Мария Тошкова е родена във Варна. В последствие родителите и се местят в Бургас, където тя заедно със сестра си Жаси, израстват в къща в центъра на града, почти на брега на морето. В Бургас Мария завършва едновременно Математическа и Английска гимназия, като през това време се занимава активно със спорт. Следват бакалавър и магистър съответно по Финанси и МИО, както и докторска степен в направление Маркетинг. Мария има множество научни публикации на български, английски и руски език.
Откровено любознателната и натура я отвежда до интересни места и ситуации, вълнуващи пътувания и преживявания, които и трупат безценен опит във времето. Към момента, вече повече от 10 години, Мария се занимава с мениджмънт и маркетинг, управлява успешно екипи и проекти в страната и чужбина.
Мария смята, че е родена под щастлива звезда и вярва, че има сила, която бди над нея и я пази. Тя вярва, че всеки човек има своя собствен път в живота и трябва да го върви с гордо вдигната глава, както и да не се страхува да допуска грешки. Човек никога не трябва да спира да се бори и да мечтае, да провокира промяна, да се развива и изгражда, като личност, по-съвършена от тази, която е бил вчера.
Жената е нежност. Жената приласкава с усмивка, с топлината в погледа, с мил жест, с усещането, което създава когато е около теб и уюта, който излъчва. Физическата красота е приятно допълнение към вече изброените, но и нещо субективно, тъй като красивото за един, не е красиво за друг.
Присъщо на жените е да показват емоция, да бъдат кокетни, цветни, изпълнени с живот, грижовни. В това е скрит чара на привилегията да бъдеш жена. Мисля, че всяка жена трябва да съумее да пази и развива женското в себе си, независимо от пътищата, които ще и се наложи да извърви в живота си, моментите на баланс и дисбаланс.
Моят личен стил бих определила, като спортно елегантен. Любимият ми аксесоар са слънчевите очила, не излизам без тях. Ритуали за красота - никога не си лягам с грим, всеки ден ползвам крем за лице и тяло, старая се да изграждам полезни навици - като да се наспивам, да пия много вода, да спортувам.
О, да! Напълно съм съгласна, че човек се учи докато е жив, всеки ден. Особено в света, в който живеем в момента, където цели професии се появяват и изчезват само за няколко години. На моменти дори стандартното образование в университетите, дори и законодателството, трудно могат да догонят, като гъвкавост и бързина, скоростта с която се случват промените в практиката. Необходимо е да бъдем отговорни към себе си и собственото си развитие, да бъдем проактивни и адаптивни и ние сами да търсим актуална информация по темите, които ни вълнуват - било то за развитие в кариера или за развитието ни като личност.
Промените в комуникацията между хората също се случват със завидна скорост. Начина, по който са общували хората преди 20 или 30 години, не е начина по който се общува днес, нито каналите за комуникация са същите. За да не се окажеш объркан в целия този поток от информация и комуникация, е необходимо да спреш, да се огледаш и “да се подредиш”. Да подредиш приоритетите си и да вземеш за себе си само най-важното от огромния поток информация и комуникация, които ни засипва всеки ден. Книгите могат да бъдат верен приятел в тази нелека задача.
Аз лично винаги имам по няколко започнати книги на нощното си шкафче, които си чета винаги, когато намеря малко време. В момента най-интересна ми е "Емоционална Интелигентност" на Даниъл Голман.
Балансът в живота в 21 век е възможен, но по-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш. И за баланса, както за всичко друго, се изисква да положиш усилия, изисква се да отделиш време, да помислиш какво ти е важно, краткосрочно и дългосрочно, какво и как точно би искал да балансираш. Грижата за здравето например изисква да отделиш време, отношенията с хората около теб изискват време, развитието на кариерата ти изисква време и внимание. Всичко си иска времето и вниманието. Това, което пренебрегнеш, рискуваш да не ти се получи. Там, където вложиш усилия, балансът е възможен. И за да постигнеш баланс навън, започваш отвътре!
Бизнес по женски, да възможен е, когато срещу теб стоят професионалисти.
Аз самата не отдавам голяма тежест на първото впечатление. Факт, е че няма как два пъти да направиш първо впечатление, но и има много фактори, които могат да бъдат подвеждащи на пръв поглед. Може би на човек, с който имаш сходна енергия, вероятно ще направиш добро първо впечатление. Човек с различна енергия и ценности, може изобщо да не те възприеме. Как иначе да обясним факта, че един и същ човек, може в различни ситуации, да остави различно първо впечатление - ами, гледат го различни очи. В този смисъл, няма нужда да се престараваме в желанието си да бъдем перфектни, още повече на всяка цена да оставим добро впечатление. Както се казва - не си за всеки, няма и да бъдеш. Най- сигурно е да заложим на себе си и на това да бъдем естествени.
Добрите обноски и маниери имат място във всяка сфера на живота ни. Харесва ми да виждам хора, които ги имат и се старя и аз да надграждам себе си в тази насока.
