Виолета Мачева-Райколеску е една изключителна жена, любяща съпруга и майка, предприемач и експерт в сферата на печата, маркетинга и рекламата. Зодия Овен, щастливо омъжена от 15 години, с две прекрасни момичета - Румяна на 3 и Рая на 13 години - нейната голяма гордост и радост.
Завършва Американския университет в България с две Бакалавърски степени – „Бизнес Администрация“ и „Политология/Международни отношения“, а през 2007г. завършва MBA – Master of Business Administration по маркетинг в City University of Seattle.
През 2018-та преминава успешно „Женска Лидерска Академия“ под патронажа на Йорданка Фандъкова. Част е от BNI – Business Networking International и е президент в Inner Wheel Club Sofia – една от най-големите международни женски благотворителни организации.
През 2020-та година получава отличието Бизнес Жена на годината „Златно токче“ в категорията „Печат и иновации“ за иновативния продукт, който създава – прозрачна защитна преграда за таксита, която разделя шофьора от пътниците и намалява риска от заразяване с Ковид 19. Вече над 30 000 шофьори на таксита в цял свят работят в по-безопасна среда с нейните прегради. С този продукт попада и на страниците на списание „Forbes” в рубриката “Forbes Women Нежната Власт".
Споделя, че като жена предприемач, за нея е чест да бъде част от управителния съвет на Асоциацията на жените предприемачи в България „Селена“. През 2021г. e удостоена с приза „Предприемач на годината“ връчен й от Business Lady Club. През 2021г. Виолета преминава 6 месечна менторската програма „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“ с ментор Йордана Димитрова.
Виолета Мачева-Райколеску се занимава с реклама вече 17 години. През 2007г. година създава собствена широкоформатна дигитална печатница Magic Outdoor, която е лидер в брандинга на търговски обекти и изработката на големи формати реклами като билборди, мегаборди и защитни мрежи за сгради.
През 2020г. година създава и Magic Indoor – лесна и оригинална декорация на дома с картини, фототапети, стикери, украса и персонализирани подаръци, който има уникален по рода си on-line магазин.
Често питат Виолета откъде черпи своята неизчерпаема енергия? Истината е, че когато харесваш това, което правиш и работата ти е твоя страст, не усещаш умора!
Много харесвам и често споделям една мисъл на Коко Шанел: „Ако искаш да бъдеш незаменим, трябва постоянно да бъдеш неповторим!“. Всяка една жена е уникална и носи нейна уникална красота. За мен истинската красота на жената се крие именно в уникалността на естествената ѝ красота! Естествената красота обаче трябва да бъде подкрепяна и поддържана с елегантност, вкус, усет, и грижа. Аз се стремя да полагам ежедневни грижи за моята природна красота, тази която съм наследила от родителите си и често им благодаря за това, че не се налага да полагам чак толкова големи усилия, за да изглеждам добре всеки ден. Жените не трябва да забравят да се грижат за себе си. Често улисани в ежедневието си, ние забравяме да си обърнем внимание. Когато нямам много настроение, слагам токчетата и червеното червило, оправям косата и веднага настроението ми се връща.
Изключително красива бях и се чувствах, когато бях бременна с двете си прекрасни момичета – Рая на 13 и Руми на 3. Спирали са ме възрастни жени на улицата да ми кажат колко съм красива, как сияя, и че сигурно съм бременна с момче, защото поверието е, че когато жената е бременна с момиче, отдава красотата си на момичето, а когато носи момче, то й дава допълнителна красота.
Истинската красота на жената се крие и в нейната същност, нейната душевност, характер! Една невероятно привлекателна външност, лишена от вътрешна красота и съдържание, е доста тъжна комбинация. Липсва живот, липсва искрата в очите, няма одухотвореност и красотата стои изключително изкуствено. Затова за мен истински красивата жена освен за външния си вид трябва да се погрижи и за интелекта, знанията и уменията си. Аз цял живот се уча. За мен образованието и интелекта са толкова важни, колкото и външния вид на жената!
