрежите са се късали и плодовете са били отнасяни от силното течение в морето и за хората в лодките се е откривала интересна гледка от падащи дини и пъпеши заедно с водата. Към днешна дата се казва Дюрюм и около него е развит много красив парк със заведения и кафета.
Втората част от деня мина в пътуване по живописен път с нацъфтели Зокуми и китни градчета. Посрещнаха ни с освежителна напитка подобна на нашата Скрежина и бързо ни настаниха. Падна ни се стая на последния етаж с красив изглед от морето до планините. Въпреки умората от пътуването и недоспиването след вечеря си направих разходка по брега на морето. Направи ми впечатление огромната на ширина пясъчна ивица и много финият като пудра пясък. Имаше пълнолуние, което правеше прекрасна лунна пътека и доста романтично настроение!
Приключението започна много бещаващо и с вълнение очаквам утре, защото се оправяме към целта -Кападокия и балоните!
Полета мина спокойно и почти неусетно - само 1 час и 30минути. Уцелихме първия ден след празниците в Турция и любезно бяхме помолени да отидем в хотела след 15:30 часа, което позволи да прекараме един час в Анталия - на едно емблематично за града място - водопада Карпуз Калдаран - отнасящ дини. Това име се е наложило в миналото тъй като във водата са държали дините и пъпешите, за да не се развалят. Често пъти мрежите са се късали и плодовете са били отнасяни от силното течение в морето и за хората в лодките се е откривала интересна гледка от падащи дини и пъпеши заедно с водата. Към днешна дата се казва Дюрюм и около него е развит много красив парк със заведения и кафета.
Втората част от деня мина в пътуване по живописен път с нацъфтели Зокуми и китни градчета. Посрещнаха ни с освежителна напитка подобна на нашата Скрежина и бързо ни настаниха. Падна ни се стая на последния етаж с красив изглед от морето до планините. Въпреки умората от пътуването и недоспиването след вечеря си направих разходка по брега на морето. Направи ми впечатление огромната на ширина пясъчна ивица и много финият като пудра пясък. Имаше пълнолуние, което правеше прекрасна лунна пътека и доста романтично настроение!
Приключението започна много бещаващо и с вълнение очаквам утре, защото се оправяме към целта -Кападокия и балоните!
PS.: Докато си почивах приятно отпусната на удобното легло, чух много познат звук от миналото, който ме върна в детството, когато всичко беше чисто, красиво, добро...беше за момент и си казах, че е невъзможно този звук да е истински. Намирах се в курорт с 5-звездни лъскави добре уредени хотели и идеията да има пуйки наоколо не ми се струваше възможна. Каква беше изненадата ми да видя цяло семейство пуйки бодро да крачи в градината за хотела....Е, беше ми приятно!
Ден 2
Чували ли сте за Руми или както е известен в мюсюлманският свят Мевляна? Признавам си, аз не знаех нищо за него, освен съвсем случайно излизащи ми в интернет мисли подписани с Руми.
Рано сутринта потеглихме към Желаната дестинация. Очертаваха се над 600 километра път, но той никак не беше скучен благодарение на нашата сладкодумна и начетена екскурзоводка - Ширийн.
Отправихме се към град Коня - окръжен над 2 милионен град с много древно и богато културно, политическо и икономическо наследство и влияние. Именно тук живее и създава своята поезия Руми или Мевляна - поет живеещ през 13 век, представител на Суфизма и създател на Дервишите с характерното им въртене в кръг продължаващо часове както и специфичната им музика улавяща звуците на природата и космоса, изпълнявана на характерен инструмент флейта. За мен този инструмент се доближава до българския кавал и да си призная, когато чух тази музика в музея, посветен на Руми много ми напомни за музиката на Теодоси Спасов. Преди да стане посветен суфи Руми е бил на високо положение в обществото на град Коня, бил е много уважаван преподавател в религиозните училища,заможен с чудесно семейство - имал е всичко, което е било успех за онова време. До момента, в който не среща един човек, който обръща целият му свят и променя възгледите му за живота казвайки му, че всичките отговори, от които се нуждае вече са в сърцето му, а не в разсъжденията на други хора.
