ВИЗИТКА:
Красимира Иванова е строителен инженер по образование, с диплома за бизнес коуч, по Нейрографика, и позитивен психотерапевт към „Дружеството по позитивна психотерапия“, където продължава да се обучава.
Създател и собственик е на фирма „Лумикомп дизайн“, която от 2004 година проектира светодиодно осветление още от времето, когато светодиодите не са се ползвали за осветление, а само за индикатори. Тогава фирмата печели търгове за светодиодни лампи в Китай и продават техните LED лампи на китайците. През 2006 година печелят търг в Брюксел за осветяване на небостъргача на банка Дексия, където техните устройства били предпочетени пред тези на Philips. Фирмата е избрана за ''CREE LED solution provider'' за Източна Европа.
Последните шест години Красимира се развива в сферата на недвижимите имоти, в един от най-големите български холдинги „Реалто груп“. Тя споделя, че работата с хора и възможността да им бъде полезна я вдъхновяват. Харесва да се чувства свободна, да развива потенциала си и да знае, че границите си ги поставя сама. Всичко, което прави, го прави с любов. Във всяка ситуация търси положителното, красивото, полезното за нея и хората около нея. Когато среща предизвикателства се мобилизира да даде най-доброто от себе си, защото вярва,че няма невъзможни неща и когато човек има огромно желание, постоянство, търпение и вяра, неизбежно постига целите си.
Красимира е благословена с четири прекрасни деца, които са нейната най-голяма гордост. Две дъщери, които живеят и работят в Германия и освен родния български език владеят перфектно още немски, френски, английски, руски, испански, а едната от тях и гръцки език. Също така има двама сина, по-големият от които учи магистратура в Карлсруе – Германия и също е полиглот, а по-малкият е ученик в десети клас и има интереси в програмирането и лингвистиката.
Красимира Иванова е строителен инженер по образование, с диплома за бизнес коуч, по Нейрографика, и позитивен психотерапевт към „Дружеството по позитивна психотерапия“, където продължава да се обучава.
Създател и собственик е на фирма „Лумикомп дизайн“, която от 2004 година проектира светодиодно осветление още от времето, когато светодиодите не са се ползвали за осветление, а само за индикатори. Тогава фирмата печели търгове за светодиодни лампи в Китай и продават техните LED лампи на китайците. През 2006 година печелят търг в Брюксел за осветяване на небостъргача на банка Дексия, където техните устройства били предпочетени пред тези на Philips. Фирмата е избрана за ''CREE LED solution provider'' за Източна Европа.
Последните шест години Красимира се развива в сферата на недвижимите имоти, в един от най-големите български холдинги „Реалто груп“. Тя споделя, че работата с хора и възможността да им бъде полезна я вдъхновяват. Харесва да се чувства свободна, да развива потенциала си и да знае, че границите си ги поставя сама. Всичко, което прави, го прави с любов. Във всяка ситуация търси положителното, красивото, полезното за нея и хората около нея. Когато среща предизвикателства се мобилизира да даде най-доброто от себе си, защото вярва,че няма невъзможни неща и когато човек има огромно желание, постоянство, търпение и вяра, неизбежно постига целите си.
Красимира е благословена с четири прекрасни деца, които са нейната най-голяма гордост. Две дъщери, които живеят и работят в Германия и освен родния български език владеят перфектно още немски, френски, английски, руски, испански, а едната от тях и гръцки език. Също така има двама сина, по-големият от които учи магистратура в Карлсруе – Германия и също е полиглот, а по-малкият е ученик в десети клас и има интереси в програмирането и лингвистиката.
Каква е истинската красота на жените? Според Вас доколко е важен външния вид в живота на една жена? Споделете какъв е Вашият личен стил, имате ли си любими аксесоари, цветове, принтове? Какви са Вашите ритуали за красота?
Истинската красота на жената е в нейното излъчване. В енергията, която внася присъствието ѝ. Истински красивата жена е осъзнала, че не е перфектна, защото никой не е и не би могъл да бъде. Затова тя е избрала да се обича такава, каквато е - съвършено несъвършена, като работи върху слабостите си и ги превръща в силни страни. Приемайки себе си, истински красивата жена излъчва увереност и сила, спокойствие и вътрешна хармония, а това й придава допълнителен чар. Истинската красота на жената е в страстта, която влага във всичко, което прави. Тя е в грижата и нежността, които дарява с любов. В умението ѝ да извади най-добрите качества на мъжа до себе си. Вярвам,че най-красива е щастливата, удовлетворената, обичаната жена, която знае своята уникалност и умее да я подчертава.