Обичам различния стил - по-креативен и артистичен, но в никакъв случай претрупан и кичозен. Мога да определя личния си стил като елегантно-авангарден или интригуващ елеганс с авангарден маниер. Малко хора знаят, но аз бях манекен 10 години. Започнах много малка - на 11 години и съм имала възможността да представям колекции на много известни български дизайнери. Едно от най-паметните ревюта, в които съм участвала, беше на талантливата и различна Мира Бъчварова. На това ревю се влюбих в нейните дрехи и ето, че след 20 години тя отново се грижи за моя личен стил и тоалети.
Обичам цвета магента или по-известен като циклама. Аз го наричам магента, защото в печата това е наименованието на мастилото, което използваме. Това е и един от цветовете на моята печатница Меджик Аутдор. Като Виолета, харесвам и величествения лилав цвят. От дете харесвам черния цвят, който винаги ще бъде символ на елегантност, но вече по-често го използвам като цвят, който комбинирам с по-ярки акценти. Като огнена личност харесвам червеното. Преоткрих жълтото и зеленото като цветове и започнах да експериментирам с тях в облеклото и аксесоарите. Обичам да допълвам тоалетите си с красиви шалове, бижута, чанти, обувки. Нося очила и ги сменям спрямо случая и събитието. Обичам принтовете на картини на известни художници, защото изкуството истински ме вълнува!
Въпреки че притежавам природна красота, аз си имам моите ежедневни ритуали, които спазвам. Почиствам лицето си с три козметични продукта всеки ден, прекарвам доста дълго време в банята и се шегувам, че сигурно съм била русалка в предишния си живот, защото обожавам водата, тя ми помага да преборя напрежението. Поставям си серум на лицето, крем около очите, и отделен крем на останалата част от лицето. Обичам да си изправям косата, тя е доста чуплива и това е също ритуал, който спазвам. Един трик за настроение, който открих по време на обучението си в Код ВЕЛИКОЛЕПНА е червеното червило, което се превърна в мой ежедневен аксесоар. При специални поводи и снимки посещавам и професионален гримьор, защото подходящият грим е толкова важен, колкото и прическата и тоалета. Обичам да ходя на маникюр и педикюр и смятам, че всички тези грижи, които полагам за себе си не са глезотия, а нещо, което ме зарежда и ми дава сили в иначе активния ми живот на майка, съпруга и жена предприемач.
Бенджамин Франклин е казал, че „инвестицията в образованието се отплаща най-добре.“ Аз съм израснала в семейство на учители и адвокати. Имаме много интересна семейна история. Мои прадеди са Георги Раковски, Искрьо Мачев, който се е бил на Шипка и княз Алеко Богориди от страна на дядо ми. Баба ми, Виолета Мачева, на която съм кръстена, е от стар добруджански род. Майка ми е с латвийски корени и нейният дядо е бил много известен художник в Латвия, а баба ми Тамара е била учител по руски език и преводач на президента Жельо Желев. На Дядо ми, Иван Мачев, дължа любовта си към английския език, започнах да го изучавам още в трети клас. Дядо беше щурман във военновъздушните войски на България и от него са се учили много съвременни летци. Благодарение на баба ми Виолета, която беше адвокат, още на 5 години можех да чета и пиша. В един апартамент от 100 квадрата в центъра на София, живеехме 3 поколения – аз, по-малкия ми брат, мама и татко, които също са учители, баба Вили, дядо, сестрата на баба ми, която беше юрист и пра-баба ми, която е била учител по литература. Може да си представите какъв извор на знание и мъдрост съм имала от дете! И така аз винаги държах да бъда най-добрата ученичка в класа и най-добрата във всичко, с което се занимавам. Като отлична ученичка в 41-во ОУ „Патриарх Евтимий“, гр. София, получих и наградата „Евтимиев ученик“. По време на гимназията учех едновременно в Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. Д-р. Асен Златаров“ с разширено изучаване на немски език и се явявах на изпити като частен ученик в Първа английска гимназия в София. Тогава реших, че искам да уча в „Американския Университет в България“, където ме приеха с пълна стипендия за отличен успех и отлични резултати на изпитите на TOEFL и SAT. След като завърших започнах да работя по специалността си – маркетинг, но не ми беше достатъчно и записах Executive MBA по маркетинг в City University of Seattle.