Относно познаването на етикета - бих казала, че зависи от начина ни на живот. Ако често посещаваме светски, бизнес и други събития, разбира се, че ще ни е много по-комфортно ако имаме познания по етикет и ги прилагаме успешно в ситуациите, в които попадаме.
Говоренето пред публика е особено умение, което мисля, че не всеки има или пък му идва отвътре. Истински се възхищавам на хора, на които им идва отвътре. Хубавото е, че това умение се учи и с много практика, може да се постигнат добри резултати. При мен конкретно, живота ми се дели на различни етапи по отношение говорене пред публика. Понякога, поради определени мои ангажименти свързани с организации, в които съм членувала или с образование, работа, хобита и други - ми се е налагало доста интензивно и често говорене пред аудитория, включително чуждестранна. В тези периоди някак все едно добиваш тренинг и просто излизаш и говориш, без много да го мислиш. Също така съм имала и дълги периоди, в които не ми се е налагало изобщо да говоря пред аудитория. В моментите обаче, в които отдавна не съм говорила пред публика и се наложи да го направя - определено си е малко изпитание за мен.
Мисля, че като цяло съм комуникативна личност и лесно се общува с мен.
Основните бариери в общуването, според мен се крият в това, че хората все искат да говорят и понякога забравят да слушат. Често дори и да слушат, те несъзнателно анализират чутото спрямо техните собствени ограничения в мисленето и пак не разбират какво всъщност иска да им предаде, като информация отсрещната страна. Общуването е двупосочен процес и може да бъде пълноценно, само когато истински се постараем да разберем емоциите, мислите и чувствата на отсрещната страна, без да съдим. В този смисъл, бариерите в общуването могат да бъдат преодолени, когато човек работи целенасочено по развиване на умението да слуша и да разбира.
Словото е начина, по който обличаме нашите мисли, чувства и емоции в думи и ги казваме на света. Думите имат тежест, по-силна от отколкото си мислим, затова трябва да ги употребяваме мъдро и внимателно. Не случайно съществува израза "Казана дума хвърлен камък". С думи можеш да удариш и нараниш. В този смисъл, израза "Култура на словото" го тълкувам като умело боравене с думи и наличие на красив изказ, в който демонстрираш уважение към събеседника и към себе си. Словото е сила и просветление, ползване на груб, циничен език, особено от дама, намирам за грозно.
Когато говорим за говор, бих искала да обърна специално внимание и на гласа. Начина по който звучи гласа на една жена допринася за начина, по който тя е възприета от околните. На мен лично, тембъра на гласа на човека с който общувам, много ми прави впечатление и например трудно възприемам някой високи или твърде пискливи гласове. В същото време тих, дълбок глас, които не е монотонен, звучи много по-приятно и ангажира вниманието.
Един нежен и фин човек, винаги прави впечатление. Начинът, по който една жена се движи в пространството, стъпва леко с изправената стойка на тялото, грациозна походка и плавност във всяко движение, всичко това са все фактори, определящи "Женствеността в жената". Тук дори не говорим за физически данни или интелект. Тук говорим за "Усещане за жена". Няма как жена с тромава походка и сечени, резки движения да бъде определена, като грациозна и женствена.
Елегантната походка и царствена осанка, няма как да не направят впечатление. Разбира се, хубавото е, че ако ги няма, може и да не бъде забелязано от околните. Тоест никой не ги изисква от нас. Но ако ги има - те се запечатват в съзнанието.
Мисля, че някои спортове допринасят за развиването на повече грация в походката и стойката на тялото, като например - художествена гимнастика, някой видове танци, балет. Но има и голяма доза ген.
Аз лично винаги съм спортувала нещо, откакто се помня. Първият си велосипед получих като подарък за петия си рожден ден, след това смених много велосипеди. Обичам движението. Практикувала съм какво ли не - от планинско катерене, йога, бойни изкуства, гмуркане, ски, сутрешен джогинг, пилатес, танци, езда, балет, crossfit, до скачане на батути, wakeboard и кайтсърф. Обичам водата и водните спортове, родена съм и съм израснала на брега на морето.
Старая се да обичам себе си, да! Обичам разходки, пътувания, масаж, разговори с интересни събеседници. Обичам да слушам музика. Например, ако съм в колата и по радиото пуснат песен, която харесвам, дори и да съм паркирала вече и да трябва да тръгна, няма да изляза от колата, докато не изслушам цялата песен.