Достигнах до етап в живота си, в който осъзнах, че външнитя вид е даденост в живота ни само докато сме деца. Дори, когато природата е била щедра с нас и ни е надарила с красота, идва момент в който трябва да положим грижи, за да запазим тази красота. Поддържания външен вид показва уважение най-вече към самите нас, но и към тези, с които общуваме. Външния вид според мен до голяма степен отразява вътрешното състояния на една жена и обратно – влияе на нейното самочувствие, на увереността ѝ, дори и на поведението ѝ. Забелязала съм, че цялостното излъчване на жената се променя, когато се чувства красива и когато е положила грижа и усилие да подобри начина по който изглежда.
Моят личен стил в различните етапи от живота ми се е променял, в зависимост от моя личен вкус и опит. В младежките си години харесвах себе си небрежна, естествено женствена и непринудена. С годините осъзнах, че на моята женственост и нежност подхождат изчистените линии, елегантните кройки и естествените материи, подчертаващи естествените извивки на фигурата ми. Обичам класическия стил. Имам слабост към обувките на висок ток, които са не просто красиви, но и изключително удобни, когато са подбрани внимателно. Имам слабост също и към шапките. Харесвам наситени, ярки и чисти цветове.
Обичам едноцветни десени, без принт, но имам слабост и към точките. Когато някой ми каже точки, си представям принт червени точици върху бял плат или обратното – бели точици върху червен плат. Някога, заради първата рокля която сама си уших от такъв плат, съпругът ми ме нарече Точица и все още имаме семейни приятели, които не знаят истинското ми име.
Признавам,че години наред подценявах и пренебрегвах ритуалите за красота. Наскоро прецених, че е време да се погрижа за външния си вид, а не само за вътрешния и в момента работя върху изграждането на ритуали. Вярвам, че за цялостната добра визия и излъчване на дама, освен изборът на дрехи и обувки, изключително важен е поддържания маникюр, прическата и грима. Опитвам се да си изградя навици в тази посока, които да са адекватни във всеки един момент, а не само на събития.
Да изглеждам красива за мен никога не е било самоцел, мечта или идеал. За мен е важно да се чувствам красива. Когато се чувствам красива, това се отразява на осанката и увереността ми, блести в погледа ми и във всеки жест. „Красотата ще спаси света“ – красотата за мен е вдъхновение, тя е израз на здраве, хармония и баланс във всички направления. Красотата е едно направление на любовта.
Достигнах до етап в живота си, в който осъзнах, че външнитя вид е даденост в живота ни само докато сме деца. Дори, когато природата е била щедра с нас и ни е надарила с красота, идва момент в който трябва да положим грижи, за да запазим тази красота. Поддържания външен вид показва уважение най-вече към самите нас, но и към тези, с които общуваме. Външния вид според мен до голяма степен отразява вътрешното състояния на една жена и обратно – влияе на нейното самочувствие, на увереността ѝ, дори и на поведението ѝ. Забелязала съм, че цялостното излъчване на жената се променя, когато се чувства красива и когато е положила грижа и усилие да подобри начина по който изглежда.
Моят личен стил в различните етапи от живота ми се е променял, в зависимост от моя личен вкус и опит. В младежките си години харесвах себе си небрежна, естествено женствена и непринудена. С годините осъзнах, че на моята женственост и нежност подхождат изчистените линии, елегантните кройки и естествените материи, подчертаващи естествените извивки на фигурата ми. Обичам класическия стил. Имам слабост към обувките на висок ток, които са не просто красиви, но и изключително удобни, когато са подбрани внимателно. Имам слабост също и към шапките. Харесвам наситени, ярки и чисти цветове.
Обичам едноцветни десени, без принт, но имам слабост и към точките. Когато някой ми каже точки, си представям принт червени точици върху бял плат или обратното – бели точици върху червен плат. Някога, заради първата рокля която сама си уших от такъв плат, съпругът ми ме нарече Точица и все още имаме семейни приятели, които не знаят истинското ми име.