Олицетворение съм на максимата, че човек се учи, докато е жив! През последните няколко години преминах обучение по предприемачество към The Business Institute. 2018г. преминах успешно „Женска Лидерска Академия“ организирана от Unicredit Bulbank и “Съвета на жените в Бизнеса в България”, под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова.
Изминалата 2021-ва година беше изключително важна за мен, защото преминах през редица осъзнавания и трансформации благодарение на обученията, които записах. Завърших Школата за треньори “Woman LifeBook” и се сертифицирах като треньор по изграждане на личен и корпоративен бранд. В следствие, на което стартирах Академия за изграждане на личен и корпоративен бранд Brandsuccess съвместно с Десислава Авджиева. С Деси се запознахме по време на програмата "Код ВЕЛИКОЛЕПНА". Благодарение на Йордана Димитрова, която беше мой ментор в постигането на ВЕЛИКOЛЕПИЕ, аз се научих отново да обичам себе си и да се радвам на женската си природа, която бях позабравила превръщайки се във войник, който мисли само за изпълняването на поредния проект, задача или семеен ангажимент. По време на програмата Код ВЕЛИКОЛЕПНА започнах и да развивам умението си да балансирам между личния и професионалния си живот като обръщам внимание и на себе си. Октомври 2021г. стартирах едногодишно обучение по дигитален маркетинг към Digital Pro, което да допълни моите умения като маркетинг специалист и в тази така важна в последните години сфера.
Много интересен факт е, че вече 2 години, откакто децата са принудени да учат онлайн, активно помагам и на голямата си дъщеря Рая с всички уроци и си припомням с удоволствие позабравени факти. Тя сега ще кандидатства за гимназия и тъй като аз обожавам български език и литература, й помагам с преразкази, тези и съчинения. Гуру съм и по българска граматика, печелила съм състезания и много се забавлявам с тестовете й.
Ще споделя с вас една статия на Айвън Майснер - създадетя на BNI – Business Networking International, която прочетох, докато подготвях поредното завладяващо обучение за моето дружество BNI Pro като Координатор Образование. Много хора казват, че са много заети, а в същност, не е важно да си зает и претрупан с работа и ангажименти, защото реално това не те прави щастлив, дори често те прави нещастен. Важното е да водиш качествен, пълноценен живот и да се чувстваш удовлетворен от това, което правиш. За 2022г. това ще бъде моя фокус - да не бъда заета, а да бъда щастлива!
Относно бизнес по женски – вече 15 години ръководя успешно моята печатница Magic Outdoor. Имам много известни български и международни клиенти, които са поверили печата, дизайна, рекламите и брандинга си на мен и моя екип.
Книгите освен като източник на професионални знания, за мен са и начин да се разтоваря и да се потопя в един друг, различен свят. Харесвам творчеството на Джефри Арчър, Дан Браун, Елиф Шафак, Джон Гришам, Ю Несбьо, Даниел Стийл.
Вярвам, че първото впечатление, което правиш на хората, които не те познават е изключително важно. Според проучване на института „Дейл Карнеги“, над 50% от хората забелязват първо усмивката на човека, с когото се срещат. Затова аз залагам на усмивката, защото както и самия Дейл Карнеги е казал – „усмивката не струва нищо, но създава много“.
Възпитанието, добрите маниери, обноски, държание, етикет на общуването е добре да се възпитават от ранна детска възраст. Те са изключително важни за нашия образ, имидж и общуване. Моите родители, баби и дядовци са били тези, които са ме учили на добро държание, как да се държа на масата, как да я подреждам, как да поздравявам хората, кога е уместно да говоря и кога не, как да разговарям с по-възрастни от мен хора и как да се държа на официални събития. Бях много възпитано дете, дотолкова, че не използвах никога нецензурни думи.