Суфизмът накратко представлявя връщане на човека при Създателя му (Бог). Пътят, който живеем тук е с цел да станем подобни нему и смъртта е порталът към истинския живот.
Как Руми става Руми и започва да танцува и създава поезия?
Когато губи духовният си наставник той изпада в много дълбока мъка. Един ден отива на гости на свой приятел бижутер и докато говори с него чува ритъм, произведен от чукетата на калфите, докато обработват златото и изведнъж става и започва да се върти като едната му ръка е на сърцето а другата сочи към небето. Също започват стихове да се появяват в мислите му. Така казано накратко се появява поетът създал много дълги поеми, които и до ден днешен са изучавани и приемани за много ценно културно наследство както и танцът и музиката на Дервишите, за които казват че са толкова докосващи, че лекуват както душата така и тялото. Това ме навежда на мисълта, че времето на изпитанията ражда диамантите, които крием в себе си и дори не подозираме, че съществуват.
Посетихме музеят и гробът на Руми и след това продължите към Кападокия, минавайки покрай един от спящите вулкани. Вечерта пристигнахме благополучно и от впечатлението от скалите и пейзажите покрай пътя се очертава интересен следващ ден!
Чували ли сте за Руми или както е известен в мюсюлманският свят Мевляна? Признавам си, аз не знаех нищо за него, освен съвсем случайно излизащи ми в интернет мисли подписани с Руми.
Рано сутринта потеглихме към Желаната дестинация. Очертаваха се над 600 километра път, но той никак не беше скучен благодарение на нашата сладкодумна и начетена екскурзоводка - Ширийн.
Отправихме се към град Коня - окръжен над 2 милионен град с много древно и богато културно, политическо и икономическо наследство и влияние. Именно тук живее и създава своята поезия Руми или Мевляна - поет живеещ през 13 век, представител на Суфизма и създател на Дервишите с характерното им въртене в кръг продължаващо часове както и специфичната им музика улавяща звуците на природата и космоса, изпълнявана на характерен инструмент флейта. За мен този инструмент се доближава до българския кавал и да си призная, когато чух тази музика в музея, посветен на Руми много ми напомни за музиката на Теодоси Спасов. Преди да стане посветен суфи Руми е бил на високо положение в обществото на град Коня, бил е много уважаван преподавател в религиозните училища,заможен с чудесно семейство - имал е всичко, което е било успех за онова време. До момента, в който не среща един човек, който обръща целият му свят и променя възгледите му за живота казвайки му, че всичките отговори, от които се нуждае вече са в сърцето му, а не в разсъжденията на други хора.
Суфизмът накратко представлявя връщане на човека при Създателя му (Бог). Пътят, който живеем тук е с цел да станем подобни нему и смъртта е порталът към истинския живот.
Как Руми става Руми и започва да танцува и създава поезия?
Когато губи духовният си наставник той изпада в много дълбока мъка. Един ден отива на гости на свой приятел бижутер и докато говори с него чува ритъм, произведен от чукетата на калфите, докато обработват златото и изведнъж става и започва да се върти като едната му ръка е на сърцето а другата сочи към небето. Също започват стихове да се появяват в мислите му. Така казано накратко се появява поетът създал много дълги поеми, които и до ден днешен са изучавани и приемани за много ценно културно наследство както и танцът и музиката на Дервишите, за които казват че са толкова докосващи, че лекуват както душата така и тялото. Това ме навежда на мисълта, че времето на изпитанията ражда диамантите, които крием в себе си и дори не подозираме, че съществуват.
Посетихме музеят и гробът на Руми и след това продължите към Кападокия, минавайки покрай един от спящите вулкани. Вечерта пристигнахме благополучно и от впечатлението от скалите и пейзажите покрай пътя се очертава интересен следващ ден!
Ден 3 - Сбъдването на една мечта!