Признавам,че години наред подценявах и пренебрегвах ритуалите за красота. Наскоро прецених, че е време да се погрижа за външния си вид, а не само за вътрешния и в момента работя върху изграждането на ритуали. Вярвам, че за цялостната добра визия и излъчване на дама, освен изборът на дрехи и обувки, изключително важен е поддържания маникюр, прическата и грима. Опитвам се да си изградя навици в тази посока, които да са адекватни във всеки един момент, а не само на събития.
Да изглеждам красива за мен никога не е било самоцел, мечта или идеал. За мен е важно да се чувствам красива. Когато се чувствам красива, това се отразява на осанката и увереността ми, блести в погледа ми и във всеки жест. „Красотата ще спаси света“ – красотата за мен е вдъхновение, тя е израз на здраве, хармония и баланс във всички направления. Красотата е едно направление на любовта.
Казват, че човек се учи докато е жив, съгласна ли сте? Какво е Вашето осъзнаване през последната година? Коя е любимата Ви книга? Баланс в живота - мисията възможна или не? Бизнес по женски – смятате ли, че има такъв начин?
Човек всеки ден научава нещо ново, дори и да не го осъзнава. Всеки миг сме изправени пред избори и от изборите, които правим можем да научим много за себе си. Хубаво е да го правим съзнателно и да подбираме нещата, които искаме да научим.
Последната година осъзнах, че до сега съм поставяла винаги интересите и нуждите на някой друг пред своите. Но децата ми вече са големи, а възрастните хора около мен са способни да носят сами отговорност за своя живот и вече е време да помисля за себе си – да подредя своите приоритети, да се погрижа за своите нужди. Осъзнах, че да се чувствам удовлетворена, доволна и щастлива е мой личен избор и моя лична отговорност, никой друг не ми е длъжен и не носи отговорност за начина, по който аз се чувствам. Но това, което истински осъзнах е, че аз също не съм отговорна за начина, по който някой друг се чувства, защото и аз не съм длъжна на никого. Осъзнах, че ако нечие отношение, поведение, мнение, по някакъв начин влияе на моето усещане за щастие, то отговорността за това е моя, защото аз съм позволила това да се случи. Старая се да откривам нещо положително, нещо красиво, нещо добро във всяка ситуация, да откривам хубавото, дори в лошото. Да превръщам минуса в плюс и да не задържам вниманието към нещата, които не ми харесват.
Много обичам да чета. Имам много любими книги и ми е трудно да посоча само една. Ако все пак трябва да е една, то тогава, любимата ми книга е „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери. Имам я в много издания на поне три езика, обичам да я чета и да я подарявам на приятели. За мен това не е детска книжка, а житейска философия на човек с богат опит и детайлно познаване на човешката душа. Всеки път, когато я препрочитам откривам нов пласт и нов поглед към думите, които чета. Обичам Екзюпери.
Относно баланса в живота... Знаете ли, аз съм от хората, които влагат душата си във всичко, което правят. За мен баланса е в това, човек да се чувства в хармония със себе си. Да е верен на нещата, в които вярва. Да ги прави с любов и правейки ги, да се зарежда с енергия и да иска още, и още да дава от себе си. Това, което разбрах е, че за мен много важно нещо са отношенията ми с хората, които обичам, с които общувам. Именно те са тези, които ме зареждат. Важно ми е здравето, защото то определя качеството ми на живот. Но най-важното за мен съм самата аз. Осъзнах,че ако искам да съм полезна на някой друг, първо трябва да съм полезна на себе си. Важно е да съм удовлетворена от това, което съм, това което правя, и което ми се случва.
Бизнес по женски – не знам как бизнеса би могъл да се дели на мъжки и женски. По принцип, когато работим и мъжете, и жените използваме основно мъжка енергия. Но тези, които умеят да включват женската си енергия в бизнеса, вместо да я потискат, според мен са определено по-успешни. И като казвам женска енергия в бизнеса, имам предвид интуицията, усета към хората, с които работят, мекотата и любовта, разбирането, емпатията, стремежа към красота и хармония. Затова вярвам, че жените са успешни предприемачи, ако успеят като дами да запазят баланса и хармонията между кариерата и семейството, и не забравят, че са преди всичко останало жени .
