Там нейде и нявга, много по-близо до Африканския, отколкото до Европейския бряг, един вулкан избухва с невъобразима мощ в сърцето на океана, за да роди магичен остров. Тенерифе издига снагата си от лава, огряна от тропическо слънце и облечена в дантела от морска пяна. Всъщност, той е един от общо седемте големи и множество малки острова, чието название е Канарски. И съвсем не от асоциацията с малките жълти песнопойци, а заради испанското име за куче - кане, тъй като предимно това е имало на острова навремето.
Днес островът е един прекрасен оазис, на чиято вулканична почва местните са намерили начин да отглеждат най-сладките, сочни, зрели на слънце плодове. Да, макар тук слънцето да е в изобилие, най-дефицитна се оказва водата, ясно по какви причини – в средата на океан, тук липсват естествени водни източници, но хората са се справили с това предизвикателство. Само допреди 50-тина години, на бреговете на Тенерифе е имало схлупени рибарски къщички, тъй като това е било основното препитание на малобройното местно население. Блазе на наследниците на тези бедни рибари, защото откакто островът процъфтява, открит и предпочитан от всички европейци, най-скъпите имоти, естествено, са тези на първа линия. Сега там се помещават луксозни хотели, а за най-заможните има опции и за частни къщи - на брега на морето, с басейн, палми и облагородена, поддържана растителност. Целогодишно температурите са между 18 и 28 градуса, което означава, че няма погрешно време да се посети Тенерифе.
Какво е интересно да се прави в Тенерифе?
Първото, което хрумва на човек, чувайки думата остров, вероятно е плаж. А ние сме свикнали да асоциираме плаж със златист, ситен пясък. Е, неслучайно нашите морски курорти са така популярни с него, защото това се оказва привилегия, а не даденост за много брегове, включително местните. Вулканичен остров предполага черни, остри, негостоприемни брегове, и тук са предимно такива. Но като се замисля, това е един от малкото недостатъци на острова, ако изключим здравеопазването, което е кошмарно, но май така е вече на повечето места.
Та, имат си един плаж, който е най-популярният – Плажа на Дука (Playa del Duque), който местната управа е била така добра да застели със ситен златист пясък, досущ като нашия Златни пясъци, и това място е тяхната гордост. Плажа наистина е хубав, обширен, в залив, съответно водата е по-топла, заведения, чадъри, шезлонги, и… безплатни тоалетни. Тук трябва да се признае ролята на местната управа, която наистина си върши съвестно работата – когато някъде ще се строи комплекс, първо минава общината, за да облагороди района – пътна инфраструктура, водопроводи, хубава настилка, връзка с основни пътни артерии, палми, тротоари (със стабилни, равни плочки!), осветление, озеленяване. И чак тогава, на хубавичкото, може да се строи.
Крайбрежната алея, позната като „променада“ е километри дълга, върви точно до морето, и задължително е са подходяща настилка, засадени са с цветя и палми отстрани, така че разходките тук за задължително удоволствие. В много градове има спортни площадки, изградени с всички необходими реквизити за съответния спорт, така че хората да могат свободно да се насладят на практиката си на открито – футболно игрище, баскетболни кошове, мрежа за волейбол, рампа за скейтборд, фитнес уреди. При това абсолютно безплатно и на първа линия, с разкошни гледки към океана! Опциите за придвижване чрез спорт са също многобройни – колела под наем, картове, ховърбордове.
Като човек, чиито сетива обоняние и вкус са най-силно развити, аз лично оценявам най-много местната храна. Всяка хапка от местен плод или зеленчук, избухва с взрив от нюанси на небцето, развива се в сочна хармония от богатство и плътност, разказва цяла история. Мангото им е с големината на малък пъпеш, уханието му може да се долови от вратата на магазина, а сладостта му е неизразима. Същото важи и за десетките екзотични плодове, събрали слънцето в себе си, чиито наименования дори не знаем на български. Още от самолета се виждат белите платнища, предназначени да ограждат банановите плантации, с които островът е осеян.
Деликатес тук е местна риба, наречена ''черне'', която също както истинското свинско иберико е популярна с изтънчените си вкусови качества. Типични канарски блюда са ''пататас канария'' – дребен сорт картофки, които се сервират цели, директно с кожичките и сварени в подсолена вода и ''пимиентос де падрон'' – пържени малки зелени чушлета, поръсени с морска сол.
Зехтинът им е гъст, леко горчив и много качествен, винаги съжалявам, че не мога да си взема за вкъщи поради ограниченията за багажа. Пресни морски дарове се предлагат в всеки хипермаркет. Популярна напитка е ''барахито'' – местното кафе, само по себе си наслада за окото, защото стои на пластове – първо кондензирано мляко (бял слой), слой кафе (тъмно кафяво), после слой ром (светло кафяво). Отгоре слагат от пухкавата сметана и поръсват с лимонови корички. Завършват творението с щипка канела.
Местни атракции, които впечатляват туристите, са разходка с лодка, която отива до място, на което се знае, че има изобилие от косатки, китове и делфини и е истинска радост да гледаш как на ръка разстояние грациозно се издигат над водата и се гмуркат отново, издишайки шумно струя океанска вода. Аквапарковете им са изключително подходящи за всички възрасти.
По-авантюристично настроените могат да изберат и скок с парашут или полет с делтапланер. Must see е Лоро парк – огромна зоологическа градина, в която могат да се видят повечето видове животни, като на някои има шоу програми, които започват в определени часове - на косатките (впечатляващо умни и емоционални животни), на делфините и на папагалите. За този емблематичен атракцион е добре да се отдели цял ден.
Разбира се, не бива да пропускаме и екскурзия до Тейде (Teide) – величественият вулканичен връх. Който обаче, нерядко е обвит в сняг и лед, ето защо рядко е отворен за посещение. И когато това се случва, резервациите вървят с месец напред, а дали ще имаш късмета точно в твоя ден да е отворен, не се знае. В подножието му обаче се стига без проблем, като до малко преди върха върви и кабинков лифт. Гледките са като от Марсиански пейзаж – несравними с нищо, което сме виждали!
Заведения са много приятни, стига да не бързате за никъде – тук не се славят с бързината си, както повечето южни народи, апропо. Но често има жива музика, вкусни коктейли и готина атмосфера, хората са дружелюбни, загорели и доста спокойни.
Надявам се този очерк да ви е накарал да планирате Тенерифе за следващата си ваканция, защото едно е сигурно – няма да съжалявате!
Автор: Рая Попова
Снимки: Личен архив