Денят започна в 3:00 часа сутринта. Доста рано, но идеята е да посрещнем изгрева високо горе в небето... съгласих се! Взеха ни от хотела към 4:00ч. и потеглихме към мястото на излитане. Постепенно светлината започна да се появява и силуетите на балоните се очертаха навсякъде около нас - огромни, шарени, зрелищни. Беше много интересно да наблюдаваме процеса по вдигането. Малко беше неудобно влизането в коша, налага се да се покатериш по стената на коша като има дупки, в които да сложиш стъпалото си. Друга особеност е при приземяването клякаш долу, не е сложно ако имаш достатъчно място, а ако нямаш си в странна поза. В коша има 8 отделения по 4 човека, достатъчно е широко ако обичаш социализирането, а ако не ти решаваш ще летиш или не.
Издигането беше плавно и меко. Постепенно пред мен се откриваше уникалната природна красота на тази земя. Трудно мога да опиша с думи възхищението си от тези причудливи форми, все едно някой си е играл с мокър пясък създавайки този приказно красив пейзаж! Кули с шапки, комини или просто нагъната драперия са разпръснати на длъж и шир, а между тях хората са си направили градини.
Кападокия е резултат от усилена вулканична дейност на малки и големи вулкани преди много хиляди години, последвана от ледников период и ерозия на почвата и така няколко пъти, от там и тези причудливи форми. Към днешно време са останали само 2 спящи вулкана на по 3000 години - планините Хасан и Ерджес.
Постепенно слънцето започна да се показва и първите му лъчи докоснаха хоризонта, получи се нещо магично -от едната страна е луната, а от другата слънцето! Когато си там горе забравяш за всичко, съзерцаваш красотата на Божието творение и ти се иска да се размениш с птиците в техния полет, за да розглеждаш още и още!
След близо 45 - 60мин. полет се приземихме на поляна, където ни посрещнаха с питие и сертификат за успешен полет!
Дали ми хареса и съм доволна - Много! Пак бих полетяла!
Денят започна в 3:00 часа сутринта. Доста рано, но идеята е да посрещнем изгрева високо горе в небето... съгласих се! Взеха ни от хотела към 4:00ч. и потеглихме към мястото на излитане. Постепенно светлината започна да се появява и силуетите на балоните се очертаха навсякъде около нас - огромни, шарени, зрелищни. Беше много интересно да наблюдаваме процеса по вдигането. Малко беше неудобно влизането в коша, налага се да се покатериш по стената на коша като има дупки, в които да сложиш стъпалото си. Друга особеност е при приземяването клякаш долу, не е сложно ако имаш достатъчно място, а ако нямаш си в странна поза. В коша има 8 отделения по 4 човека, достатъчно е широко ако обичаш социализирането, а ако не ти решаваш ще летиш или не.
Издигането беше плавно и меко. Постепенно пред мен се откриваше уникалната природна красота на тази земя. Трудно мога да опиша с думи възхищението си от тези причудливи форми, все едно някой си е играл с мокър пясък създавайки този приказно красив пейзаж! Кули с шапки, комини или просто нагъната драперия са разпръснати на длъж и шир, а между тях хората са си направили градини.
Кападокия е резултат от усилена вулканична дейност на малки и големи вулкани преди много хиляди години, последвана от ледников период и ерозия на почвата и така няколко пъти, от там и тези причудливи форми. Към днешно време са останали само 2 спящи вулкана на по 3000 години - планините Хасан и Ерджес.
Постепенно слънцето започна да се показва и първите му лъчи докоснаха хоризонта, получи се нещо магично -от едната страна е луната, а от другата слънцето! Когато си там горе забравяш за всичко, съзерцаваш красотата на Божието творение и ти се иска да се размениш с птиците в техния полет, за да розглеждаш още и още!
След близо 45 - 60мин. полет се приземихме на поляна, където ни посрещнаха с питие и сертификат за успешен полет!
Дали ми хареса и съм доволна - Много! Пак бих полетяла!
Ден 3 - продължение
След Уникалното преживяване с балона, за деня имахме няколко емблематични за Кападокия места.
Разходката завърши с една от многото уникални панорамни гледки. Този път от Кафето на Лавандулата. Тук сервират кафе от кардамом. Гледката е прекрасна, особено от люлката! А кафето...не бих го нарекла кафе, но имаше приятен вкус.