Последната година осъзнах, че до сега съм поставяла винаги интересите и нуждите на някой друг пред своите. Но децата ми вече са големи, а възрастните хора около мен са способни да носят сами отговорност за своя живот и вече е време да помисля за себе си – да подредя своите приоритети, да се погрижа за своите нужди. Осъзнах, че да се чувствам удовлетворена, доволна и щастлива е мой личен избор и моя лична отговорност, никой друг не ми е длъжен и не носи отговорност за начина, по който аз се чувствам. Но това, което истински осъзнах е, че аз също не съм отговорна за начина, по който някой друг се чувства, защото и аз не съм длъжна на никого. Осъзнах, че ако нечие отношение, поведение, мнение, по някакъв начин влияе на моето усещане за щастие, то отговорността за това е моя, защото аз съм позволила това да се случи. Старая се да откривам нещо положително, нещо красиво, нещо добро във всяка ситуация, да откривам хубавото, дори в лошото. Да превръщам минуса в плюс и да не задържам вниманието към нещата, които не ми харесват.
Много обичам да чета. Имам много любими книги и ми е трудно да посоча само една. Ако все пак трябва да е една, то тогава, любимата ми книга е „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери. Имам я в много издания на поне три езика, обичам да я чета и да я подарявам на приятели. За мен това не е детска книжка, а житейска философия на човек с богат опит и детайлно познаване на човешката душа. Всеки път, когато я препрочитам откривам нов пласт и нов поглед към думите, които чета. Обичам Екзюпери.
Относно баланса в живота... Знаете ли, аз съм от хората, които влагат душата си във всичко, което правят. За мен баланса е в това, човек да се чувства в хармония със себе си. Да е верен на нещата, в които вярва. Да ги прави с любов и правейки ги, да се зарежда с енергия и да иска още, и още да дава от себе си. Това, което разбрах е, че за мен много важно нещо са отношенията ми с хората, които обичам, с които общувам. Именно те са тези, които ме зареждат. Важно ми е здравето, защото то определя качеството ми на живот. Но най-важното за мен съм самата аз. Осъзнах,че ако искам да съм полезна на някой друг, първо трябва да съм полезна на себе си. Важно е да съм удовлетворена от това, което съм, това което правя, и което ми се случва.
Бизнес по женски – не знам как бизнеса би могъл да се дели на мъжки и женски. По принцип, когато работим и мъжете, и жените използваме основно мъжка енергия. Но тези, които умеят да включват женската си енергия в бизнеса, вместо да я потискат, според мен са определено по-успешни. И като казвам женска енергия в бизнеса, имам предвид интуицията, усета към хората, с които работят, мекотата и любовта, разбирането, емпатията, стремежа към красота и хармония. Затова вярвам, че жените са успешни предприемачи, ако успеят като дами да запазят баланса и хармонията между кариерата и семейството, и не забравят, че са преди всичко останало жени .
Важно ли е първото впечатление, което оставяме, когато се запознаваме с нови хора? Етикет, протокол и добри обноски – къде е мястото им живота ни? Познаването на етикета на маса, винения, светски, бизнес, международен етикет – необходимост или помпозност?
Когато се запознаваме с нови хора, обикновено преценката на човека отсреща се случва за няколко секунди. Точно толкова е нужно, за да решим дали сме от една порода с човека отсреща, дали можем да правим нещо заедно и какво, и дали искаме да продължим да го опознаваме или не. Дали искаме да му дадем шанс или пък не. Това се случва абсолютно инстинктивно и е следствие на външния вид на човека отсреща. Влияем се от енергията, която носи, от неговата осанка, от стойката му, жестовете, излъчването му и от думите, които ползва. Точно същото време е нужно и на хората, с които се срещаме, да преценят нас. И критериите са същите. Ето, защо чувствам толкова близък израза на Коко Шанел:
Никога нямаш втори шанс да направиш първо впечатление.
И все пак, се случва да открием,че сме се излъгали. Определено е важно какво първо впечатление оставяме, ако искаме да увеличим шансовете си хората, с които се срещаме да чуят това, което искаме да им кажем.