Обичах сцената и се изявявах като водеща на училищни концерти, танцувах хип-хоп в танцова група, създадена от Ники Априлов и участвах в популярни детски предавания. Тези изяви също ми помогнаха да изградя своето присъствие, излъчване и поведение.
2015г, моята добра приятелка Мария Виячева, запали в мен искрата на любовта ми към дегустацията на вино, винения етикет и изобщо всичко свързано с виното като индустрия. Започнах да изучавам сортовете вино, произход, история, производство, как и с какво се консумира виното и т.н. Започнах да различавам хубавото вино и да го търся. Не правя компромиси и не пия вина, които не харесвам. За себе си открих просекото, което е италианската разновидност на шампанското, и обичам да изпия една чаша дори и без някакъв изключителен повод, просто с любимия ми съпруг заедно с прясна паста приготвена от него или в компанията на любимите приятелки. Друго мое любимо вино е новозеландския Совиньон блан на „Бабич“, които иначе са фамилия с хърватски произход и произвеждат вино над 100 години. Обожавам и българските вина. Имам си няколко любими български изби – „Вила Мелник“, „Братанов“, „Катаржина естейт“, „Орбелус“.
Още от малка взимах вестник или списание и карах родителите си да ме слушат как чета на глас като говорител по телевизията. Успях да сбъдна тази своя мечта като станах водещ на новините в радио „Аура“, студентското радио към Американския Университет в България. Това дали си комуникативна личност или не, до голяма степен е заложено в човека по рождение, но от опит знам, че се и развива. Както казах и преди, обичам сцената и светлината на прожекторите. Спомням си, че участвах на коледен концерт на една сцена с Роси Кирилова и Влади Ампов Графа в Зала 2 на НДК и трябваше да рапирам. Дори си спомням точно какво казвах: „Отново сме на път, стартираме жестоко, но летвата е боже мой много на високо“. Но нищо де така е, животът не е лек, така че братче скачай, не питай на дюшек“. Тогава бях на 10-11 години и наистина не беше никак лесно да излезеш пред публиката и да танцуваш и рапираш едновременно, но ако искаш да си успешен „скачаш и не питаш за дюшек“. Умението да говориш пред публика и да общуваш успешно се тренира. Помага четенето на глас на книги, особено детски книжки за дикцията и романи на български или руски автори за богатия речников запас. От 14 години, всяка нощ тренирам да чета детски книжки на глас на моите принцеси като всеки герой чета с различен глас и интонация.
В Американския университет пък се научих да правя отлични презентации и то на английски език. Това беше невероятна школа за моите комуникационни и презентационни умения пред публика. Когато бях четвърти курс ме избраха да бъда преводач от английски на български на президента на университета и на откриването и закриването на учебната година говорех пред 500-600 човека. Това ми помогна и за сегашните ми обучения по изграждане на личен и корпоративен бранд и презентации пред BNI, на които говоря с лекота, но си признавам, че винаги имам сценична треска. Затова подготовката е друга предпоставка за успех.
За да се водят светски разговори или изобщо конструктивни разговори с някаква концепция, човек трябва да умее да облича мислите си в словесна форма, за да ги предаде на събеседника си по разбираем начин. Именно това е и културата на словото. Цяла наука е създадена в Древна Гърция посветена на публичното говорене – реторика. За да мога да водя смислени разговори като Великолепна Жена аз слушам новини, чета книги, комуникирам с различни хора, обучавам се. Много важно по време на разговор е умението да слушаш. Прави ми впечатление, че много хора не могат да слушат, а само да говорят. За добрите комуникационни умения е много важно да говориш граматически правилен и книжовен български или друг език. Това се постига с учене и практика. В разговора участва и тялото, жестовете, маниерите. Те също трябва да се упражняват.