Това накратко беше ден 3 от нашето пътуване. Прибрах се доста уморена и целунатиа от слънцето, но с едно особено задоволство от добре реализирано време!
Утре ме очаква следващото приключение този път по стъпките на първите християни!
След Уникалното преживяване с балона, за деня имахме няколко емблематични за Кападокия места.
- 3-те красавици - скали уподобявани на женски фигури или на комини с калпачета отгоре. Те са визитката картичка на този район и присъстват на всички сувенири или рекламни материали. Като ги гледаш ти се струва, че е намесена човешка ръка толкова "нагласено" стоят тези калпачета, но са си природни форми. Някой ги е нагласил отдавта, за да можем ние днес да се им се възхищаваме.
- Долината на гълъбите - място от където се открива уникална гледка към крепостта Уч Хисар, къщите към нея, в които сега живеят хора или са хотели и разбира се причудливите скали. И много гълъби, които срещу 50 лири може всеки да нахрани. Имаше и няколко дървета на желанията, на които можеш да сложиш катинарче или вържеш плат.
- Долината на любовта - за това място ще оставя да видите снимките и сами да разберете защо се казва така.
- Крепостта Уч Хисар и комплексът скали - домове около нея - много са впечатляващи, гледах ги и мислено си правех асоциации помещенията в нея как ли биха звучали на съвременен език - гарсониера, 1-стаен, апартамент с изглед, обезопасен срещу наводнение и така нататък.
- Подземният град в Невшахир - подземен град....трудно ми е да си представя да живея под земята без слънце, зеленина. Оказва се, че на територията на Кападокия има много такива градове, които са свързани по между си с тунели. И до сега учените се чудят какво е накарало хората да построят тези градове и как, с каква техника са ги реализирали. Този продължава на етажи близо 30 метра под земята. В момента се разчиства надолу и могат да се видят едва 3 етажа, но и това е достатъчно да се добие представа как са били устроени. Най-горният етаж е бил за животните, което е нормално - те не могат да живеят по-надолу, а и са своеобразна аларма срещу нежелани посетители. По-надолу се слиза по тунели, които са толкова тесни, че пълен човек не може да мине. Скалата поддържа една температура през цялото време и това позволява нормален живот. Има и подпочвени води, а въздухът минава през естествени процепи и отвори, които хората са пробивали на конкретни места. Как са знаели да обработват скалата - почуквали са я и ако е "говорила" с "женски" глас са правили колона или стена, а ако е бил "мъжки" то са правили отвор.
Разходката завърши с една от многото уникални панорамни гледки. Този път от Кафето на Лавандулата. Тук сервират кафе от кардамом. Гледката е прекрасна, особено от люлката! А кафето...не бих го нарекла кафе, но имаше приятен вкус.
Това накратко беше ден 3 от нашето пътуване. Прибрах се доста уморена и целунатиа от слънцето, но с едно особено задоволство от добре реализирано време!
Утре ме очаква следващото приключение този път по стъпките на първите християни!
Ден 4 - по стъпките на първите християни
За този ден турският туроператор беше предвидил посещения на два музея, емблематични за Кападокия - Пашабаа и Зелве.
За този ден турският туроператор беше предвидил посещения на два музея, емблематични за Кападокия - Пашабаа и Зелве.
- Като специален жест към нас като християни прибави и Чавушин - малко населено място, където също има скален масив на община и се намира първата Катедрала, основана през 4 век от Василий Велики, духовник основал много църкви и манастири, извършвал просветна дейност и написал първата литургия. Това беше и първата ни спирка. Интересното тук е, че тези скалния жилища до 1925 -28 година са били населени с християни, но заради спогодбата с Гърция биват изселени и на тяхно място идват мюсюлмани, които преди това са живели в Гърция. Те живеят там до 50-те долини на 20 век. Заради свлачища и ерозия на почвата биват изселени, а тези места стават музеи.
- Пашабаа - скален комплекс от жилища , свързван с първите християни както и с живота на св. Симеон. Историята разказва, че по време на гоненията срещу християните, те пристигат от цяла Мала Азия, за да се скрият в Кападокия. Защото скалите представляват своеобразно природно скривалище, както и предоставят възможност за нормален за онова време живот. Прозорците и вратите са издълбавани откъм планината, а от към полето са се виждали само скали и никакви признаци на живот. Това е помагало да останат скрити и живи.