Хубаво е да познаваме етикета, за да живеем красиво и да изграждаме красиви навици в децата си, а не само да се наслаждаваме на красиво изглеждащите маси по списания, приеми или по филмите. Но това за мен не е самоцел.
Вярвам, че за една дама познаването на етикета и добрите обноски е необходимост. Дори никой да не я гледа. Важно е какво правим, какви са навиците ни, какви са обноските ни, за бъдещите обноски на децата ни. Но и за това как другите се държат с нас. Често чуваме, че няма кавалери, но истината е, че - за да бъде един мъж кавалер, то жената трябва да бъде дама.
Хубаво е да познаваме етикета, за да живеем красиво и да изграждаме красиви навици в децата си, а не само да се наслаждаваме на красиво изглеждащите маси по списания, приеми или по филмите. Но това за мен не е самоцел.
Вярвам, че за една дама познаването на етикета и добрите обноски е необходимост. Дори никой да не я гледа. Важно е какво правим, какви са навиците ни, какви са обноските ни, за бъдещите обноски на децата ни. Но и за това как другите се държат с нас. Често чуваме, че няма кавалери, но истината е, че - за да бъде един мъж кавалер, то жената трябва да бъде дама.
Говоренето пред публика – изпитание или удоволствие? Комуникативна личност ли сте, важно ли е да умеем да водим Светски разговори? Според Вас кои са основните бариери в комуникацията между хората и как могат да бъдат преодолени? Как тълкувате израза - Култура на словото?
Когато една дама изглежда по начин, по който тя самата определя себе си като красива, и когато има какво да каже, то тогава за нея е много по-лесно да се изправи пред публика и да говори с удоволствие.
Истината е, че ние всеки ден говорим пред публика. Това често са нашите деца, нашия съпруг, колегите ни, съседите, приятелите ни. По тяхното отношение към нас, можем да разберем до колко добре се справяме. Публикуването в социалните мрежи също е говорене пред публика.
Определям себе си като комуникативна личност. Често ми се налага да общувам с непознати. Често се случва хората, с които се налага да общувам да не умеят да водят светски разговори и дори обикновени разговори. Тъкмо затова е изключително полезно да умееш да започваш и да поддържаш разговор с непознати хора. Мисля, че се справям добре с това.
Според мен основните бариери в комуникацията между хората идват от неувереността, възпитанието, което сме получили, образованието, което имаме, неспособността ни да се свързваме и от недоверието между хората. Мисля, че в епохата на интернет виртуалното общуването за много хора стана по-лесно, отколкото да говорят с човека до тях. Тези бариери могат да бъдат преодолени само с желание и по-често общуване. Не е трудно, но си е сериозно предизвикателство за тези, които не го умеят.
За мен култура на словото е умението да говорим правилно граматично, с подходящи думи според случая, без да се ползват жаргонни или паразитни думи, без да се ползват пресилени жестове и мимики. Ако човек има какво да каже, обикновено намира начин да го каже по подходящ начин.
Истината е, че ние всеки ден говорим пред публика. Това често са нашите деца, нашия съпруг, колегите ни, съседите, приятелите ни. По тяхното отношение към нас, можем да разберем до колко добре се справяме. Публикуването в социалните мрежи също е говорене пред публика.
Определям себе си като комуникативна личност. Често ми се налага да общувам с непознати. Често се случва хората, с които се налага да общувам да не умеят да водят светски разговори и дори обикновени разговори. Тъкмо затова е изключително полезно да умееш да започваш и да поддържаш разговор с непознати хора. Мисля, че се справям добре с това.
Според мен основните бариери в комуникацията между хората идват от неувереността, възпитанието, което сме получили, образованието, което имаме, неспособността ни да се свързваме и от недоверието между хората. Мисля, че в епохата на интернет виртуалното общуването за много хора стана по-лесно, отколкото да говорят с човека до тях. Тези бариери могат да бъдат преодолени само с желание и по-често общуване. Не е трудно, но си е сериозно предизвикателство за тези, които не го умеят.
За мен култура на словото е умението да говорим правилно граматично, с подходящи думи според случая, без да се ползват жаргонни или паразитни думи, без да се ползват пресилени жестове и мимики. Ако човек има какво да каже, обикновено намира начин да го каже по подходящ начин.