Една от бариерите в общуването между хората е незнанието на чужд език. Всеки един език е богатство и в наше време трябва да знаем поне 2 чужди езика, за да можем да общуваме свободно и да се развиваме и на международната сцена. Друга бариера в комуникацията между хората, която наблюдавам е невъзможността за нормално общуване лице в лице. Дигиталните канали толкова изкривяват общуването, че все повече млади, а и не само млади хора, не могат да общуват нормално на живо.
Стойката, походката, финеса, грацията, с която се движи една дама, играят много голяма роля за това как ще я възприемат околните. Когато бях малка, моята майка ме записа първо на танци и после на школа за модели и манекени, за да се науча да вървя грациозно и да имам правилна стойка. Изключително съм й благодарна за това и въпреки, че доста трамбовах, се научих на чудесна походка. Тъй като аз съм от хората, които непрекъснато бързат за някъде, често си напомням, че Великолепната жена се движи бавно и грациозно. Преди да премина менторската програма „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“ рядко слагах обувки с токове, сега ги нося с удоволствие, те придават една красота и завършеност на походката и визията.
Често напомням на моята голяма дъщеря, че не трябва да се прегърбва, а да върви изправена, но он-лайн обучението малко влоши нещата. Затова с нея започнахме да ходим на фитнес с треньор, за да поддържаме добра форма. Ходим два пъти в седмицата на тренировки и това е и време, което прекарваме само двете заедно. Поддържам тялото си и със специален безвъглехидратен хранителен режим като правя 16 часов фастинг, през който не се храня. Мога да споделя, че въпреки двете раждания, двете години общо кърмене и горе долу шестте години прекарани в безсънни нощи и като добавим за съжаление и трите ми неуспешни бременности, в момента съм в много добра форма и изключително много харесвам как ми стоят тоалетите, а лято 2022-ра ще разходя едно наистина стегнато и впечатляващо тяло на плажа.
Много важно е човек да обича себе си! Честно да си призная, често забравям да се обичам и дори се товаря и подлагам на изпитание и физическите и психическите си възможности. Много по-отдадена съм на другите, на семейството си, на работата, на клиентите, отколкото на себе си, но започнах да получавам сигнали от тялото си, че е време да започна да се глезя и да се грижа за себе си, защото ако аз не го направя, няма кой друг да го направи. Причина да не съм достатъчно любяща към себе си в последните години е и раждането на Руми, към която са насочени голяма част от моите грижи. Баща ми често казва, че психически съм много по-здрава, отколкото физически и не трябва да го забравям, защото често се претоварвам. Тази година съм си обещала да се глезя по-често и да започна с малки крачки.
Едно от моите любими хобита, които възнамерявам да възобновя, са народните танци. Танцувах 6 години във школа по народни танци „Фолклорика“ преди да забременея с Руми и дори участвах на концерти и фестивали, на които заехме с школата челни места. Народните танци ме зареждат, те имат магичната сила да те потопят в света си и по време на заниманията, аз нито мислех за нещо друго, нито говорех, а само слушах, гледах и изпълнявах танца в унес. Друго мое много любимо хоби, което започнах, когато бях съвсем малка, е плуването. Споделих за любовта си към водата и когато вляза в басейна и започна да плувам, забравям отново за всичко, мислите ми се избистрят и се зареждам с изключително позитивна енергия и мотивация.