Обожавам пътуването, мисля че това е начина да се потопиш в “паралелни вселени”, докато все още живееш на земята. Света е толкова шарен и различен, че човек дори не може да си представи, докато не го види и усети. На моменти, усещането е като да си откривател. Допира до различни култури, религии, начин на мислене и начин на живот, разнообразна природа, климат, храна - всичко това те обогатява и разширява мироглед и светоглед. В този ред на мисли, бих искала да спомена една книга, която съм чела преди време “География на Блаженството” от Ерик Уайнър. В нея американски журналист обикаля по света, говори с местни и прави проучване за щастието, тоест какво е това "Щастие", какво го провокира, кое кара хората да се чувстват щастливи, кои са най-щастливите нации. Всъщност, не най-богатите и устроени нации са най-щастливи. Коренно различни са ценностите и гледните точки на хората в Тайланд, Дубай, Исландия. И всъщност ценното, което те обогатява - е да се докоснеш до разнообразието от отговори и да си дадеш сметка, къде се намираш ти в това разнообразие и какво теб те прави щастлив. Дадох примера с тази книга и темата за щастие, защото пътуването и срещата с толкова различни места и хора, ти обогатява гледните точки не само за щастието, а за всичко друго, за живота като цяло.
Пътувала съм много, в цяла Европа, САЩ, Азия, не съм била в Африка и много бих искала скоро това да се промени. Любима дестинация - не мога да посоча една единствена, твърде различни са и всяко място си има своя чар.
Обичам да си планирам някои неща, но като цяло и импровизацията не ми е никак чужда.
Дали управляваме личния си имидж или не, няма значение, тъй като той е там и съществува. Да, ние фигурираме по определен начин в съзнанието на хората, около нас. Тези, с които общуваме или са част от живота ни по някакъв начин, имат закодиран наш образ дълбоко в мислите си, според това което са видели, чули или усетили в наше присъствие във времето. Интересното е, че понякога човек не си дава сметка реално, как го възприемат околните и дори може да се изненада много от впечатленията, които всъщност оставя у тях.
За “управление на личен имидж”, бих казала че ми звучи малко крайно, но вероятно има хора, които работят целенасочено в тази посока. По-скоро мисля, че човек, който е спретнат, образован, с добро възпитание и отношение към останалите, без особени целенасочени усилия, ще има несъзнателно изграден добър Личен Имидж.
Ако трябва да опиша себе си с 3 думи, вероятно биха били: упорита, позитивна, нежно бедствие.
Мисля, че успешния делови вид за жените, много зависи от професията и ежедневието им. Аз лично залагам на визия, в която се чувствам удобно и себе си, и разбира се е максимално адекватна на мястото, на което съм.
Мисля, че темата за обкръжението е много важна и дълбока, за която е трудно да се говори в няколко изречения. Първото обкръжение, което имаме като малки деца е семейството ни, родители и близки, които са участвали във формирането ни като личности с техния личен пример. След това идват учители, детски приятелства. Това обкръжение от далечното минало, оказва влияние върху начина, по който ние функционираме и днес, като зрели индивиди. След това идва обкръжението, което ние сами си избираме, според нашите вече изградени ценности и мисия в живота.
Казват, че “ти си 5-те човека, с които най-често общуваш” и аз вярвам в това. В този смисъл, считам че е важно да се обграждаш с хора, със сходна на твоята ценностна система на първо място, било то и доста различни от теб на пръв поглед. Хора, които те провокират в различни насоки и ти помагат да станеш по-добра версия на себе си, като в същото време усещаш техните подкрепа и разбиране.
Имам приятелства изградени в годините, включително и от съвсем невръстна детска възраст, училище, университет, от онези старите изпитани приятелства неподвластни на време и разстояние. Това са хората, от които приемам критика, защото знам, че е градивна, вслушвам се, чувствам се спокойна в обкръжението им.
Не бих могла да изброя конкретни имена на хора, които ме вдъхновяват. Във всеки човек може да се намери нещо, с което той се отличава и свети. Скоро например, изпитах истинско възхищение към една баба, която гледах по телевизията. Тя живее в малко, почти безлюдно село, и всеки ден ходи да бие камбаната в църквата на селото. Зима, лято, студ, дъжд - тя е на линия. С малката пенсия, която не стига за нищо, с болестите от възрастта, с нищетата, в която живее - тя имаше толкова положително и силно излъчване, говореше така красиво и от сърце за нещата от живота, толкова одухотворена, че чак те хваща срам, че се оплакваш за нещо в живота си и в същото време се чудиш, до какво ниво на свръх осъзнаване е достигнал този човек и как е възможно да е надмогнал толкова дребните житейски несгоди. Ето такива хора ме вдъхновяват!
Граници в общуването трябва да поставяме. Тук искам да вмъкна думата "енергия". Общуването е обмяна на енергия и не случайно има един тип хора, които наричаме “енергийни вампири” и други, в чието присъствие ни е истински приятно и се чувстваме заредени и окрилени. Още повече в натовареното ежедневие няма как да се разпиляваш в безкрайно много комуникации. Нужен е фокус, на малко, но стойностни такива. Също така, да обърна малко позицията - нека и си даваме сметка и да оценяваме хората, които си пренареждат графика, за да направят място за времето си с нас.
Снимки: Личен архив и фотосесия в "The Loft" , Hyatt Regency Sofia