Каква роля играе темата за Естетиката на движенията в излъчването на една жена? Може ли според Вас една жена да направи първо впечатление с походката и осанката си или това не е от значение? Как поддържате тялото си, спортувате ли?
Важно е една жена да изглежда като истинска дама, във всяка една ситуация. Походката и осанката са първото, което забелязваме и ни прави впечатлени, в нейното излъчването.
Поддържам своето тяло основно с разходки сред природата със семейството си, и с хубави преживявания. Не спортувам, но обичам да практикувам йога, а също и да карам ски. Вярвам, че щастливият човек е винаги красив - изпълнен със сила и енергия
Поддържам своето тяло основно с разходки сред природата със семейството си, и с хубави преживявания. Не спортувам, но обичам да практикувам йога, а също и да карам ски. Вярвам, че щастливият човек е винаги красив - изпълнен със сила и енергия
Обичате ли себе си, как изразявате тази любов? Имате ли си хоби, увлечение – разкажете ни? Коя е любимата Ви дестинация? Имате ли си семейни традиции? Вие сте човек, който е свикнал всичко да планира или сте по скоро по импровизациите?
Трябваше ми доста време, за да осъзная, че най-важния човек в моя живот съм аз. Колкото и да обичам децата си, съпруга си, приятелите, колегите и работата си, ако аз не съм се погрижила първо за себе си – няма как да се погрижа за тях. Тази любов изразявам във времето, което отделям за себе си - време за себепознание и себеосъвършенстване, време за хоби, за слушане на музика, четене на книги, правене на йога, време за здравословно хранене, за разговори с приятелки, за масаж, СПА, време за екскурзии, разходки сред природата, време за чаша чай и за нищонеправене...
Моите хобита са наистина много. Обичам да рисувам върху стъкло и нейрографика. Обичам да правя ръчно изработени картички за близките си. Да правя скрапбук албуми със снимки за специални поводи на любими хора. Да изработвам гривни и гердани от полускъпоценни камъни. Обичам да правя сладкиши – напоследък се старая да са здравословни. Голямо предизвикателство са ми веганските сладкиши. Обичам да меся хляб. Да се грижа за цветята в градината – особена слабост са ми божурите, розите, лалетата. Обожавам орхидеите. Опитвам се да отглеждам собствени зеленчуци в малка зеленчукова градина в двора. Голямо предизвикателство е на 960 метра надморска височина. Интересувам се от астрология, езотерика. Интересни са ми хората - човешката психика и отношенията между хората. Обичам животните. Имала съм почти всякакви домашни любимци: куче, котета, рибки, костенурки – сухоземна и червенобузести, гълъби, зайче.
Обичам да пътувам на различни места, да опознавам различни култури и да се запознавам с културното наследство на различни народи. Това ме кара да се чувствам горда, че съм родена в България. Ходила съм в почти всички континенти. Къпала съм се в почти всички океани. Може би най-екзотичната дестинация на която съм била е Австралия – един съвършено различен свят от Европейския. Срещнах се с коали, с кенгуру, видях вълшебни залези над три океана. Друга екзотична дестинация, на която съм била е Мароко – толкова различна култура. Яздих камила до петзвездна палатка в пустинята. Уникално изживяване. Бях впечатлена и от Тенерифе – изкачих се на най-високия връх в Европа, възхитих се на трудолюбието на испанците, които са направили райски кътчета от този вулканичен остров, на който дори няма питейна вода. Край Ниагарския водопад усетих колко малки сме ние хората и колко е мощна стихията на природата. Влюбих се във Венеция по време на карнавала – истински празник за всички сетива. Впечатлена съм и от Барселона, с екзотичната архитектура оставена от Гауди. Бях във Финландия съвсем близо до дома на дядо Коледа... и още на много други места. На много места все още не съм била, но съм си обещала да отида.
Любимата ми дестинация последните години е Германия, защото там са децата ми. Откакто са там е почти невъзможно да се съберем всички заедно в България, но успяваме да го направим в Германия. Това се превърна в една от семейните ни традиции – когато отида в Германия да се съберем всички заедно, да редим заедно пъзел, да играем настолни игри. Иначе до скоро се стараехме всяка година да си организираме поне една дестинация до която все още не сме ходили.