С децата и Румен обичаме да пътуваме. Наша любима дестинация, откакто е родена Руми, е Гърция и по-точно Халкидики. Лятото прекарваме там 1 месец на различни места и наистина си изкарваме чудесно. Най-любимото ни място е едно малко градче Никити на Ситония. Там почиваме в малък комплекс на самата плажна ивица с уникална градина, до любимата ни таверна Арсанас. Станахме много близки със собствениците, които са прекрасни хора и вече сме като част от семейството им. Там се чувстваме спокойни, свободни и се наслаждаваме на почивката си. Други наши любими дестинации са Швейцария, Лондон, Сицилия и Валенсия. Аз обожавам Лондон и прехвърлих тази обич и на голямата ми дъщеря Рая. Тъй като една от моите най-добри приятелки живее в Лондон над 25 години, аз и ходех на гости като дете и успях да опозная града. Последно изкарахме с Рая и Руми, когато Руми беше една на 1 година, две седмици в Лондон през 2019-та. Рая посещаваше лятно училище с нейна приятелка, а аз с майката на детето, дамата, която ме запали по виното, обикаляхме по красивите лондонски паркове. Руми направи първите си стъпки в парка срещу Royal Albert Hall. В Швейцария пък посещаваме друга моя много добра приятелка, която е кръстница на Рая. Тя живее там със семейството си. Те живеят близо до Цюрих и обожаваме да ходим лятото при тях и да се наслаждаваме на швейцарските езера, а зимата караме ски, но не в Швейцария, а в Австрия в Маураух на Ахензее, близо до Залцбург.
Една от най-хубавите ни семейни традиции е, че се опитваме да вечеряме всеки ден заедно и да си разказваме как е минал деня ни. На всички важни празници и рождени дни се опитвам да продължа традицията на моята баба Вили и да събирам цялото семейство и от моя страна и от страната на Румен. Румен има прекрасни родители, които са го възпитали в много силни семейни ценности, обичаи и ритуали. Той е невероятен баща и с него полагаме еднакви грижи за децата. Признавам си, че в къщи той готви повече и това наистина му се отдава. Той е невероятен кулинар. Майка му, баба Димка, е жена, от която можеш да научиш много. Тя ни учи да правим традиционните български питки и гозби. Аз като малка заобиколена от толкова баби, не можех да се доредя до готвенето и имах пропуски. Наваксах като се записах на курсове за готвене. Там научих много трикове, полезни рецепти и най-важното – какви подправки и как да ги използвам.
Аз имам традиция да ходя на църква, мисля, че тук моята майка е намесена. Тя ми предаде и традицията да чета на децата си всяка вечер книжки преди да заспят. Опитваме се да спазваме българските традиции и да ги предаваме на нашите деца. Много исках и Рая да се научи да танцува народни танци, но сега ще опитам да запаля малката госпожица Руми, която танцува много добре.
Аз съм майстор на импровизациите, но те ми се получават, тъй като много съм се упражнявала. Обичам обаче да планирам. Да планирам програмата на семейството, да планирам в бизнеса си, да планирам почивките. С две деца и собствен бизнес, ако не планираш си загубен. Но Румен не обича да си планира почивките, това го изнервя. Затова аз поех този ресор и с малки крачки постигнах това, че започнахме да почиваме повече, защото и двамата имаме нужда от това.
За пръв път чух термина “The brand called YOU” или в превод “личен бранд” на едно лятно училище организирано от Университета “Боазичи” в Турция на самия Босфорски канал през 2002-ра. Обучението беше за изграждане на бранд и бранд идентичност на компании. Тогава бях едва 20 годишна и активно участвах във всички упражнения и срещи и бях добила известна популярност и сред студентите, и сред преподавателите. На една от лекциите, преподавателят ме покани да се кача на сцената, само аз пред 200 студента и даде пример с мен. Примерът беше, че аз съм изградила с външния вид, облеклото си, поведението и знанията си един отличен личен бранд, който не остава незабелязан. Бях поласкана и за моите 20 години леко притеснена от вниманието. След като завърших и магистърската си степен по маркетинг започнах да помагам на различни марки - български, международни, големи и малки да направят бранда си по-забележим. С успехите на тези брандове аз трупах репутация на специалист в сферата на печата, дизайна, рекламата и брандинга. Специалист, който си държи на думата и отговорно изпълнява поставените му задачи със сърце и душа. Така България се изпълни с проекти реализирани от моята печатница Magic Outdoor, някои от тях изключително мащабни. 4000 квадрата мрежи на строежа на сегашния хотел “Милениум” в центъра на София. 700 квадрата фасада на Mall Bulgaria в София със светещите фарове на Нисан. Светещата предпазна мрежа на Coca Cola на сегашния хотел “Hayatt” в София. Брандирани магазини на Хиполенд и молове във всеки град в България. Започнахме дори да работим преди старта на пандемията за известна верига магазини за животни в Австрия “Das Futterhaus”. Оказа се обаче, че не работя достатъчно за развиването и популярността на моя личен бранд и бранда на компанията ми. Това го установих със старта на пандемията и започнах да отделям време и внимание и на моите брандове, и на моя имидж. Резултатите сами говорят за успеха на моята работа. Брандът ми за декорация на дома с картини, фототапети, стикери за стена и персонализирани подаръци Magic Indoor, за който създадох уникален on-line магазин, също жъне голям успех.