- Зелве - в превод означава юлар и селището е наречено така заради формата на скалния комплекс, която го наподобява. Обособени са 3 общини, които са свързани помежду си с вътрешни тунели и външни стълби. Има обособена мелница, както и винарна. Център, където е имало манастир. Открити са и други църкви. За разлика от Пашабаа тук селището датира много по отрано. Скалите са с уникален розов оттенък заради състава си и това дава название на цялята област като Розовата долина. С интерес и удивление разглиждах това място и отново въображението ми занарежда описания на възможните адреси - "ей там на 3-тата тераса с изгледа към винарната живея", "гълъбите ми ги изпрати в онзи апартамент до църквата", "продавам едностаен с изглед към долината" и така нататък. Направи ми впечатление наличието на издълбани в стените малки ниши не само там, а навсякъде. Обяснението беше, че там са отглеждали гълъби - основното средство за комуникация между общините по онова време. Ако се загледате във върховете на скалите ще видите причудливи форми, а хипотезата е, че това е следствие от пяната на лавата.
- Долината на въображението - място, където скалите са си уредили среща, за да предизвикат въображението на зрителя - тук камила, там шапка, гълъби, риба и така нататък.
- Аванос, Ванеса - малко градче известно с грънчарските си работилници. Приятно и много живописно с възможност за разходка и хапване покрай реката. Предизвикателство е да минеш по въжения мост, защото усещаш всяка вибрация и люлеене.
- Кападокия сафари - това си беше преживяване! С джипове по черни пътища на места далеч от стандартните туристически маршрути. Минахме покрай градини и скали, можахме да усетим част от начина на живот на местните.
Ден 5 - отново на път към Анталия
За да не скучаем и пътуването да ни се види тежко и измерително, отново имаше интересни спирки . Този път фокусът беше Керван сараите. Спряхме на 2 от тях, като единият е нов и съвременен, а другият -Султан хан има богата история, започнала през 13 век.
Как и защо са се появили тези места?
Търговията винаги е била от съществено значение за хората и търговските пътища са били ценна придобивка за всяка държава. Само че по онова време са били доста опасни, особено през нощта -разбойници и диви зверове често нападат търговците. Така се появяват керванджиите - спедиторските фирми по онова време. А държавата създава места - керван сараи, където търговците да пренощуват и обменят идеи, стоки или просто почивка, като са защитени от нападения. Строени са на всеки 30км., защото е установено, че това е разстоянието, което една камила може да измине в светлата част на деня.
Историята е запазила и първите застрахователни полици от това време - държавата въстановява загубата на животни, както и имущество.
Керван сараите са били и тематични - в един е имало болница, в друг ателиета за занаяти обслужващи пътуването, в трети - баня. Имат и пазари - моловете на това време.
Килимите са били една от най-ценните стоки както за производство така и за притежание - ползват се за завивка, дюшек и търговска стока. Да притежаваш килим и то хубав си е било богатство и то без инфлация. Какво беше изумлението ми да видя сред експозицията от старинни килими такива със сходни с чипровските фигури....като се замислих по онова време България е била част от Османската империя и нашите търговци са пътували доста.
Пътят продължи през планината Торос, много живописно - панорамни гледки се откриха пред очите ми и ми напомниха нашата Стара планина край Враца.
За да не скучаем и пътуването да ни се види тежко и измерително, отново имаше интересни спирки . Този път фокусът беше Керван сараите. Спряхме на 2 от тях, като единият е нов и съвременен, а другият -Султан хан има богата история, започнала през 13 век.
Как и защо са се появили тези места?
Търговията винаги е била от съществено значение за хората и търговските пътища са били ценна придобивка за всяка държава. Само че по онова време са били доста опасни, особено през нощта -разбойници и диви зверове често нападат търговците. Така се появяват керванджиите - спедиторските фирми по онова време. А държавата създава места - керван сараи, където търговците да пренощуват и обменят идеи, стоки или просто почивка, като са защитени от нападения. Строени са на всеки 30км., защото е установено, че това е разстоянието, което една камила може да измине в светлата част на деня.