Традиция, която съм въвела е поне веднъж годишно да се качим до Седемте рилски езера. Обикновено през септеври. Когато децата бяха по-малки и все още в България, имахме традиция всяка вечер, когато се приберат от детска градина или училище да си разкажем на кой как му е минал деня, какво се е случило, което го е впечатлило. Всяка вечер, щом си легнеха в леглата, четяхме приказки, а по-късно Илиада и Одисея, древногръцки митове и легенди или друга книга. За лека нощ задължително им пеех песнички, а след това се прегръщахме, целувахме и си пожелавахме ''да сънуват ангелчета''.
За Великден задължително месим заедно козунаци и кифлички и къщата ухае празнично. За Коледа децата правят меденки и се носи аромат на канела.
Аз съм човек, който обича импровизациите, но за да ми се получат добре обичам всичко да е добре планирано предварително.
Моите хобита са наистина много. Обичам да рисувам върху стъкло и нейрографика. Обичам да правя ръчно изработени картички за близките си. Да правя скрапбук албуми със снимки за специални поводи на любими хора. Да изработвам гривни и гердани от полускъпоценни камъни. Обичам да правя сладкиши – напоследък се старая да са здравословни. Голямо предизвикателство са ми веганските сладкиши. Обичам да меся хляб. Да се грижа за цветята в градината – особена слабост са ми божурите, розите, лалетата. Обожавам орхидеите. Опитвам се да отглеждам собствени зеленчуци в малка зеленчукова градина в двора. Голямо предизвикателство е на 960 метра надморска височина. Интересувам се от астрология, езотерика. Интересни са ми хората - човешката психика и отношенията между хората. Обичам животните. Имала съм почти всякакви домашни любимци: куче, котета, рибки, костенурки – сухоземна и червенобузести, гълъби, зайче.
Обичам да пътувам на различни места, да опознавам различни култури и да се запознавам с културното наследство на различни народи. Това ме кара да се чувствам горда, че съм родена в България. Ходила съм в почти всички континенти. Къпала съм се в почти всички океани. Може би най-екзотичната дестинация на която съм била е Австралия – един съвършено различен свят от Европейския. Срещнах се с коали, с кенгуру, видях вълшебни залези над три океана. Друга екзотична дестинация, на която съм била е Мароко – толкова различна култура. Яздих камила до петзвездна палатка в пустинята. Уникално изживяване. Бях впечатлена и от Тенерифе – изкачих се на най-високия връх в Европа, възхитих се на трудолюбието на испанците, които са направили райски кътчета от този вулканичен остров, на който дори няма питейна вода. Край Ниагарския водопад усетих колко малки сме ние хората и колко е мощна стихията на природата. Влюбих се във Венеция по време на карнавала – истински празник за всички сетива. Впечатлена съм и от Барселона, с екзотичната архитектура оставена от Гауди. Бях във Финландия съвсем близо до дома на дядо Коледа... и още на много други места. На много места все още не съм била, но съм си обещала да отида.
Любимата ми дестинация последните години е Германия, защото там са децата ми. Откакто са там е почти невъзможно да се съберем всички заедно в България, но успяваме да го направим в Германия. Това се превърна в една от семейните ни традиции – когато отида в Германия да се съберем всички заедно, да редим заедно пъзел, да играем настолни игри. Иначе до скоро се стараехме всяка година да си организираме поне една дестинация до която все още не сме ходили.
Традиция, която съм въвела е поне веднъж годишно да се качим до Седемте рилски езера. Обикновено през септеври. Когато децата бяха по-малки и все още в България, имахме традиция всяка вечер, когато се приберат от детска градина или училище да си разкажем на кой как му е минал деня, какво се е случило, което го е впечатлило. Всяка вечер, щом си легнеха в леглата, четяхме приказки, а по-късно Илиада и Одисея, древногръцки митове и легенди или друга книга. За лека нощ задължително им пеех песнички, а след това се прегръщахме, целувахме и си пожелавахме ''да сънуват ангелчета''.
За Великден задължително месим заедно козунаци и кифлички и къщата ухае празнично. За Коледа децата правят меденки и се носи аромат на канела.
Аз съм човек, който обича импровизациите, но за да ми се получат добре обичам всичко да е добре планирано предварително.