Включването ми в менторската програма “Код ВЕЛИКОЛЕПНА” изигра много важна роля за моя успешен личен бранд.
Трите думи, които ме описват са - упоритост, креативност, отговорност.
След като завърших школата за треньори "Woman LifeBook" си дадох сметка, че аз наистина мога да помагам и на хората да изграждат личния си бранд и да го изграждат в симбиоза с корпоративния, ако имат такъв. Запознанството ми с Деси Авджиева, която е изключителен професионалист в сферата на изграждане на бранд идентичност, PR-a и събитията, затвърди решението, което бях взела. С нея дъздадохме Академия за изграждсне на личен и корпоративен бранд Brand Success Academy, с която помагаме на хората да изградят техните успешни лични и корпоративни брандове.
Често ми се налага да ходя на делови срещи в различни компании или на различни официални бизнес събития. Моят бизнес ми позволява да сложа една нотка креативност в моя делови стил, защото работата ми е по-творческа. Важно е с визията и присъствието си да изградиш образ, на който да може да се има доверие. Дрехите са нашата външна опаковка, нашата бранд идентичност, a нашите експертни знания и умения са нашия “brand essence” - бранд същност, ДНК-то, душата на на нашия бранд.
Според Джон Максуел, американски автор и говорител, който пише предимно за ролята на лидера, ако в един клас, ти си най-добрия ученик, трябва много бързо да смениш класа. Идеята е, че трябва да се заобикаляш с по-можещи, знаещи и умеещи хора от теб, за да станеш и ти по-добър, за да се развиваш. Средата е много важна за успеха на един човек. Аз съм много щастлива, че имах възможността да уча в Американския университет в България, защото там се запознах с невероятни хора, които са и до ден днешен мои приятели, бизнес партньори, клиенти. Нещо, което прочетох скоро е мисъл на Айвън Майснер, че е много важно през какъв обектив гледаме на света около нас. Важно е да не се заобикаляме с хора, които гледат на света с токсичен обектив, а с такива, които гледат на света с положителен обектив и откриват красотата във всичко, което се случва около тях. Затова и станах член на BNI, Асоциациацията на жените предприемачи “Селена”, Business Lady и Дамски Клуб Бизнес на високи токчета - за да общувам с хора, които мислят, действат, живеят и правят бизнес като мен и дори по-добре. Хора, които имат като моите ценности и морал!
Мога да кажа, че съм богат човек! Освен прекрасно семейство, имам и много приятели. Част от тях са пръснати по света, но това е повод да пътувам и да ги посещавам. Имам приятели още от дете - от квартала, от училище, от университета, от организациите, в които членувам. Част от тези приятели са ми и приятели за растеж, стимулираме се и се нахъсваме да работим по-успешно заедно!
Хората, които ме вдъхновяват, са хората около мен, моите приятели, колеги, близки, децата ми, съпруга ми! Те много често ми дават крила и ме мотивират да продължавам да се развивам и да осъществявам мечтите и целите си! Всъщност целите са мечти, на които сме поставили краен срок! Пожелавам и на тези, които четат това интервю, 2022-ра да сбъдне всички мечти! Не забравяйте освен да мечтаете и да действате! Бъдете здрави и щастливи и се обичайте!