Историята е запазила и първите застрахователни полици от това време - държавата въстановява загубата на животни, както и имущество.
Керван сараите са били и тематични - в един е имало болница, в друг ателиета за занаяти обслужващи пътуването, в трети - баня. Имат и пазари - моловете на това време.
Килимите са били една от най-ценните стоки както за производство така и за притежание - ползват се за завивка, дюшек и търговска стока. Да притежаваш килим и то хубав си е било богатство и то без инфлация. Какво беше изумлението ми да видя сред експозицията от старинни килими такива със сходни с чипровските фигури....като се замислих по онова време България е била част от Османската империя и нашите търговци са пътували доста.
Пътят продължи през планината Торос, много живописно - панорамни гледки се откриха пред очите ми и ми напомниха нашата Стара планина край Враца.
Ден 6 и 7 - Анталия
Или Атталея, както е първоначалното име на Анталия. Създаването и е свързано с популяризирането и възможността за достигане на нови пазари. Пергамента - нова стока, появила се благодарение на производителите на папируса - основен материал за писане на информация по онова време. За да държат цената висока те умишлено забавяли много поръчките. На хората в град Пергамон това никак не се харесало и те потърсили друг материал върху, който да пишат. Така се появил Пергамента - материал създаден от много фино обработена козя кожа. Новият материал се оказал много практичен и скоро търговците потърсили начин да достигат повече пазари. За онова време да имаш досег до море е било златна мина и така Пергамон изпраща хора, които да потърсят място за пристанище. Те си харесват местността и така се появявя новият град наречен по името на тогавашния цар на Пергамон - Атталай. Всичко това се случва след разпадането на Империята на Александър Македонски. С идването на турците по тези места заради произношението името се променя на Анталия.
Преди разходката в историческия център на града ни заведоха на пазар в два шоурума за бижута и кожени дрехи - честа практика за всички екскурзии. С доста противоречиви чувства съм, чудя се предимство или недостатък е да разбираш как стоят нещата и да се чудиш как да не обидиш хората, но и да запазиш себе си. Мога само да препоръчам ако посещавате такива места да сте внимателни. Цените, пазарлъка, всичко е много точно премерено и губещите сте вие.
Плажът е уникален - голям, просторен, с много пространство за разходка, игри и красива гледка!
Или Атталея, както е първоначалното име на Анталия. Създаването и е свързано с популяризирането и възможността за достигане на нови пазари. Пергамента - нова стока, появила се благодарение на производителите на папируса - основен материал за писане на информация по онова време. За да държат цената висока те умишлено забавяли много поръчките. На хората в град Пергамон това никак не се харесало и те потърсили друг материал върху, който да пишат. Така се появил Пергамента - материал създаден от много фино обработена козя кожа. Новият материал се оказал много практичен и скоро търговците потърсили начин да достигат повече пазари. За онова време да имаш досег до море е било златна мина и така Пергамон изпраща хора, които да потърсят място за пристанище. Те си харесват местността и така се появявя новият град наречен по името на тогавашния цар на Пергамон - Атталай. Всичко това се случва след разпадането на Империята на Александър Македонски. С идването на турците по тези места заради произношението името се променя на Анталия.
Преди разходката в историческия център на града ни заведоха на пазар в два шоурума за бижута и кожени дрехи - честа практика за всички екскурзии. С доста противоречиви чувства съм, чудя се предимство или недостатък е да разбираш как стоят нещата и да се чудиш как да не обидиш хората, но и да запазиш себе си. Мога само да препоръчам ако посещавате такива места да сте внимателни. Цените, пазарлъка, всичко е много точно премерено и губещите сте вие.
Плажът е уникален - голям, просторен, с много пространство за разходка, игри и красива гледка!
Това беше моята разходка и сбъдната мечта!
Връщам се с особено задоволство и нахранена душа!
Мечтайте и вие, за да има какво да се случва!
Автор: Тери Караиванова
Сники: Личен архив
Сники: Личен архив