През последните години се поставя акцент на развиването на Личен Имидж и Бранд – съгласни ли сте с това? Как бихте се описали с 3 думи? Кой е успешният Делови вид за жените?
Напоследък всички ние всекидневно комуникираме с много хора – повечето от тях са непознати, които наричаме приятели в социалните мрежи. Неизбежно е всеки съзнателно или пък не да изгражда своя личен профил – така наречения личен имидж и бранд.
Хората ме възприемат като позитивна, добронамерена, човек на когото може да се разчита. И това е точно така. Вярвам,че ме виждат като професионалист – интелигентна, компетентна, с лично отношение към всеки. А бранда, който развивам в момента е на „Вашият личен консултант в сферата на недвижимите имоти“, защото вярвам,че всеки има нужда от такъв консултант, а за хората, които ме познават, аз съм чудесен избор!
Трудно ми е да се опиша с три думи. С една ми е много по-лесно - любов.
Успешния делови вид за жените и за мъжете е този, който излъчва посланието, което искаме, този който ни определя като професионалисти в в сферата в която работим. Тези три думички, които искаме да внушим за себе си.
Хората ме възприемат като позитивна, добронамерена, човек на когото може да се разчита. И това е точно така. Вярвам,че ме виждат като професионалист – интелигентна, компетентна, с лично отношение към всеки. А бранда, който развивам в момента е на „Вашият личен консултант в сферата на недвижимите имоти“, защото вярвам,че всеки има нужда от такъв консултант, а за хората, които ме познават, аз съм чудесен избор!
Трудно ми е да се опиша с три думи. С една ми е много по-лесно - любов.
Успешния делови вид за жените и за мъжете е този, който излъчва посланието, което искаме, този който ни определя като професионалисти в в сферата в която работим. Тези три думички, които искаме да внушим за себе си.
Важно ли е да подбираме обкръжението си? Имате ли много приятели? Споделете имена на хора, които Ви вдъхновяват? Трябва ли да поставяме граници в общуването си с хората?
За мен е важно да подбирам най-близкото си обкръжение. Харесва ми да бъда заобиколена с хора, които мислят като мен, които ме вдъхновяват да бъда най-добрата версия на себе си във всеки момент. Хора, които дават размах на крилете на мечтите ми. Осъзнала съм, че когато общуваме с някого, ние приемаме част от неговата енергия. И когато този човек е извисен - извисява и нас.
Аз общувам с много хора. Всеки ден създавам приятелства. Мога да кажа, че имам много приятели, но истината е, че най-близките ми приятели се броят на пръсти.
Вдъхновяват ме успешните хора. Под успешни нямам предвид хората с много пари. Истински богатите хора за мен са богати с много повече неща. Те са щастливи, обичани и обичащи, живеещи пълноценно и осъзнато. Сбъдващи мечтите си.
Не зная дали има еднозначен отговор на въпроса дали трябва да си поставяме граници в общуването с хората. За мен е важно човек да знае и да отстоява своите лични граници. Това не означава да не е открит в общуването си, а по-скоро да внимава кого и до къде да допуска в своето лично пространство.
Иначе вярвам, че човек щедро трябва да споделя знания и опит, до които е достигнал в живота си. Който може, ще си ги вземе. Който не е достигнал до тях, няма да ги припознае като свои.
Аз общувам с много хора. Всеки ден създавам приятелства. Мога да кажа, че имам много приятели, но истината е, че най-близките ми приятели се броят на пръсти.
Вдъхновяват ме успешните хора. Под успешни нямам предвид хората с много пари. Истински богатите хора за мен са богати с много повече неща. Те са щастливи, обичани и обичащи, живеещи пълноценно и осъзнато. Сбъдващи мечтите си.
Не зная дали има еднозначен отговор на въпроса дали трябва да си поставяме граници в общуването с хората. За мен е важно човек да знае и да отстоява своите лични граници. Това не означава да не е открит в общуването си, а по-скоро да внимава кого и до къде да допуска в своето лично пространство.
Иначе вярвам, че човек щедро трябва да споделя знания и опит, до които е достигнал в живота си. Който може, ще си ги вземе. Който не е достигнал до тях, няма да ги припознае като свои.
Снимки: Личен архив
